Зам.-министър Ива Петрова: Трябва съвместно да се определи времеви график за затваряне на въглищното производство
София. Полагаме всички старания за активизиране подготовката на териториалните проекти и за правене на съответни оценки на икономическите и обществените резултати от прехода по Зелената договорка и заетостта в енергийно-интензивните райони. За да можем да структурираме проекта за обективен преход би трябвало да определим времеви график за затваряне на въглищното произвеждане, което ще даде опция да създадем по-ясни стъпките за трансформацията, както и да стартираме договаряния с локалните управляващи и със синдикатите за преквалификация, отплата и инфраструктурно развиване на районите. Това съобщи зам.-министърът на енергетиката Ива Петрова по време на кръглата маса „ Справедлив преход и индустриална рационализация в България “, проведена от Института за резистентен преход и развиване, оповестиха от пресцентъра на Министерството .
„ Въглищните райони в България, и изключително Марица-изток, имат голям капацитет за промишлеността. Едновременно с прехода към нисковъглеродна енергетика ние желаеме да развием този капацитет и да притеглим новите промишлености. Те ще обезпечат по-висока добавена стойност, по-високи заплати и по-добри условия на труд, както и забележителен стопански напредък за района и страната. Тези два процеса би трябвало да вървят ръка за ръка “, акцентира тя.
„ Министерството на енергетиката насърчи разговора с необятен кръг заинтригувани страни, тъй като имаме вяра, че за справедливия преход общият принос е наложително изискване да се оправим с провокациите. Така ще осигурим трайна вероятност за въглищните райони, които ще бъдат най-силно наранени. Един от най-важните финансови принадлежности в поддръжка на трансформацията е Механизмът за обективен преход. Предвидените средства по Фонда за България са 1,178 милиарда евро в помощ на икономическата диверсификация, преквалификацията и търсенето на работа, както и за поощряване на вложенията, които са удобни за климата и околната среда в най-засегнатите територии. Механизмът за обективен преход обаче би трябвало да работи в директна връзка с Плана за възобновяване и резистентност, Многогодишната финансова рамка, Модернизационния фонд и други обществени финансови принадлежности, които да основат привлекателна капиталова среда “, уточни зам.-министър Петрова.
Тя подчертава още, че ведомството работи с „ ПрайсуотърхаусКупърс България “ по план за техническа помощ при подготовката на териториалните проекти за обективен преход на областите Стара Загора, Кюстендил и Перник, както и по оценка на спомагателни територии, включително областите Хасково, Сливен и Ямбол. Световната банка ни партнира в границите на различен контракт по подготовката на териториалните проекти на още осем въглеродно интензивни района - Хасково, Сливен, Ямбол, Варна, Бургас, Ловеч, Габрово и Търговище. В този развой страната ни поддържа мнението, че енергийният преход в сходство със Зелената договорка би трябвало да бъде равномерен и без разтърсвания, съгласуван със спецификите на всяка територия, само че в същото време би трябвало да бъде и интензивен поради огромното закъснение през миналите години.
„ Наш приоритет са сигурността на снабдяването, достъпността и устойчивостта на системата. За страдание доста време е било изгубено в България и много от опциите за привличане на обществени и частни вложения са блокирани или забавени - заради отсъствието на стратегическата визия и съответни промени, само че ние сме оптимално мобилизирани в работата си “, заключи зам.-министър Ива Петрова.
В полемиката се включиха също вицепремиерът по ръководство на европейските средства Атанас Пеканов, зам. – министърът на труда и обществената политика Иван Кръстев, президентите на КНСБ и КТ „ Подкрепа “ Пламен Димитров и Димитър Манолов, представители на интернационалните синдикални централи и бизнес организации. Изпълнителният вицепрезидент по европейската Зелена договорка Франс Тимерманс очерта вероятностите и отговорностите пред държавните управления, синдикатите и работодателите по възобновяване посредством зелена сила и промишлена промяна. Той прикани България да има възприятие за неотложност за превъзмогване на тези провокации и увери, че страната има капацитет да бъде водач в района при решение бъдещето на въглищните мощности.
„ Въглищните райони в България, и изключително Марица-изток, имат голям капацитет за промишлеността. Едновременно с прехода към нисковъглеродна енергетика ние желаеме да развием този капацитет и да притеглим новите промишлености. Те ще обезпечат по-висока добавена стойност, по-високи заплати и по-добри условия на труд, както и забележителен стопански напредък за района и страната. Тези два процеса би трябвало да вървят ръка за ръка “, акцентира тя.
„ Министерството на енергетиката насърчи разговора с необятен кръг заинтригувани страни, тъй като имаме вяра, че за справедливия преход общият принос е наложително изискване да се оправим с провокациите. Така ще осигурим трайна вероятност за въглищните райони, които ще бъдат най-силно наранени. Един от най-важните финансови принадлежности в поддръжка на трансформацията е Механизмът за обективен преход. Предвидените средства по Фонда за България са 1,178 милиарда евро в помощ на икономическата диверсификация, преквалификацията и търсенето на работа, както и за поощряване на вложенията, които са удобни за климата и околната среда в най-засегнатите територии. Механизмът за обективен преход обаче би трябвало да работи в директна връзка с Плана за възобновяване и резистентност, Многогодишната финансова рамка, Модернизационния фонд и други обществени финансови принадлежности, които да основат привлекателна капиталова среда “, уточни зам.-министър Петрова.
Тя подчертава още, че ведомството работи с „ ПрайсуотърхаусКупърс България “ по план за техническа помощ при подготовката на териториалните проекти за обективен преход на областите Стара Загора, Кюстендил и Перник, както и по оценка на спомагателни територии, включително областите Хасково, Сливен и Ямбол. Световната банка ни партнира в границите на различен контракт по подготовката на териториалните проекти на още осем въглеродно интензивни района - Хасково, Сливен, Ямбол, Варна, Бургас, Ловеч, Габрово и Търговище. В този развой страната ни поддържа мнението, че енергийният преход в сходство със Зелената договорка би трябвало да бъде равномерен и без разтърсвания, съгласуван със спецификите на всяка територия, само че в същото време би трябвало да бъде и интензивен поради огромното закъснение през миналите години.
„ Наш приоритет са сигурността на снабдяването, достъпността и устойчивостта на системата. За страдание доста време е било изгубено в България и много от опциите за привличане на обществени и частни вложения са блокирани или забавени - заради отсъствието на стратегическата визия и съответни промени, само че ние сме оптимално мобилизирани в работата си “, заключи зам.-министър Ива Петрова.
В полемиката се включиха също вицепремиерът по ръководство на европейските средства Атанас Пеканов, зам. – министърът на труда и обществената политика Иван Кръстев, президентите на КНСБ и КТ „ Подкрепа “ Пламен Димитров и Димитър Манолов, представители на интернационалните синдикални централи и бизнес организации. Изпълнителният вицепрезидент по европейската Зелена договорка Франс Тимерманс очерта вероятностите и отговорностите пред държавните управления, синдикатите и работодателите по възобновяване посредством зелена сила и промишлена промяна. Той прикани България да има възприятие за неотложност за превъзмогване на тези провокации и увери, че страната има капацитет да бъде водач в района при решение бъдещето на въглищните мощности.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ