Православната църква отбелязва Южници верижници
Известен е още като зимен Петровден
На 16 януари Православната черква отбелязва празника Поклонение на честните вериги на свети деятел Петър. Затова на някои места денят се възприема като зимен аналог на Петровден. Денят е прочут и като Петрово въже и Петрови вериги.
Родно място на преподобни Ромил е бил град Бдин (Видин). Когато пораснал, избягал скрито от тях в столицата Търново и в манастира " Св. Богородица Пътеводителка " бил постриган за духовник с името Роман. Турските нашествия, разбойническите набези, гибелта на св. Григорий Синаит го заставили да се завърне навътре в България, само че жаждата за уединение и мълчание го върнали още веднъж в Парория, гдето приел велика монашеска схима с името Ромил.
След злощастната борба с турците при река Марица на 26 септември 1371 година, св. Ромил – като мнозина други – бил заставен да напусне Атон, да се пресели с учениците си в Авлона (близо до Драч), а оттова – в манастира в Раваница (дн. Сърбия), където скоро умрял на 16 януари 1375 година и където се намират мощите му.
По традиция се чества за здраве на домашния добитък, да не пада и да не си разранява краката. По време на празнуването не трябвало да се прави никаква стопанска и домакинска работа. Добитъкът не се впрягал за да се запази здравето и плодовитостта му. Къщната работа в този ден била строго неразрешена - не се пере, шие, плете, тъче и така нататък, заради боязън от заболявания и причиняване на мъчно зарастващи рани. Спазвало се също и полово табу.
В Северна България празникът продължавал цели три дни, наред с Антоновден, Атанасовден и денят на свети Евтимий, сформиращи празнична единност.
Първият празничен ден - Южници верижници, е обвързван и с почитането на едно от най-могъщите божества в славянската митология – Перун. Той е считан за сътворител на гръмотевицата и светкавицата, за притежател на стихии и дъжд, за покровител на бойците и за лидер на отрядите по време на борба.
На 16 януари Православната черква отбелязва празника Поклонение на честните вериги на свети деятел Петър. Затова на някои места денят се възприема като зимен аналог на Петровден. Денят е прочут и като Петрово въже и Петрови вериги.
Родно място на преподобни Ромил е бил град Бдин (Видин). Когато пораснал, избягал скрито от тях в столицата Търново и в манастира " Св. Богородица Пътеводителка " бил постриган за духовник с името Роман. Турските нашествия, разбойническите набези, гибелта на св. Григорий Синаит го заставили да се завърне навътре в България, само че жаждата за уединение и мълчание го върнали още веднъж в Парория, гдето приел велика монашеска схима с името Ромил.
След злощастната борба с турците при река Марица на 26 септември 1371 година, св. Ромил – като мнозина други – бил заставен да напусне Атон, да се пресели с учениците си в Авлона (близо до Драч), а оттова – в манастира в Раваница (дн. Сърбия), където скоро умрял на 16 януари 1375 година и където се намират мощите му.
По традиция се чества за здраве на домашния добитък, да не пада и да не си разранява краката. По време на празнуването не трябвало да се прави никаква стопанска и домакинска работа. Добитъкът не се впрягал за да се запази здравето и плодовитостта му. Къщната работа в този ден била строго неразрешена - не се пере, шие, плете, тъче и така нататък, заради боязън от заболявания и причиняване на мъчно зарастващи рани. Спазвало се също и полово табу.
В Северна България празникът продължавал цели три дни, наред с Антоновден, Атанасовден и денят на свети Евтимий, сформиращи празнична единност.
Първият празничен ден - Южници верижници, е обвързван и с почитането на едно от най-могъщите божества в славянската митология – Перун. Той е считан за сътворител на гръмотевицата и светкавицата, за притежател на стихии и дъжд, за покровител на бойците и за лидер на отрядите по време на борба.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ