Униформата на Ботев – разпродадена - нови изследвания за Ботевата чета и трагичния й край
В книгата си писателят Николай Иванов споделя за калпака на Ботев, попаднал у войник, за бележника от мундира на революционера, за друго негово тефтерче, открито в каменна ниша, за оръжието, намерено в местността Базова мъртвина и друго – сред камъните в Ненова камара
Великотърновският публицист и откривател Николай Иванов написа книга с нови исторически обстоятелства за подвига на Ботевата чета и нейния драматичен край във врачанския район.
Изданието носи заглавието " Униформата на Ботев - разпродадена " и е основано на разкрити документи от архивите, незнайни до момента краеведски изследвания на терен и други способи, оповестява Николай Венков за Българска телеграфна агенция.
В книгата си създателят споделя за калпака на Ботев, попаднал у войник, за бележника от мундира на революционера, за друго негово тефтерче, открито в каменна ниша, за оръжието, намерено в местността Базова мъртвина и друго - сред камъните в Ненова камара.
Николай Иванов (Снимка: Николай Венков/БТА)
Иванов написа за сабята, открита в едно остаряло дърво, за мундира на Ботев, продаден във Врачанския конак, за намирането на знамето на четата и неговата орис, за златните монети, скрити в пън и кемера със злато в местността Илийовски лочник.
Читателите на книгата могат да се срещнат с обстоятелства, свидетелски разкази и въпроси за решението на Ботев да завладее тъкмо парахода " Радецки ", както и за сраженията и гибелта на множеството въстаници.
За Българска телеграфна агенция писателят сподели, че в един ръкопис с разкази на локални поданици, който се съхранява във фондовете на Държавния списък във Враца, написа: " На 20 май разрушената при Вола чета на Ботев, а и той самичък погубен, се разпръснала и побегнала за в Стара планина ".
Четниците се разделят на три групи, с цел да могат по-лесно да се измъкнат от обкръжението на врага. Едната част води Георги Апостолов, втората - Никола Войновски, а третата - Димитър Икономов, разясни още той.
Изгладнелите четници от групата на Апостолов влизат в каменна барака в местността Рашов дол, с цел да помолят двама овчари за храна, само че са обградени от турците и избити, след което обезглавени.
Вещите им са разграбени като титли. Униформата на Христо Ботев, която Апостолов носи в чантата си, е взета от нападателите, а първото сведение за това намираме в ръкописа на документалната история на Лютиброд, описа Николай Иванов. От него се схваща, че калпакът с перото на войводата е владеене на тръбача на турския войник.
Оказва се, че той носи в походната си раница цяла сбирка заграбени от четниците калпаци, само че прецизира, че единствено шапката на Ботев била друга - от бял астраган и бяло сребърно перо на челото. По-късно калпаците се трансформират във материални доказателства за съда в София, защото по тях била разкривана йерархията в четата, уточни писателят-изследовател.
Сабята на Ботев, взета след гибелта му от Апостолов, не е измежду трофеите, които турците вземат, откакто го убиват.
Може ли тогава тя да е тази, която е открита скрита след Освобождението, за която написа откривателят Христо Конов, пита Николай Иванов и цитира:
" В Бошняшката котловина по-късно една старица от Зверино намерила сабя, завряна в едно кухо дърво ".
Още при кошарата черкезите, умъртвили и заграбили движимостите на Апостолов и тези на Ботев, които той носи, вземат решение да излъжат, че са умъртвили войводата на четата, само че по-късно са разкрити и принудени да продадат ботевия мундир за материално доказателство пред съда. От джобовете му те вадят и тефтерчето със сметките за оръжията, който до момента не е бил обект на проучване от историците, разясни Николай Иванов.
Той посочи, че този бележник няма нищо общо с необятно известното на историците Ботево персонално тефтерче, което българския стихотворец и бунтовник оставя на околните си преди да се качи на парахода " Радецки ", оповестено през 1945 година.
" Според моето непретенциозно мнение Христо Ботев преднамерено не е написал в бележника никакви имена за събраните пари, покупко-продажбите за оръжието на четата и селските комитети от Врачанския революционен окръг, тъй като преценя риска той да попадне в ръцете на турските управляващи ", разяснява писателят.
Войводата очевидно взема този бележник със себе, с цел да се регистрира на врачанските въстаници за предоставените му и изразходвани средства и за наличните и раздадените разнообразни системи и мостри стрелкови единици, добави Иванов. В книгата си писателят преглежда въпроса и за още едно тефтерче, открито от преминаващ овчар в скална пролука след последното стълкновение на четата.
Според него спомагателното оръжие, с което били натоварени четниците, затруднявало напредването им е те почнали да го укриват из гората, а изправени пред заплахата да бъдат хванати, те се освобождават и от най-ценните си предмети.
Въпросът какво се случва със съхраняваните от касиера на Ботевата чета пари и какво е станало с носените от четниците кемери със злато и до ден сегашен провокира интереса на откривателите, уточни Иванов, който в книгата си дава образци за открити златни наполеони, сребърни меджидии и медни грошове. В нея създателят споделя и за знамето на въстаниците, цитирайки изследване на историка Христо Конов: " След известно време от борбата в Рашов дол знамето било открито от челопеченина Кола Симеонов, който пасял стадото си по тия места.
То било свито и сложено под един камък в грамадата зад Усало, под пътеката, която отива за Ушите. Точно по тия височини било ситуирано и отделението на Д. Икономов. Кола Симеонов занесъл знамето на кошарата си и го предал на своята брачна половинка Яна Коловица с предписание да го скрие и резервира ".
Година по-късно щерка им Гана Колова, тогава 15-16-годишна, в отсъствието на родителите си намерила знамето в фамилния сандък и тъй като сметнала, че платът е подобаващ, го разрязала и ушила дрешки на сестричката си Дина и братовчед си Стоян Марков, описа още историкът.
Николай Иванов е роден във Велико Търново, където живее и до през днешния ден.
Автор е на над 15 книги за исторически персони, измежду които Васил Левски, Христо Ботев, Георги Измирлиев, Георги Обретенов, Стефан Стамболов, Георги Бенковски. Част от активността му е ориентирана към проучване и разпространение на живота и творчеството на писателката Яна Язова.[**sorce_name**]
Великотърновският публицист и откривател Николай Иванов написа книга с нови исторически обстоятелства за подвига на Ботевата чета и нейния драматичен край във врачанския район.
Изданието носи заглавието " Униформата на Ботев - разпродадена " и е основано на разкрити документи от архивите, незнайни до момента краеведски изследвания на терен и други способи, оповестява Николай Венков за Българска телеграфна агенция.
В книгата си създателят споделя за калпака на Ботев, попаднал у войник, за бележника от мундира на революционера, за друго негово тефтерче, открито в каменна ниша, за оръжието, намерено в местността Базова мъртвина и друго - сред камъните в Ненова камара.
Николай Иванов (Снимка: Николай Венков/БТА) Иванов написа за сабята, открита в едно остаряло дърво, за мундира на Ботев, продаден във Врачанския конак, за намирането на знамето на четата и неговата орис, за златните монети, скрити в пън и кемера със злато в местността Илийовски лочник.
Читателите на книгата могат да се срещнат с обстоятелства, свидетелски разкази и въпроси за решението на Ботев да завладее тъкмо парахода " Радецки ", както и за сраженията и гибелта на множеството въстаници.
За Българска телеграфна агенция писателят сподели, че в един ръкопис с разкази на локални поданици, който се съхранява във фондовете на Държавния списък във Враца, написа: " На 20 май разрушената при Вола чета на Ботев, а и той самичък погубен, се разпръснала и побегнала за в Стара планина ".
Четниците се разделят на три групи, с цел да могат по-лесно да се измъкнат от обкръжението на врага. Едната част води Георги Апостолов, втората - Никола Войновски, а третата - Димитър Икономов, разясни още той.
Изгладнелите четници от групата на Апостолов влизат в каменна барака в местността Рашов дол, с цел да помолят двама овчари за храна, само че са обградени от турците и избити, след което обезглавени.
Вещите им са разграбени като титли. Униформата на Христо Ботев, която Апостолов носи в чантата си, е взета от нападателите, а първото сведение за това намираме в ръкописа на документалната история на Лютиброд, описа Николай Иванов. От него се схваща, че калпакът с перото на войводата е владеене на тръбача на турския войник.
Оказва се, че той носи в походната си раница цяла сбирка заграбени от четниците калпаци, само че прецизира, че единствено шапката на Ботев била друга - от бял астраган и бяло сребърно перо на челото. По-късно калпаците се трансформират във материални доказателства за съда в София, защото по тях била разкривана йерархията в четата, уточни писателят-изследовател.
Сабята на Ботев, взета след гибелта му от Апостолов, не е измежду трофеите, които турците вземат, откакто го убиват.
Може ли тогава тя да е тази, която е открита скрита след Освобождението, за която написа откривателят Христо Конов, пита Николай Иванов и цитира:
" В Бошняшката котловина по-късно една старица от Зверино намерила сабя, завряна в едно кухо дърво ".
Още при кошарата черкезите, умъртвили и заграбили движимостите на Апостолов и тези на Ботев, които той носи, вземат решение да излъжат, че са умъртвили войводата на четата, само че по-късно са разкрити и принудени да продадат ботевия мундир за материално доказателство пред съда. От джобовете му те вадят и тефтерчето със сметките за оръжията, който до момента не е бил обект на проучване от историците, разясни Николай Иванов.
Той посочи, че този бележник няма нищо общо с необятно известното на историците Ботево персонално тефтерче, което българския стихотворец и бунтовник оставя на околните си преди да се качи на парахода " Радецки ", оповестено през 1945 година.
" Според моето непретенциозно мнение Христо Ботев преднамерено не е написал в бележника никакви имена за събраните пари, покупко-продажбите за оръжието на четата и селските комитети от Врачанския революционен окръг, тъй като преценя риска той да попадне в ръцете на турските управляващи ", разяснява писателят.
Войводата очевидно взема този бележник със себе, с цел да се регистрира на врачанските въстаници за предоставените му и изразходвани средства и за наличните и раздадените разнообразни системи и мостри стрелкови единици, добави Иванов. В книгата си писателят преглежда въпроса и за още едно тефтерче, открито от преминаващ овчар в скална пролука след последното стълкновение на четата.
Според него спомагателното оръжие, с което били натоварени четниците, затруднявало напредването им е те почнали да го укриват из гората, а изправени пред заплахата да бъдат хванати, те се освобождават и от най-ценните си предмети.
Въпросът какво се случва със съхраняваните от касиера на Ботевата чета пари и какво е станало с носените от четниците кемери със злато и до ден сегашен провокира интереса на откривателите, уточни Иванов, който в книгата си дава образци за открити златни наполеони, сребърни меджидии и медни грошове. В нея създателят споделя и за знамето на въстаниците, цитирайки изследване на историка Христо Конов: " След известно време от борбата в Рашов дол знамето било открито от челопеченина Кола Симеонов, който пасял стадото си по тия места.
То било свито и сложено под един камък в грамадата зад Усало, под пътеката, която отива за Ушите. Точно по тия височини било ситуирано и отделението на Д. Икономов. Кола Симеонов занесъл знамето на кошарата си и го предал на своята брачна половинка Яна Коловица с предписание да го скрие и резервира ".
Година по-късно щерка им Гана Колова, тогава 15-16-годишна, в отсъствието на родителите си намерила знамето в фамилния сандък и тъй като сметнала, че платът е подобаващ, го разрязала и ушила дрешки на сестричката си Дина и братовчед си Стоян Марков, описа още историкът.
Николай Иванов е роден във Велико Търново, където живее и до през днешния ден.
Автор е на над 15 книги за исторически персони, измежду които Васил Левски, Христо Ботев, Георги Измирлиев, Георги Обретенов, Стефан Стамболов, Георги Бенковски. Част от активността му е ориентирана към проучване и разпространение на живота и творчеството на писателката Яна Язова.[**sorce_name**]
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ