Първан Симеонов: Средствата за онкология растат, смъртността също
София. Вижда се ясно, че за интервала 2015 – 2020 година, който преглеждаме имаме даже увеличение на лечебните заведения, занимаващи се с онкологични болести. В същото време нямаме нужните равнища на диспансеризация и даже имаме понижаване на това, което касата заплаща за палиативни грижи. Казано в резюме, нямаме задоволителна комплексност на услугата. Има акцент върху болничната грижа, само че не толкоз акцент върху пациентите при палиативните грижи за тях и диспансеризацията.
Най-радикалният аршин е съотношението на равнищата на смъртност и вложените средства. Това са съотношенията на популацията, което понижава в България и лечебните заведения. При намаляващо население имаме увеличаващи се лечебни заведения. При увеличаващи се средства, отиващи към фармацията, имаме увеличаващи се индикатори на смъртност. Прекалено доста са тревожните сигнали.
За последната година лечебните заведения са се нараснали от 41 на 42. При тях има съществени диспропорциии. От всички тях към 10 са тези, които имат действителна работа със съществени онкологични болести. Не повече от 9 са тези, в които са минали за година над 2000 пациенти. Има обаче и 6 лечебни заведения, в които е имало под 200 пациенти. Това е забавна диспропорционалност, която също би трябвало да се означи. При химиотерапиите имаме 25% таргетни лечения и в 7 на 100 имунотерапии, които са по-иновативният способ. Това значи, че достъпът до новаторските практики също не е оня, който би ни се желало да бъде.
Лъчелечение се реализира в 23 лечебни заведени. Радиохиургията, която е едно от главните посоки се практикува в 11 лечебни заведения в страната, роботизираната хирургия с кибернож в 3, носкодозовата брахитерапия в 4, общоприетата брахитерапия в 16, стандартна терегаматерапия – единствено на едно място.
За 2021 са диспансеризирани 69 000 души., до момента в който пред 2019 година те са били близо 87 000 души. Вероятно част от намаляването е и поради ковид. Това е и главният проблем. Специалистите ще потвърдят, че хората са доста повече. Този проблем доста ясно проличава в палиативните грижи. През предходната година е имало 1659 души в лечебни заведения, за които Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е платила за палиативни грижи.
За предходния интервал, 2020-та, палиативни грижи по линия на касата са получили 1789 в 17 лечебни заведения. Социологът в мен би споделил, че има спад. Виждате, че платеното от касата, като палиативни грижи, е намаляло. Имаме абсурд. Оказва се, че всичко обвързвано с болнична помощ като че ли пораства, а всичко обвързвано с комплексността на услугата, с качеството на прекарването освен, че не пораства, само че даже понижава. Тежка е тематиката са средствата и смъртността.
Ако се погледнат две референтни години, 2015 и 2021 г.година, ясно се вижда намаляването на популацията в България. надлежно средствата за медикаменти са 246 млн. лева за 2015-та и 708 млн. лева през 2021-ва с отстъпките 571 млн. лв.. Имаме повишаване в пъти на отделените средства за онколекарства в случай, че показателите на смъртност за двете години са красноречиви. Тя пораства. През 2015 година са умряли над 17 900 души, а след това над 19 300 души.
Имаме растежи. В същото време лечебните заведения, лекуващи онкологични болести са станали от 16 на 42. Най-общо казано средствата, отделяни от НЗОК порастват, само че те като че ли отиват най-много в болничната помощ и не отиват задоволително в други видове грижа. Колкото и повече да стават те, не си проличава от справедливи индикатори, като смъртността да се повлияват удобно. Възможно е това да е обвързвано и с общия здравословен статус в България. Известно е, че и тук няма положителни вести. Добри вести обаче като че ли не се виждат и във връзка с грижата.
Най-радикалният аршин е съотношението на равнищата на смъртност и вложените средства. Това са съотношенията на популацията, което понижава в България и лечебните заведения. При намаляващо население имаме увеличаващи се лечебни заведения. При увеличаващи се средства, отиващи към фармацията, имаме увеличаващи се индикатори на смъртност. Прекалено доста са тревожните сигнали.
За последната година лечебните заведения са се нараснали от 41 на 42. При тях има съществени диспропорциии. От всички тях към 10 са тези, които имат действителна работа със съществени онкологични болести. Не повече от 9 са тези, в които са минали за година над 2000 пациенти. Има обаче и 6 лечебни заведения, в които е имало под 200 пациенти. Това е забавна диспропорционалност, която също би трябвало да се означи. При химиотерапиите имаме 25% таргетни лечения и в 7 на 100 имунотерапии, които са по-иновативният способ. Това значи, че достъпът до новаторските практики също не е оня, който би ни се желало да бъде.
Лъчелечение се реализира в 23 лечебни заведени. Радиохиургията, която е едно от главните посоки се практикува в 11 лечебни заведения в страната, роботизираната хирургия с кибернож в 3, носкодозовата брахитерапия в 4, общоприетата брахитерапия в 16, стандартна терегаматерапия – единствено на едно място.
За 2021 са диспансеризирани 69 000 души., до момента в който пред 2019 година те са били близо 87 000 души. Вероятно част от намаляването е и поради ковид. Това е и главният проблем. Специалистите ще потвърдят, че хората са доста повече. Този проблем доста ясно проличава в палиативните грижи. През предходната година е имало 1659 души в лечебни заведения, за които Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е платила за палиативни грижи.
За предходния интервал, 2020-та, палиативни грижи по линия на касата са получили 1789 в 17 лечебни заведения. Социологът в мен би споделил, че има спад. Виждате, че платеното от касата, като палиативни грижи, е намаляло. Имаме абсурд. Оказва се, че всичко обвързвано с болнична помощ като че ли пораства, а всичко обвързвано с комплексността на услугата, с качеството на прекарването освен, че не пораства, само че даже понижава. Тежка е тематиката са средствата и смъртността.
Ако се погледнат две референтни години, 2015 и 2021 г.година, ясно се вижда намаляването на популацията в България. надлежно средствата за медикаменти са 246 млн. лева за 2015-та и 708 млн. лева през 2021-ва с отстъпките 571 млн. лв.. Имаме повишаване в пъти на отделените средства за онколекарства в случай, че показателите на смъртност за двете години са красноречиви. Тя пораства. През 2015 година са умряли над 17 900 души, а след това над 19 300 души.
Имаме растежи. В същото време лечебните заведения, лекуващи онкологични болести са станали от 16 на 42. Най-общо казано средствата, отделяни от НЗОК порастват, само че те като че ли отиват най-много в болничната помощ и не отиват задоволително в други видове грижа. Колкото и повече да стават те, не си проличава от справедливи индикатори, като смъртността да се повлияват удобно. Възможно е това да е обвързвано и с общия здравословен статус в България. Известно е, че и тук няма положителни вести. Добри вести обаче като че ли не се виждат и във връзка с грижата.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ