София. Твърди се, че във времена на несигурност се нуждаем

София. Твърди се, че във времена на неустановеност се нуждаем от своите водачи, с цел да „ отскочим “ – историята ни дава образци като Уинстън Чърчил, Нелсън Мандела, Махатма Ганди и доста други. Но до момента в който следим дейно интернационалното бизнес водачество (Джак Ма, Джеф Безос, Бил и Мелинда Гейтс и др.), политическото водачество търпи възходящо отрицателно отношение. Това демонстрира изследването на „ Галъп интернешънъл “, най-старото обединяване на организации в света, разкрива, че отрицателното отношение към главните международни политически водачи нараства.
Проучването, извършено в 57 страни по света, демонстрира, че немският канцлер Ангела Меркел резервира своя имидж, заемайки главно място като най-позитивно оценен политически водач (нетната стойност, т.е. % положително оценяващи минус % отрицателно оценяващи, е + 14), само че губи 6 пункта спрямо миналата година. Миналогодишният номер едно – президентът на Франция Еманюел Макрон – има забележителен спад в оценките си в интернационален проект (от +21 до +6). И двамата европейски водачи бяха изправени пред обилни провокации в личните си страни през последната година.
Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп остава в дъното на класацията с чиста стойност от -28, а съветският президент Владимир Путин губи много от позитивната си оценка, която събра предходната година. Благосклонността към Путин, в личната му страна, също е в крах, водена постоянно от стопански провокации.
Папа Франциск, както и предходната година, получава най-голямо доверие измежду международните водачи с чиста стойност от +28 (въпреки че даже и при него има спад спрямо предходната година).
Разбира се, известността на другите водачи в другите елементи на света е друга. Например, в България има по-ясно отношение към западните водачи или президента на Русия Владимир Путин, само че водачи на страни като Индия, Китай, Саудитска Арабия, Израел и така нататък са по-слабо познати.
България не прави изключение от международните трендове. И у нас продължи разколебаването на доверието в западни ръководители. Пречупва се оценката за френския президент Еманюел Макрон – явно на фона на тежката обстановка във Франция със обществени митинги (т.нар. митинги на „ жълтите жилетки “) и неодобряваните в България оферти на Макрон за регулации в Европейски Съюз.
Кънчо Стойчев, президент на международната асоциация „ Галъп интернешънъл “:
„ Напреженията по целия свят нарастват и водачеството е в рецесия съвсем на всички места. Дали тези напрежения нарастват поради неприятно водачество, или неприятното водачество води до възходящи напрежения, не е работлив въпрос. Мнозина показват, че пропастта сред елитите и масите доближава непоносими равнища и редът, открит след края на Втората международна война, се разпада. Недоверието в политиката и политическите системи е във напредък и фундаменталният въпрос не е по какъв начин да се откри по-добро посланичество, което да дава отговор на волята на хората, а по какъв начин хората да могат да управляват по-добре своите представители. Отговорът може да бъде повече директна народна власт, което значи, че верният въпрос, който би трябвало да се зададе, е по какъв начин да се реализира тя след последните отрицателни прекарвания с френския референдум за Европейската конституция, с този в Холандия и предизвикването на Брекзит. “

Методология, размер на извадката и работа на терен:
Настоящото проучване е част от годишния проучвателен план на международната асоциация „ Галъп интернешънъл “, наименуван „ Край на годината “ - годишна традиция, инициирана и проектирана под председателството на доктор Джордж Галъп през 1977 година Тази година тя бе осъществена от международната асоциация на „ Галъп интернешънъл “ и сътрудници в 57 страни по света, представляващи популацията на всички страни от Г-20 (с изключение на Китай) и към 57% от международното население.
Поради политически, културни или религиозни особености, някои въпроси от изследването не се задават във всички страни.
Въпросът за политическите водачи е заложен в 45 страни измежду общо 46 952 души. Във всяка изследвана страна е осъществена представителна извадка от към 1000 мъже и дами, интервюирани по метода „ лице в лице “, по телефона или онлайн. Статистическата неточност за изследването е сред +/- 3%-5% при поверителен период 95%. Теренната работа е извършена в интервала от октомври 2018 година до януари 2019 година
Покритие на проучването по райони:
Общо за Европейски Съюз: Комбинира западните и източните елементи на Европейски Съюз (n = 13 615)
Западна част на Европейски Съюз: Австрия, Финландия, Франция, Германия, Италия, Холандия, Испания, Англия (n = 7 510)
Източна част на Европейски Съюз: България, Чехия, Латвия, Полша, Румъния, Унгария (n = 6 105)
Европейски страни отвън Европейски Съюз: Албания, Армения, Босна и Херцеговина, Грузия, Косово, Македония, Молдова, Сърбия, Швейцария, Украйна (n = 9 461)
Съединени американски щати (n = 1 045)
Канада (n = 600)
Индия (n = 1 001)
Русия (n = 1 000)
Латинска Америка: Аржентина, Бразилия, Колумбия, Еквадор, Мексико, Парагвай, Перу (n = 5 526)
Източна Азия: Хонконг, Индонезия, Япония, Филипините, Република Корея, Тайланд, Виетнам (n = 6 400)
Западна Азия: Афганистан, Азербайджан, Казахстан, Пакистан, Турция (n = 5 671)
Близък изток: Ирак, Йордания, Ливан, Сирия, Саудитска Арабия (n = 5 351)
Африка: Гана, Нигерия, Южна Африка (n = 2 815)
Австралия и Нова Зеландия (n = 2 039)