Сорго
Сорго /Sorghum/ е жанр тревисти растения от семейство Житни. Соргото е познато още като мътлар, метла, метлина и татар. Родът включва сред 60-70 типа диви растения, както и редица опитомени типове и още повече хибриди и сортове.
Сорго е тропическо растение, което произлиза от Африка, а по-късно се популяризира и в страните от Южна Европа. Често е спрягано като царевица, устойчива на суша. Соргото има по-малка листна маса, което го прави уместно за развъждане в доста сухи региони.
Соргото се отличава с мощна коренова система, което изяснява и неговата сухоустойчивост. Листата и стеблата са покрити с восъчен налеп. Стъблото има възли и междувъзлия, срещат се два вида сорго – стебла с височина до 2-5 метра и ниски стебла – до 1.5 метра. Листата са тънки, с дребна дължина на устицата, които се затварят при засушаване и се отварят още веднъж, когато растението възвърне своя тургор.
Соргото е едно от най-старите културни растения, само че все пак няма единно мнение за неговия генезис. Според някои откриватели родината му е Индия, съгласно други – Екваториална Африка, а съгласно трети – Китай. Соргото не е оригиналност за нашата страна. Към средата на 19 век съвсем по едно и също време са импортирани техническото и захарното сорго.
Отглеждане на сорго
Добри прародители за развъждане на сорго са зимните и пролетните житни растения със слята повърхнина. Соргото обаче изсушава почвата, което го прави неприятен предходник на зимни житни култури. Веднага след прибирането на предшественика би трябвало да се извърши оран на почвата на дълбочина 20-25 см.
Предсеитбените обработки на почвата стартират с пролетно брануване, а при заплеляване се култивира на дълбочина 12 см. Преди сеитбата на сорогото се прави второ обработване на дълбочина 6-8 см. Най-добре е площта да се заравни, тъй като семената от соргото са дребни и се засяват на дребна дълбочина.
Соргото реагира добре на наторяване. Най-голям е резултатът от азотното наторяване. Растението се сее в края на април и началото на май. Трябва да се остави междуредово разстояние 60-70 см.
Жътвата на соргото се прави при техническа зрялост, когато зърното доближава типичния за съответния хибрид цвят и мокрота към 14-15%. Обикновено прибирането се прави през месеците септември-октомври. Дълготрайното предпазване на зърното се прави при мокрота от 13%. Обикновеното сорго се прибира във фаза млечна зряла възраст, а захарното – във фаза восъчна зрялост.
Състав на сорго
Хранителните стойности на соргото са доста близки до тези на царевицата. От 1990 година насам всички хибриди в Европа са с 0% наличие на танини. Изследвания демонстрират, че соргото съдържа повече скорбяла и протеини и по-малко мазнини, спрямо царевицата.
Видове сорго
- Сорго за зърно – този вид сорг има доста високи продуктивни благоприятни условия. Съвременните хибриди дават към 800 кг/дка;
- Захарна метла – в нашата страна се отглежда от фенове. Сиропът от такава метла не може да ферментира, само че е добра суровина за домакински подсладител;
- Техническа метла – у нас това сорго необятно се е употребило за изработката метли. Площите, върху които е отглеждано са били доста просторни;
- Суданка – фуражна просвета, която е култивирана за произвеждане на зърно, зелен фураж или силаж.
Употреба на сорго
Повечето типове сорго се употребяват за храна, за фураж, за биогорива, в козметиката и даже за произвеждане на алкохолни питиета. От някои разновидности на соргото се вършат сламени покриви и огради, метли, кошници, четки.
Допреди няколко години в северните области на Китай сорго е бил главен сурогат на пшеницата при произвеждане на брашно. В някои елементи на Индия безквасният самун от сорго и до ден сегашен е съществена храна. В Южна Африка от соргото се прави гъста каша, употребява се и за изработката на бира, даже сорговата бира се счита за обичайната напитка на народа зулу.
Соргото може да се употребява като сурогат на гарнитурата от ориз. За задачата смесете 1 ч.ч. олющени зърно с 2 до 4 елементи вода в огромна тенджера. Покрийте я и оставете да кисне за 1 нощ. На идващия ден сварете изкиснатите зърна.
