Министерство на земеделието: Ще създадем възможно най-добри условия за достъп на български храни до пазара
София. Ще работим за възстановяване на контрола по агрохранителната верига, качеството и сигурността на предлаганите храни на пазара в страната. Искаме да подкрепим родните производители на храни като създадем допустимо най-хубави условия на достъп на българските храни на пазара. Особено значима за нас е устойчивостта на веригата на предложение на храни посредством предложение на фермерски артикули и съкращаване на веригите на доставки за да се защитят оптимално ползите на българските производители и да се предотвратят нелоялни търговски практики. Сред целите ни в бранша са битката със сивия бранш, както и използването на уговорките по Зелената договорка и опазване на биоразнообразието. Този ангажимент пое управлението на Министерство на земеделието по време видеоконферентна среща с браншовите организации от бранш „ Храни “ и комерсиалните вериги. Това оповестиха от пресцентъра на Министерството . В срещата присъединяване взеха министъра на земеделието доктор Иван Иванов, заместник-министър Момчил Неков, заместник-министър Стефан Бурджев, заместник-министър Иван Христанов, както и представители на Българска организация по сигурност на храните, Център за оценка на риска по агрохранителната верига, Комисия за отбрана на потребителите и Комисия за защита на конкуренцията.
Заместник-министър Момчил Неков акцентира, че едни от най-важните и трайни цели, които си слага екипа на Министерство на земеделието в провежданите от него политики, са ориентирани към усъвършенствана връзка и партньорство при работата с браншовите организации от бранш „ Храни “. Той акцентира, че се работи в посока производството на повече българска продукция с по-голяма добавена стойност и поддръжката й през финансовите принадлежности на европейските и национални политики, които бъдещия Стратегически проект и Националния проект за възобновяване и резистентност оферират. „ Ще се работи да се подкрепят преработвателите, защото те основават работни места и доста от тях оперират в селските региони, което е в унисон със заложените съществени цели както на съдружното държавно управление, по този начин и на подготвяния стратегически документ за идващия програмен интервал “, сподели още той. По думите му, задачата на срещата е да бъдат прегледани и търсени благоприятни условия за увеличение на достъпа на обичайни български храни до потребителите, в това число и посредством увеличение на предлагането им в комерсиалните вериги.
Важна тематика на полемиката беше и дигитализацията, използването на високите технологии в хранителната промишленост и комерсиалната мрежа. Акцент в диалозите, отношение към който взе заместник-министър Иван Христанов, беше развиването на биологичното земеделие и вероятностите му както в народен проект, по този начин и като експортно насочен артикул.
Заместник-министър Неков уточни, че политиките по агрохранителната верига ще продължат да бъдат значим приоритет на министерство на земеделието и на неговия експертен екип, както и политиката за основаване на национални стандарти за произвеждане на храни, за възстановяване и повишение на качеството на храните.
Преработвателите поддържаха включването на мярка в стратегическия проект и за подкрепяне на схемите за качество. По време на дебата бяха сложени още въпроси за дефицита на работна ръка в бранша и студентските стратегии, с които да се притеглят млади експерти, както и за приобщаване на децата към усета на положителната българска храна посредством стратегиите „ Училищен плод ” и „ Училищно мляко ”.
Заместник-министър Неков осведоми, че се удължава с 2 седмици срокът, до 28 януари 2022 година, за публично разискване на направения план на Програма за локални обичайни и районни обичайни храни за интервала 2021-2031 година Той предложения Националния съвет по храните да излъчи свои представители за присъединяване в работната група, която работи по плана. Представителите на хранително-вкусовия отрасъл интензивно вземат участие и в дейностите при осъществяване на ограниченията по Национална стратегия за попречване и понижаване на загубата на храни (2021 – 2026 г.).
Заместник-министър Момчил Неков акцентира, че едни от най-важните и трайни цели, които си слага екипа на Министерство на земеделието в провежданите от него политики, са ориентирани към усъвършенствана връзка и партньорство при работата с браншовите организации от бранш „ Храни “. Той акцентира, че се работи в посока производството на повече българска продукция с по-голяма добавена стойност и поддръжката й през финансовите принадлежности на европейските и национални политики, които бъдещия Стратегически проект и Националния проект за възобновяване и резистентност оферират. „ Ще се работи да се подкрепят преработвателите, защото те основават работни места и доста от тях оперират в селските региони, което е в унисон със заложените съществени цели както на съдружното държавно управление, по този начин и на подготвяния стратегически документ за идващия програмен интервал “, сподели още той. По думите му, задачата на срещата е да бъдат прегледани и търсени благоприятни условия за увеличение на достъпа на обичайни български храни до потребителите, в това число и посредством увеличение на предлагането им в комерсиалните вериги.
Важна тематика на полемиката беше и дигитализацията, използването на високите технологии в хранителната промишленост и комерсиалната мрежа. Акцент в диалозите, отношение към който взе заместник-министър Иван Христанов, беше развиването на биологичното земеделие и вероятностите му както в народен проект, по този начин и като експортно насочен артикул.
Заместник-министър Неков уточни, че политиките по агрохранителната верига ще продължат да бъдат значим приоритет на министерство на земеделието и на неговия експертен екип, както и политиката за основаване на национални стандарти за произвеждане на храни, за възстановяване и повишение на качеството на храните.
Преработвателите поддържаха включването на мярка в стратегическия проект и за подкрепяне на схемите за качество. По време на дебата бяха сложени още въпроси за дефицита на работна ръка в бранша и студентските стратегии, с които да се притеглят млади експерти, както и за приобщаване на децата към усета на положителната българска храна посредством стратегиите „ Училищен плод ” и „ Училищно мляко ”.
Заместник-министър Неков осведоми, че се удължава с 2 седмици срокът, до 28 януари 2022 година, за публично разискване на направения план на Програма за локални обичайни и районни обичайни храни за интервала 2021-2031 година Той предложения Националния съвет по храните да излъчи свои представители за присъединяване в работната група, която работи по плана. Представителите на хранително-вкусовия отрасъл интензивно вземат участие и в дейностите при осъществяване на ограниченията по Национална стратегия за попречване и понижаване на загубата на храни (2021 – 2026 г.).
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ