24 май 2021 в Рим: Трета среща на Румен Радев с папата, България и Македония отново заедно и български митрополит със служба в „Сан Клементе“
София. В църквата " Сан Клементе ", където се намира гробът на св. Константин Кирил - Философ, Негово Високопреосвещенство митрополит Антоний отслужи свещенодействие. Поводът бе Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност. Тази година делегацията в Рим е водена от президента Румен Радев. За да отдадат дружно респект пред делото на светите братя Кирил и Методий в Рим, тази година с българската делегация пътува и делегация от Република Северна Македония, ръководена от президента Стево Пендаровски. Припомняме, че България и Македония честваха взаимно празника през 2018 година
В рамките на визитата президентът Румен Радев посети светите за българите места – базиликата „ Сан Клементе “, както и „ Санта Мария Маджоре “, сервира цветя на паметника на Иван Вазов, както и на паметника на Капитан Петко челник в Рим. Президентът беше и на визита с папа Франциск. Това е третата среща във Ватикана сред българския държавен глава и главата на Римокатолическата черква. Българската делегация бе позволена и до библиотеката във Ватикана. „ С папата продължихме да обменяме мисли в разнообразни области, освен политика, освен моментно положение на света. Посланието на папата към българския народ е за здраве, благоденствие и култура. Папата има предпочитание нашите църкви да се сближават още повече. Ние имаме повече от хилядолетна история в нашите връзки “, сподели Румен Радев. Той означи, че българската делегация е получила достъп до библиотеката на Ватикана и изрази вяра в България да пристигна трудът на Петър Богдан от 1667 година " За древността на бащината земя и за българските каузи ". Румен Радев означи, че още предходната година на 1 ноември, е осъществена огромна по размер работа в президентството, да се получи ръкописът и той да бъде изложен. " В последния миг се осуети заради ограничавания, наложени в пандемията COVID-19. Сега папата даде обещание своята поддръжка. Държавният секретар на Светия трон също даде обещание тази поддръжка “, сподели още Румен Радев. Фактът, че България и Македония бяха дружно в Рим, както и фрагментът от ръкописа на Петър Богдан провокираха мнения в научната общественост у нас. Проф. Пламен Павлов изрази вяра под егидата на президентите Румен Радев и Стево Пендаровски операта-оратория " Кирил и Методий " на Живка Клинкова да бъде показана в Скопие и на други интернационалните подиуми.
Според него би трябвало да търсим нещата, които ни свързват и нашата обща история. Историкът проф. Пламен Павлов съобщи, че ще се радва в бъдеще традицията сред България и Северна Македония за взаимното честване на 24 май в Рим да остане трайна и да продължи в Микулчица. „ Не съм наясно дали двете делегации вървят дружно или поотделно. Може би в някои случаи те са дружно, което е доста прекрасен знак. В други случаи са независимо. Това също не трябва да се драматизира, защото въпреки всичко Република Северна Македония, е обособена страна. Знаците, които дадоха президентът Радев и президентът Пендаровски, са позитивни на фона на цялата завист, която се излива в македонските медии. Дай Боже този знак да се окаже дълготраен и да не бъде някак си опроверган от нервността в скопските медии, които знаем, че се управляват от доста странни външни сили. Като цяло това, което се случва, е добре за всички нас ", сподели още историкът.
Проф. Лилия Илиева разяснява, че би било отлично да се покаже в България ръкописът „ За древността на бащината земя и за българските каузи “ на Петър Богдан. „ Имах авансово информация от нашия дипломат във Ватикана. Водиха се договаряния за галерия, на която да се показа както целия ръкопис от Модена, по този начин и фрагментът, който са намерили във Ватикана. Целият ръкопис не е във Ватикана, той е в Модена. Мисля, че такава галерия би била доста забавна за българската общност “, сподели още проф. Илиева. Според нея не става дума за дефинитивно връщане на ръкописа, тъй като той в никакъв случай не е бил в България. „ Би било безсмислено да желаеме от италианска страна да ни се даде вечно този ръкопис “, съобщи още проф. Лилия Илиева. По думите й отлично би било обаче да го видят хората. Проф. Лилия Илиева разяснява за какво е значим трудът на Петър Богдан „ За древността на бащината земя и за българските каузи “.
„ Това демонстрира креативните и интелектуални благоприятни условия на българите през 17 век. Това не е компилативно дело, както се смяташе преди този момент. Това е автентично креативно дело, един доста скъп хуманистичен етюд, който визира българската история, географията на България и скъпи сведения за живота на българите през 17 век има там. Има и разсъжденията на един интелектуалец от висока европейска класа, какъвто е бил Петър Богдан “, съобщи още проф. Лилия Илиева.
Деница КИТАНОВА
В рамките на визитата президентът Румен Радев посети светите за българите места – базиликата „ Сан Клементе “, както и „ Санта Мария Маджоре “, сервира цветя на паметника на Иван Вазов, както и на паметника на Капитан Петко челник в Рим. Президентът беше и на визита с папа Франциск. Това е третата среща във Ватикана сред българския държавен глава и главата на Римокатолическата черква. Българската делегация бе позволена и до библиотеката във Ватикана. „ С папата продължихме да обменяме мисли в разнообразни области, освен политика, освен моментно положение на света. Посланието на папата към българския народ е за здраве, благоденствие и култура. Папата има предпочитание нашите църкви да се сближават още повече. Ние имаме повече от хилядолетна история в нашите връзки “, сподели Румен Радев. Той означи, че българската делегация е получила достъп до библиотеката на Ватикана и изрази вяра в България да пристигна трудът на Петър Богдан от 1667 година " За древността на бащината земя и за българските каузи ". Румен Радев означи, че още предходната година на 1 ноември, е осъществена огромна по размер работа в президентството, да се получи ръкописът и той да бъде изложен. " В последния миг се осуети заради ограничавания, наложени в пандемията COVID-19. Сега папата даде обещание своята поддръжка. Държавният секретар на Светия трон също даде обещание тази поддръжка “, сподели още Румен Радев. Фактът, че България и Македония бяха дружно в Рим, както и фрагментът от ръкописа на Петър Богдан провокираха мнения в научната общественост у нас. Проф. Пламен Павлов изрази вяра под егидата на президентите Румен Радев и Стево Пендаровски операта-оратория " Кирил и Методий " на Живка Клинкова да бъде показана в Скопие и на други интернационалните подиуми.
Според него би трябвало да търсим нещата, които ни свързват и нашата обща история. Историкът проф. Пламен Павлов съобщи, че ще се радва в бъдеще традицията сред България и Северна Македония за взаимното честване на 24 май в Рим да остане трайна и да продължи в Микулчица. „ Не съм наясно дали двете делегации вървят дружно или поотделно. Може би в някои случаи те са дружно, което е доста прекрасен знак. В други случаи са независимо. Това също не трябва да се драматизира, защото въпреки всичко Република Северна Македония, е обособена страна. Знаците, които дадоха президентът Радев и президентът Пендаровски, са позитивни на фона на цялата завист, която се излива в македонските медии. Дай Боже този знак да се окаже дълготраен и да не бъде някак си опроверган от нервността в скопските медии, които знаем, че се управляват от доста странни външни сили. Като цяло това, което се случва, е добре за всички нас ", сподели още историкът.
Проф. Лилия Илиева разяснява, че би било отлично да се покаже в България ръкописът „ За древността на бащината земя и за българските каузи “ на Петър Богдан. „ Имах авансово информация от нашия дипломат във Ватикана. Водиха се договаряния за галерия, на която да се показа както целия ръкопис от Модена, по този начин и фрагментът, който са намерили във Ватикана. Целият ръкопис не е във Ватикана, той е в Модена. Мисля, че такава галерия би била доста забавна за българската общност “, сподели още проф. Илиева. Според нея не става дума за дефинитивно връщане на ръкописа, тъй като той в никакъв случай не е бил в България. „ Би било безсмислено да желаеме от италианска страна да ни се даде вечно този ръкопис “, съобщи още проф. Лилия Илиева. По думите й отлично би било обаче да го видят хората. Проф. Лилия Илиева разяснява за какво е значим трудът на Петър Богдан „ За древността на бащината земя и за българските каузи “.
„ Това демонстрира креативните и интелектуални благоприятни условия на българите през 17 век. Това не е компилативно дело, както се смяташе преди този момент. Това е автентично креативно дело, един доста скъп хуманистичен етюд, който визира българската история, географията на България и скъпи сведения за живота на българите през 17 век има там. Има и разсъжденията на един интелектуалец от висока европейска класа, какъвто е бил Петър Богдан “, съобщи още проф. Лилия Илиева.
Деница КИТАНОВА
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ