Кристалина Георгиева: 2022 г. ще бъде година, в която ще трябва да си сътрудничим в още по-голяма степен, защото средата, в която се намираме е още по-несигурна и сложна
София. Започваме годината с положителни и не толкоз положителни вести. Добрата вест е, че възобновяване продължава. През 2022 година предвиждаме стопански растеж от 4,4 %. Не толкоз положителните вести са, че възобновяване губи известна инерция. Наложи се да понижим прогнозите си с 0,5 %, като аргументите за това са две. Това съобщи ръководещият шеф на МВФ Кристалина Георгиева в присъединяване в The Exchange , поредност на МВФ, оповестиха от пресофиса на Георгиева.
Първо, забавянето на възобновяване в Съединените щати и Китай — двата огромни мотора на икономическия напредък, и второ — Omicron, който още веднъж докара до ограничавания в икономическите действия.
Обръщайки взор напред към 2022 година, признаваме, че тя ще бъде като напредване по трасе с три съществени трудности.
Първо, живеем в изискванията на пандемията от Коронавирус към този момент трета година. Второ, инфлацията, която се трансформира в забележителен стопански и обществен проблем в редица страни. И трето, планината от задължения.
Затова дано кажа по малко за всяко от тези трудности.
Когато приказваме за пандемията, би трябвало да имаме поради, че 86 страни не съумяха да доближат равнище от 40 % имунизация на популацията си според рекомендацията, която отправихме със Световната банка, СЗО и СТО.
Осемдесет и шест страни значи, че остават прекалено много резервоари за появяването на нови разновидности на вируса, а също и за налагането на спомагателни ограничавания, които основават разстройства във веригите за доставки. Тези спирания, фактът, че пазарите на труда към момента не действат пълноценно, както и съществуването на свързани с времето ограничавания в стопанската активност, се отразяват по-специално на цените на храните, което ни води до въпроса за инфлацията.
Това е изключително значимо за страните, които имат доста лимитирани фискални благоприятни условия, най-много заради високите равнища на дълга.
За нас в МВФ това значи, че повече от всеки път се концентрираме върху разбирането на спецификата на всяка страна и по-късно предлагаме верните политически отговори и развиване на потенциала, а където е належащо — и финансова поддръжка. Така че 2022 година ще бъде година, в която ще би трябвало да си сътрудничим в още по-голяма степен, тъй като средата, в която се намираме е още по-несигурна и комплицирана.
Това, което видяхме по време на пандемията, е голямата разлика сред имащите и нямащите. Що се отнася до фискалната поддръжка, в богатите страни цената на встъпителната поддръжка възлиза на приблизително 28 % от Брутният вътрешен продукт, в страните със междинни приходи — на 6 % от Брутният вътрешен продукт, а в бедните страни — на към 2 % от Брутният вътрешен продукт, като Брутният вътрешен продукт на бедните страни е незабележим спрямо този на богатите страни. Ето за какво, както сподели Минуш, още през цялото време на пандемията МВФ призна, че сме длъжни да увеличим поддръжката, която предоставяме на по-бедните си членове, и да го създадем бързо.
За този интервал от време сме дали финансова поддръжка в размер на 170 милиарда $, от които най-вече грижи поставяме за страните с ниски приходи и уязвимите страни. В рамките на обособените страни точно хората с ниски приходи, младежите и дамите бяха най-силно наранени от позиция на загубата на благоприятни условия.
И по този начин, когато гледаме напред, каква е поуката от тази пандемия? Тъй като живеем в свят, който е по- предразположен на разтърсвания (нека не забравяме, че имахме и климатични разтърсвания, които се ускориха и за жалост евентуално ще се засилят още повече), би трябвало да се съсредоточим върху построяването на резистентност към тези събития — на устойчиви хора, които са образовани, здрави и разчитащи на добра обществена протекция, която ги защищава от изпадане в беднотия при моментни разтърсвания, на устойчива стопанска система, само че освен в банковия бранш, чието подсилване беше задачата ни след международната финансова рецесия и ние го направихме сполучливо.
Необходимо е да разгледаме финансовото приобщаване и достъпа до стопански благоприятни условия. Трябва да разгледаме стопанската система в по-широк смисъл и методите да я създадем по-жизнена и по-приобщаваща.
И, несъмнено, устойчива планета и смяна на метода ни на мислене, като признаем, че в днешния и утрешния свят би трябвало освен да изградим резистентност по изчерпателен метод, само че и да работим дружно в границите на нашите общности, на нашите страни — да работим дружно като свят. За нас в МВФ това значи също по този начин да разгледаме уязвимостите, които подкопават тази резистентност, и вие посочихте една съответна накърнимост и това е равнището на дълга.
Какви са обстоятелствата? Не е изненадващо, че през 2020 година равнището на дълга в международен мащаб се означи внезапен скок. Защо? Защото стопанската система спря да действа, само че към момента имахме потребност от семейства и предприятия, с цел да оцелеем. Стигнахме до равнище на дълга от 226 трилиона $ обществен и частен дълг, което е най-високото покачване от Втората международна война насам. Това ниво на дълга е доста друг проблем в другите страни. Ако имате динамична стопанска система и мощна финансова система, в случай че сте богата страна, казусът не е толкоз сериозен.
Но в случай че сте бедна страна, сходно повишаване е доста сериозна спънка за развиването и за благосъстоянието на хората. В началото на пандемията направихме нещо извънредно значимо. Заедно с Дейвид Малпас, президент на Световната банка, призовахме за краткотрайно прекратяване на изплащането на дълга.
Ако това е действителността за стопанската система на бедните страни, по какъв начин те ще обслужват дълга си?
Това решение беше признато като самодейност на Г-20. За страдание, тя изтече в края на 2021 година, и повишаването на дълга продължава.
Втората доста значима самодейност, която предприехме по това време, беше така наречен обща рамка за разрешаване на дългови проблеми, която събра всички кредитори, както от обществения, по този начин и от частния бранш, към масата за решение на дълговите проблеми на обособени страни.
Три страни желаеха да бъдат третирани по тази обща рамка — Чад, Етиопия и Замбия. Само три. Близо сме до разрешаването на казуса с Чад. По отношение на Замбия напредваме много дейно, само че нито една друга страна не е прекрачила прага на общата рамка и въпросът е за какво? Проблемът става все по-сериозен, само че страните не желаят помощ.
Отговорът е следният: към момента няма убеденост, че общата рамка дава бързи и ефикасни резултати. Така че това, което предлагаме на Г-20, са три промени, които могат да трансфорат тази рамка в същински отговор на казуса, пред който са изправени тези страни, пред който са изправени страните с високи равнища на задължения.
Първо, създайте тласък за дадена страна да изиска [да я използва], като неотложно поставите дълга в центове. Така че, в случай че се присъедините към Общата рамка, до разрешаването на казуса не обслужвате дълга си. Второ, въведете привързан със период развой. Това включва основаване на комитети на кредиторите и подписване на съглашение за разрешаване на казуса с дълга, тъй че страните да знаят авансово какъв е пътят напред. И трето, към този момент общата рамка е единствено за страните, които към този момент са отговаряли на критериите за прекъсване на обслужването на дълга. Това са страните с ниски приходи, само че има и някои нововъзникващи пазарни стопански системи, които също са изправени пред този проблем. И ние считаме, че общата рамка би трябвало да обхване всички страни, които желаят да се причислят към нея.
Тези стъпки са в развой на осъществяване и би трябвало да се заемем незабавно с подобряването на общата рамка. След това би трябвало да помислим за нововъзникващите пазари, които евентуално също имат проблеми с дълга, и методите да продължим да подобряваме решаването на дълговите проблеми, пред които са изправени.
Първо, забавянето на възобновяване в Съединените щати и Китай — двата огромни мотора на икономическия напредък, и второ — Omicron, който още веднъж докара до ограничавания в икономическите действия.
Обръщайки взор напред към 2022 година, признаваме, че тя ще бъде като напредване по трасе с три съществени трудности.
Първо, живеем в изискванията на пандемията от Коронавирус към този момент трета година. Второ, инфлацията, която се трансформира в забележителен стопански и обществен проблем в редица страни. И трето, планината от задължения.
Затова дано кажа по малко за всяко от тези трудности.
Когато приказваме за пандемията, би трябвало да имаме поради, че 86 страни не съумяха да доближат равнище от 40 % имунизация на популацията си според рекомендацията, която отправихме със Световната банка, СЗО и СТО.
Осемдесет и шест страни значи, че остават прекалено много резервоари за появяването на нови разновидности на вируса, а също и за налагането на спомагателни ограничавания, които основават разстройства във веригите за доставки. Тези спирания, фактът, че пазарите на труда към момента не действат пълноценно, както и съществуването на свързани с времето ограничавания в стопанската активност, се отразяват по-специално на цените на храните, което ни води до въпроса за инфлацията.
Това е изключително значимо за страните, които имат доста лимитирани фискални благоприятни условия, най-много заради високите равнища на дълга.
За нас в МВФ това значи, че повече от всеки път се концентрираме върху разбирането на спецификата на всяка страна и по-късно предлагаме верните политически отговори и развиване на потенциала, а където е належащо — и финансова поддръжка. Така че 2022 година ще бъде година, в която ще би трябвало да си сътрудничим в още по-голяма степен, тъй като средата, в която се намираме е още по-несигурна и комплицирана.
Това, което видяхме по време на пандемията, е голямата разлика сред имащите и нямащите. Що се отнася до фискалната поддръжка, в богатите страни цената на встъпителната поддръжка възлиза на приблизително 28 % от Брутният вътрешен продукт, в страните със междинни приходи — на 6 % от Брутният вътрешен продукт, а в бедните страни — на към 2 % от Брутният вътрешен продукт, като Брутният вътрешен продукт на бедните страни е незабележим спрямо този на богатите страни. Ето за какво, както сподели Минуш, още през цялото време на пандемията МВФ призна, че сме длъжни да увеличим поддръжката, която предоставяме на по-бедните си членове, и да го създадем бързо.
За този интервал от време сме дали финансова поддръжка в размер на 170 милиарда $, от които най-вече грижи поставяме за страните с ниски приходи и уязвимите страни. В рамките на обособените страни точно хората с ниски приходи, младежите и дамите бяха най-силно наранени от позиция на загубата на благоприятни условия.
И по този начин, когато гледаме напред, каква е поуката от тази пандемия? Тъй като живеем в свят, който е по- предразположен на разтърсвания (нека не забравяме, че имахме и климатични разтърсвания, които се ускориха и за жалост евентуално ще се засилят още повече), би трябвало да се съсредоточим върху построяването на резистентност към тези събития — на устойчиви хора, които са образовани, здрави и разчитащи на добра обществена протекция, която ги защищава от изпадане в беднотия при моментни разтърсвания, на устойчива стопанска система, само че освен в банковия бранш, чието подсилване беше задачата ни след международната финансова рецесия и ние го направихме сполучливо.
Необходимо е да разгледаме финансовото приобщаване и достъпа до стопански благоприятни условия. Трябва да разгледаме стопанската система в по-широк смисъл и методите да я създадем по-жизнена и по-приобщаваща.
И, несъмнено, устойчива планета и смяна на метода ни на мислене, като признаем, че в днешния и утрешния свят би трябвало освен да изградим резистентност по изчерпателен метод, само че и да работим дружно в границите на нашите общности, на нашите страни — да работим дружно като свят. За нас в МВФ това значи също по този начин да разгледаме уязвимостите, които подкопават тази резистентност, и вие посочихте една съответна накърнимост и това е равнището на дълга.
Какви са обстоятелствата? Не е изненадващо, че през 2020 година равнището на дълга в международен мащаб се означи внезапен скок. Защо? Защото стопанската система спря да действа, само че към момента имахме потребност от семейства и предприятия, с цел да оцелеем. Стигнахме до равнище на дълга от 226 трилиона $ обществен и частен дълг, което е най-високото покачване от Втората международна война насам. Това ниво на дълга е доста друг проблем в другите страни. Ако имате динамична стопанска система и мощна финансова система, в случай че сте богата страна, казусът не е толкоз сериозен.
Но в случай че сте бедна страна, сходно повишаване е доста сериозна спънка за развиването и за благосъстоянието на хората. В началото на пандемията направихме нещо извънредно значимо. Заедно с Дейвид Малпас, президент на Световната банка, призовахме за краткотрайно прекратяване на изплащането на дълга.
Ако това е действителността за стопанската система на бедните страни, по какъв начин те ще обслужват дълга си?
Това решение беше признато като самодейност на Г-20. За страдание, тя изтече в края на 2021 година, и повишаването на дълга продължава.
Втората доста значима самодейност, която предприехме по това време, беше така наречен обща рамка за разрешаване на дългови проблеми, която събра всички кредитори, както от обществения, по този начин и от частния бранш, към масата за решение на дълговите проблеми на обособени страни.
Три страни желаеха да бъдат третирани по тази обща рамка — Чад, Етиопия и Замбия. Само три. Близо сме до разрешаването на казуса с Чад. По отношение на Замбия напредваме много дейно, само че нито една друга страна не е прекрачила прага на общата рамка и въпросът е за какво? Проблемът става все по-сериозен, само че страните не желаят помощ.
Отговорът е следният: към момента няма убеденост, че общата рамка дава бързи и ефикасни резултати. Така че това, което предлагаме на Г-20, са три промени, които могат да трансфорат тази рамка в същински отговор на казуса, пред който са изправени тези страни, пред който са изправени страните с високи равнища на задължения.
Първо, създайте тласък за дадена страна да изиска [да я използва], като неотложно поставите дълга в центове. Така че, в случай че се присъедините към Общата рамка, до разрешаването на казуса не обслужвате дълга си. Второ, въведете привързан със период развой. Това включва основаване на комитети на кредиторите и подписване на съглашение за разрешаване на казуса с дълга, тъй че страните да знаят авансово какъв е пътят напред. И трето, към този момент общата рамка е единствено за страните, които към този момент са отговаряли на критериите за прекъсване на обслужването на дълга. Това са страните с ниски приходи, само че има и някои нововъзникващи пазарни стопански системи, които също са изправени пред този проблем. И ние считаме, че общата рамка би трябвало да обхване всички страни, които желаят да се причислят към нея.
Тези стъпки са в развой на осъществяване и би трябвало да се заемем незабавно с подобряването на общата рамка. След това би трябвало да помислим за нововъзникващите пазари, които евентуално също имат проблеми с дълга, и методите да продължим да подобряваме решаването на дълговите проблеми, пред които са изправени.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ