Изложба показва соц архитектурата на България след 1956 г.
" Соц " архитектурата в България след 1956 година - или с други думи, публичните здания на следвоенния модернизъм - са обект на изложбата " България - друга позиция " в столичната изложба за снимка Synthesis. В продължение на 2 години австрийският фотограф Бруно Кломфер и кураторката Надежда Павлова обикалят България, с цел да снимат десетки структури от 60-те и 70-те години на предишния век - хотели, общини, културни домове, монументи, публични пространства и интериори, останали най-близо до достоверния си тип. Широкоформатните фотографии, които могат да бъдат видени до 22 декември, дестилират чистите архитектурни форми и студена хубост на познати здания като НДК, общината във Варна, паметника " Създатели на българската страна " в Шумен, хотелите на " Албена " и други.
Макар нормално да попадат под общ етикет, в България има две " соц архитектури " - преди и след Априлския пленум на Българска комунистическа партия от 1956 година, написа в текста към изложбата архитектът и архитектурен критик Анета Василева от групата WhATA. В каталога към изложбата тя се е постарала да откри създателите на всеки план и да означи кои здания са проектирани след конкурс.
© Бруно Кломфер, Synthesis
Ако от 1948 година до 1956 година се строи в по този начин наречения " сталински барок " или " български неокласицизъм ", след размразяването се постанова универсалния жанр на следвоенния модернизъм. Мненията за него са също полярни - от " храбър интервал за одобряване на полезностите на модернизма ", до цялостното отказване на други въздействия, с изключение на идеологията на социализма. Един спор, който се развихри с цялостна мощ към разрушаването на паметника " 1300 години България ".
В последна сметка архитектурни въздействия има, и то и от западните страни, отбелязва Анета Василева. " В един миг политическата идеология на социализма и архитектурната идеология на модернизма се сливат по този начин, че към този момент няма смисъл да се прецизира кой е водещият архитектурен жанр, въпреки и затулен зад обтекаемите формулировки на социалистическия модернизъм. Модерната архитектура на следвоенна България е в действителност соц архитектурата на Народна република България ", написа тя.
Изложбата има претенцията да демонстрира постройките, строени след 1956 година като естетически обекти, като бяга и от възторга по " извънземните " паметници на соца. Затова паметника на Бузлуджа участва напълно дискретно. Включени са фрагменти от интерхотела " Велико Търново ", резиденция " Бояна ", Народната библиотека, благоевградския спектакъл, дворецът на спорта и фестивалния комплекс във Варна, " Албена ", " Слънчев бряг ", МвНР, зала " Универсиада " и голям брой други хотели и монументи. Инициативата е на Австрийското посолство и изложба " Synthesis ". Фотографиите се продават.
Макар нормално да попадат под общ етикет, в България има две " соц архитектури " - преди и след Априлския пленум на Българска комунистическа партия от 1956 година, написа в текста към изложбата архитектът и архитектурен критик Анета Василева от групата WhATA. В каталога към изложбата тя се е постарала да откри създателите на всеки план и да означи кои здания са проектирани след конкурс.
© Бруно Кломфер, Synthesis
Ако от 1948 година до 1956 година се строи в по този начин наречения " сталински барок " или " български неокласицизъм ", след размразяването се постанова универсалния жанр на следвоенния модернизъм. Мненията за него са също полярни - от " храбър интервал за одобряване на полезностите на модернизма ", до цялостното отказване на други въздействия, с изключение на идеологията на социализма. Един спор, който се развихри с цялостна мощ към разрушаването на паметника " 1300 години България ".
В последна сметка архитектурни въздействия има, и то и от западните страни, отбелязва Анета Василева. " В един миг политическата идеология на социализма и архитектурната идеология на модернизма се сливат по този начин, че към този момент няма смисъл да се прецизира кой е водещият архитектурен жанр, въпреки и затулен зад обтекаемите формулировки на социалистическия модернизъм. Модерната архитектура на следвоенна България е в действителност соц архитектурата на Народна република България ", написа тя.
Изложбата има претенцията да демонстрира постройките, строени след 1956 година като естетически обекти, като бяга и от възторга по " извънземните " паметници на соца. Затова паметника на Бузлуджа участва напълно дискретно. Включени са фрагменти от интерхотела " Велико Търново ", резиденция " Бояна ", Народната библиотека, благоевградския спектакъл, дворецът на спорта и фестивалния комплекс във Варна, " Албена ", " Слънчев бряг ", МвНР, зала " Универсиада " и голям брой други хотели и монументи. Инициативата е на Австрийското посолство и изложба " Synthesis ". Фотографиите се продават.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ