Който трупа познание, трупа тъга ╫ ЕКЛИСИАСТ
Соломоновата мъдрост, която приказва от страниците на свещеното писание „ Еклисиаст ”. Спорният текст на Вехтия завет, който върви по прашния път на времето и ни кара да разпознаем суетата. Защото преимуществото на мъдростта пред нелепостта е таман такова, каквото е преимуществото на светлината пред тъмнината.
╫ От глава Първа
Суета на суетите, сподели Еклисиаст, суетност на суетите - всичко е суетност!
Каква изгода за индивида от всичките му писания, с които се труди под слънцето?
Род прехожда, и жанр дохожда, а земята пребъдва довека.
За всяка работа се желае труд; човек не може всичко да изкаже; око се не насища от гледане, ухо се не изпълня от слушане.
Каквото е било, отново ще бъде, и каквото се е предписание, отново ще се прави - няма нищо ново под слънцето.
Случва се да споделят за нещо: " виж, на, това е ново " ; само че то е било към този момент през вековете, що са били преди нас.
Няма спомен за миналото; па и за това, що има да стане, няма да остане спомен у ония, които бъдат отсетне.
Аз, Еклисиаст, бях цар над Израиля в Иерусалим;
и насочих сърцето си да търся и изпитвам посредством мъдрост всичко, що става под небето; това тежко занимание даде Бог на синовете човешки, с цел да се упражняват с него.
Видях всички работи, които се правят под слънцето, и ето - всичко е суетност и преследване на вятър.
Кривото не може да стане право, и това, що го няма, не може да се брои.
Думах в сърце си така: ето, аз се въздигнах и получих мъдрост повече от всички, които бяха преди мене над Иерусалим, и сърцето ми видя доста мъдрост и познание.
И насочих сърцето си да познае мъдрост, да познае безумство и глупост; само че узнах, че и това е преследване на вятър;
тъй като, огромна мъдрост - огромно страдалчество, и който натрупа знание, натрупа горест.
╫ От глава Втора
Намислих в сърце си да насладя плътта си с вино и, до момента в който сърцето ми се води по мъдростта, да се придържам и о нелепостта, докле видя, кое е хубаво за синовете човешки, какво би трябвало да вършат те под небето през дребното дни на своя живот.
Предприех огромни работи: съградих си къщи, насадих си лозя,
уредих си градини и садини и посадих там всевъзможни овощни дървета;
направих си водоеми за поливане садините, в които порастват дърветата;
получих прислужници и слугини, имах си и прислужници домородни; също и наедрял и малък добитък имах повече, нежели всички, които бяха преди мене в Иерусалим;
събрах си сребро и злато и скъпоценности от царе и области; доведох си артисти и певици и това, що любува синовете човешки - всякакви свирала.
И станах аз популярен и богат, повече от всички, които бяха преди мене в Иерусалим; и мъдростта ми си остана с мене.
Каквото и да пожелаеха очите ми, не им отказвах, не забранявах на сърцето си никаква забава, тъй като сърцето ми се радваше във всички мои писания, и това ми беше дял от всички тия писания.
И озърнах се, та погледнах всичките си работи, които бяха направили ръцете ми, и труда, с който бях се трудил, вършейки ги: и ето - всичко е суетност и преследване на вятър, и няма от тях изгода под слънцето!
Па се обърнах да погледна мъдростта, безумието и нелепостта: тъй като, какво може да направи човек след царя, вън от това, що е към този момент направено?
И видях, че преимуществото на мъдростта пред нелепостта е таман такова, каквото е преимуществото на светлината пред тъмнината:
на мъдрия очите са в главата му, а глупавият върви в тъмнина; само че узнах, че една орис ги всички реализира.
И споделих в сърце си: и мене ще реализира същата орис, както и глупавия: за какво съм станал доста умен? И споделих в сърце си, че и това е суета;
тъй като няма да помнят мъдрия постоянно, както и глупавия; след време всичко ще бъде забравено, и, уви мъдрият умира така, както и глупавият.
╫ От глава Трета
Всичко си има време, време има за всяка работа под небето:
време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да скубеш насаденото;
време да убиваш, и време да лекуваш; време да събаряш, и време да съграждаш;
време да плачеш, и време да се смееш; време да тъгуваш, и време да играеш;
време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни; време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки;
време да търсиш, и време да губиш; време да къташ, и време да пилееш;
време да раздираш, и време да съшиваш; време да мълчиш, и време да говориш;
време да обичаш, и време да мразиш; време за война, и време за мир.
Със съкращения от „ Книга на Еклисиаста или Проповедника ”
Източник:
Илюстрации: commons.wikimedia.org, crystalinks.com
