От религиозна пропаганда до символ на нацията: Историята на статуята на Христос в Рио де Жанейро
Сподели
Помислете си за Рио де Жанейро и първият облик, който ви идва на разум – без значение от вашата система на вярвания – евентуално е набожен.
Кацнала на Корковадо – 2300-метрово гранитно нагорнище, извисяващо се над града – статуята на Христос Изкупител протяга ръце в топла прегръдка, приветствайки посетителите на града на самбата.
Повече от век статуята е знак на Рио де Жанейро. През февруари 1922 година архитектът Хейтор да Силва Коста печели състезанието за планиране на това, което звучи като необмислен план: голяма скулптура на Исус, която се извисява на висок планински връх, тъничък като съчка за зъби. Тя е открита девет години по-късно.
Почти 100 години по-късно статуята, висока 30 метра и с обсег на ръцете 28 м, към момента стои и през днешния ден е знак на града, прочут в целия свят. Дали това е доказателство за инженерните умения на бразилците, които са я построили?
За Пауло Видал, проектант и шеф на Института за историческо и художествено завещание (Instituto do Patrimônio Histórico e Artístico Nacional, IPHAN), който утвърждава всички планове за реституция, това е второто.
„ Гражданското строителство в Бразилия постоянно е било на челно място в света, изключително в региона на стоманобетонните структури “, споделя той.
И в това се крие нейната загадка. Въпреки че Христос Спасител наподобява като каменна статуя, в действителност той е това, което Видал назовава „ бетонна постройка, покрита с плочи от сапунен камък “.
Това обаче не значи, че построяването ѝ не е било героично.
Произходът на статуята е всъщност акт на религиозна агитация: опит да се обърне тил на „ морето от безбожие “ след Първата международна война, като се сложи фигура на Исус Христос, която да бди над Рио, забележима от всяка точка на града – всемогъщ господ в каменна плът. Провежда се конкурс за план на статуята и Да Силва Коста, който си я показва съвсем като привет към слънцето, като Исус е осветлен от зората и обкръжен от розов „ ореол “ при залез слънце, печели поръчката.
Построяването на такава колосална конструкция постоянно е било мъчно, а построяването ѝ на висок и рисков връх – още по-трудно. Не единствено поради компликацията на строителството, само че и на поддръжката.
„ Голямото предизвикателство беше да се създаде план, който да издържи на атмосферните условия “, споделя Видал, който споделя, че върхът Корковадо е „ изложен на доста нападателни атмосферни условия “.
Работата стартира през 1926 година, финансирана главно от църквата в Рио, и на 12 октомври 1931 година статуята е открита. Днес тя е част от обекта на международното културно завещание на ЮНЕСКО „ Пейзажите на Кариока сред планината и морето “, основан през 2012 година Четири години по-рано статуята е включена в листата на IPHAN поради историческото ѝ значение. През 1990 година тя е оповестена за общински обект на културното завещание. Това е и най-голямата скулптура в жанр ар деко в света.
Фактът, че визитата на Христос Спасител – с влакче до върха или с пешеходна разходка – е наложително занятие в Рио с към 2 милиона гости годишно, значи, че е още по-важно статуята да се пази.
„ Вътре в статуята се чувствате по този начин, като че ли сте изцяло предпазени от времето и околната среда “, споделя тя. „ Там царува тишина – това е доста здрава конструкция, а до момента в който се изкачвате към главата, пространствата, през които можете да преминете, стават доста тесни. Когато най-сетне излезеш на върха на главата, чувството за независимост е прелестно. “
За жителите на Рио де Жанейро Христос е станал като член на фамилията. Том Жобен, грандът на боса новата, който композира „ Момичето от Ипанема “, написа за неговите „ отворени прегръдки над Гуанабара “ в песента си Samba do Avião. Друга ария се назовава просто Corcovado. „ Da janela, ve-se o Corcovado, O Redentor, que lindo “, написа той – „ От прозореца се вижда Корковадо, Изкупителят, какъв брой е хубав “.
Самият Мартинс е провел две художествени изложения, отдадени на скулптурата, а наскоро е издал EP, в което в три от петте песни се пее за статуята. Всъщност той споделя, че точно детските му мемоари от наблюдението на статуята са въодушевили основаването на песните му.
За Франческо Перота-Бош, архитектурен критик и биограф на архитекта-модернист Лина Бо Барди, Корковадо е „ най-демократичната забележителност в града “. Рио де Жанейро е прочут като място, където огромното благосъстояние и бедността живеят едно до друго, само че в прочут смисъл скулптурата ги сплотява.
„ Можете да я видите от богатите и бедните квартали “, споделя той. „ Кариоките могат да я следят от южната или северната зона и ще имат ориентир, с цел да намерят себе си в града. До огромна степен с помощта на Корковадо Рио се трансформира в град с доста образни детайли, които оказват помощ на посетителя да не се изгуби в него. “
Колко уместно за спокойната, мултикултурна Бразилия е статуя, издигната като знак на една вяра, да въплъщава гостоприемната атмосфера на цялата страна.
Може би това е най-голямото знамение на Христос Спасителя.
Статията е налична
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Помислете си за Рио де Жанейро и първият облик, който ви идва на разум – без значение от вашата система на вярвания – евентуално е набожен.
Кацнала на Корковадо – 2300-метрово гранитно нагорнище, извисяващо се над града – статуята на Христос Изкупител протяга ръце в топла прегръдка, приветствайки посетителите на града на самбата.
Повече от век статуята е знак на Рио де Жанейро. През февруари 1922 година архитектът Хейтор да Силва Коста печели състезанието за планиране на това, което звучи като необмислен план: голяма скулптура на Исус, която се извисява на висок планински връх, тъничък като съчка за зъби. Тя е открита девет години по-късно.
Почти 100 години по-късно статуята, висока 30 метра и с обсег на ръцете 28 м, към момента стои и през днешния ден е знак на града, прочут в целия свят. Дали това е доказателство за инженерните умения на бразилците, които са я построили?
За Пауло Видал, проектант и шеф на Института за историческо и художествено завещание (Instituto do Patrimônio Histórico e Artístico Nacional, IPHAN), който утвърждава всички планове за реституция, това е второто.
„ Гражданското строителство в Бразилия постоянно е било на челно място в света, изключително в региона на стоманобетонните структури “, споделя той.
И в това се крие нейната загадка. Въпреки че Христос Спасител наподобява като каменна статуя, в действителност той е това, което Видал назовава „ бетонна постройка, покрита с плочи от сапунен камък “.
Това обаче не значи, че построяването ѝ не е било героично.
Произходът на статуята е всъщност акт на религиозна агитация: опит да се обърне тил на „ морето от безбожие “ след Първата международна война, като се сложи фигура на Исус Христос, която да бди над Рио, забележима от всяка точка на града – всемогъщ господ в каменна плът. Провежда се конкурс за план на статуята и Да Силва Коста, който си я показва съвсем като привет към слънцето, като Исус е осветлен от зората и обкръжен от розов „ ореол “ при залез слънце, печели поръчката.
Построяването на такава колосална конструкция постоянно е било мъчно, а построяването ѝ на висок и рисков връх – още по-трудно. Не единствено поради компликацията на строителството, само че и на поддръжката.
„ Голямото предизвикателство беше да се създаде план, който да издържи на атмосферните условия “, споделя Видал, който споделя, че върхът Корковадо е „ изложен на доста нападателни атмосферни условия “.
Работата стартира през 1926 година, финансирана главно от църквата в Рио, и на 12 октомври 1931 година статуята е открита. Днес тя е част от обекта на международното културно завещание на ЮНЕСКО „ Пейзажите на Кариока сред планината и морето “, основан през 2012 година Четири години по-рано статуята е включена в листата на IPHAN поради историческото ѝ значение. През 1990 година тя е оповестена за общински обект на културното завещание. Това е и най-голямата скулптура в жанр ар деко в света.
Фактът, че визитата на Христос Спасител – с влакче до върха или с пешеходна разходка – е наложително занятие в Рио с към 2 милиона гости годишно, значи, че е още по-важно статуята да се пази.
„ Вътре в статуята се чувствате по този начин, като че ли сте изцяло предпазени от времето и околната среда “, споделя тя. „ Там царува тишина – това е доста здрава конструкция, а до момента в който се изкачвате към главата, пространствата, през които можете да преминете, стават доста тесни. Когато най-сетне излезеш на върха на главата, чувството за независимост е прелестно. “
За жителите на Рио де Жанейро Христос е станал като член на фамилията. Том Жобен, грандът на боса новата, който композира „ Момичето от Ипанема “, написа за неговите „ отворени прегръдки над Гуанабара “ в песента си Samba do Avião. Друга ария се назовава просто Corcovado. „ Da janela, ve-se o Corcovado, O Redentor, que lindo “, написа той – „ От прозореца се вижда Корковадо, Изкупителят, какъв брой е хубав “.
Самият Мартинс е провел две художествени изложения, отдадени на скулптурата, а наскоро е издал EP, в което в три от петте песни се пее за статуята. Всъщност той споделя, че точно детските му мемоари от наблюдението на статуята са въодушевили основаването на песните му.
За Франческо Перота-Бош, архитектурен критик и биограф на архитекта-модернист Лина Бо Барди, Корковадо е „ най-демократичната забележителност в града “. Рио де Жанейро е прочут като място, където огромното благосъстояние и бедността живеят едно до друго, само че в прочут смисъл скулптурата ги сплотява.
„ Можете да я видите от богатите и бедните квартали “, споделя той. „ Кариоките могат да я следят от южната или северната зона и ще имат ориентир, с цел да намерят себе си в града. До огромна степен с помощта на Корковадо Рио се трансформира в град с доста образни детайли, които оказват помощ на посетителя да не се изгуби в него. “
Колко уместно за спокойната, мултикултурна Бразилия е статуя, издигната като знак на една вяра, да въплъщава гостоприемната атмосфера на цялата страна.
Може би това е най-голямото знамение на Христос Спасителя.
Статията е налична
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ