Н. В. Цар Симеон II: Написах автобиографията си, защото исках децата ми да знаят как баща им се е опитвал да направи нещо в живота си
София. Написах автобиографията си, тъй като желаех децата ми да знаят по какъв начин татко им се е опитвал да направи нещо в живота си. Това сподели Негово Величество Цар Симеон II във връзка представянето на автобиографията си „ Една невероятна орис “ в Атина, оповестиха от пресофиса на Симеон II . „ Много постоянно навестявам Гърция. Там имаме доста положителни другари и това постоянно ни дава мотив да посещаваме страната. В последна сметка София е толкоз близо, изключително от Солун – на три часа път с кола. Много обичам Атина и Солун, посетил съм доста места в континенталната част с красивите ѝ манастири, както несъмнено и островите. Мислех, че съм видял всичко в Гърция, само че бях изумен, когато открих неповторимия остров Аморгос тази година “, уточни той. За написването на автобиографията си Симеон II уточни: „ Направих го по-скоро поради децата ми. Исках те да знаят по какъв начин татко им се е опитвал да направи нещо в живота си. Така че, те бяха повода, с цел да имат по-пълна картина за мен “.
За времето, в което е бил министър-председател на България Цал Симеон II сподели: „ Беше доста сложен интервал. Всяка страна има своите политически предубеждения и аз не бях съден единствено за грешките си, само че получавах и персонални нападки. Иновациите не се одобряват елементарно в живота и вземането на решения от време на време е мъчно. Хората нормално имат високи упования, само че нещата не постоянно се случват толкоз безболезнено и елементарно. Въпреки компликациите, държа на позитивната страна и избирам да виждам чашата на половина цялостна, а не на половина празна. Ето, да вземем за пример по въпроса за Европейския съюз и какъв брой значимо беше да станем член. Имаше хора, които имаха вяра в това и ни помогнаха доста “. По думите му в политиката всичко може да се случи, само че особени страхове не е имал. „ За живота си в никакъв случай не съм се страхувал. По-скоро от някое яйце или някой домат, това се случва на политиците. Но за благополучие в никакъв случай не ми се е налагало да се сблъсквам с такова отрицание “, съобщи той. „ Когато взех решение да се кандидатирам за министър-председател, доста хора ми споделяха да помисля още веднъж, защото това беше отвън кралския протокол. Ако бях цар на власт, нещата щяха да бъдат разнообразни. Но като цар в заточение, в случай че можех да оказа помощ по някакъв метод, ставайки министър председател в страната ми, ми се стори доста разумно и обикновено. Въпреки това имах поддръжката на кралските фамилии, които несъмнено смятаха, че това, което върша, е извънредно. Подобен на моя случай, до момента има единствено два такива, е казусът с Нородом Сианук, крал и министър председател на Камбоджа “, уточни Симеон II.
„ Завърнах се в България дефинитивно през 2000 година и от този момент пребивавам там. Колкото повече минават годините, толкоз повече усещам, че съм си вкъщи. Чувствам, че се завърнах към корените си. Това, че бях в заточение не ми оставя горчилка, въпреки всичко научих толкоз доста. Ако бях останал в София като цар, нямаше да науча и половината от това, което научих като заточеник. Нямаше да имам подобен отворен небосвод, с цел да схващам доста повече проблемите “, добави той.
„ Моята брачна половинка е до мен цели 57 години и се е справяла с всички условия. Беше доста мъчно за фамилията ми, защото медиите твърдяха, че със завръщането си ще се опитам да възстановя монархията и уредя децата ми на основни позиции, несъмнено всичко това беше незаслужено. Затова, вместо да оставя фамилията ми, да бъде до мен и да ме поддържа, аз ги приканих да стоят надалеч от България, с цел да не се основават проблеми. Единственият, който не подлагаха на критика, беше единият от синовете ми, доктор. Това беше едно от най-тежките прекарвания в живота ми. Трябваше да бъда самичък в тези толкоз сложни години “, добави Цар Симеон II.
„ Имам 11 внуци. Бихме могли да бъдем и футболен тим. Някои от внуците ми живеят в Испания, други във Англия и един в Мароко. Повечето учат и аз съм доста горделив с тях. Рядко ги виждам, защото са доста заети, доста съществени и надеждни деца. Всички те имат кариери, както и моите снахи. Всички работят, имат си техния живот, в никакъв случай не биха го изоставили. Идват в България понякога, или през лятото, или през зимата за ски, защото в страната ни има отлични писти “, уточни той.
За нещата, които би трансформирал в живота си, в случай че можеше, Цар Симеон II сподели: „ Може би щях да изживея целия си живот по напълно друг метод, в случай че бях учил теология и бях по-близо да църквата, нещо което доста желаех, само че не реализирах “.
За времето, в което е бил министър-председател на България Цал Симеон II сподели: „ Беше доста сложен интервал. Всяка страна има своите политически предубеждения и аз не бях съден единствено за грешките си, само че получавах и персонални нападки. Иновациите не се одобряват елементарно в живота и вземането на решения от време на време е мъчно. Хората нормално имат високи упования, само че нещата не постоянно се случват толкоз безболезнено и елементарно. Въпреки компликациите, държа на позитивната страна и избирам да виждам чашата на половина цялостна, а не на половина празна. Ето, да вземем за пример по въпроса за Европейския съюз и какъв брой значимо беше да станем член. Имаше хора, които имаха вяра в това и ни помогнаха доста “. По думите му в политиката всичко може да се случи, само че особени страхове не е имал. „ За живота си в никакъв случай не съм се страхувал. По-скоро от някое яйце или някой домат, това се случва на политиците. Но за благополучие в никакъв случай не ми се е налагало да се сблъсквам с такова отрицание “, съобщи той. „ Когато взех решение да се кандидатирам за министър-председател, доста хора ми споделяха да помисля още веднъж, защото това беше отвън кралския протокол. Ако бях цар на власт, нещата щяха да бъдат разнообразни. Но като цар в заточение, в случай че можех да оказа помощ по някакъв метод, ставайки министър председател в страната ми, ми се стори доста разумно и обикновено. Въпреки това имах поддръжката на кралските фамилии, които несъмнено смятаха, че това, което върша, е извънредно. Подобен на моя случай, до момента има единствено два такива, е казусът с Нородом Сианук, крал и министър председател на Камбоджа “, уточни Симеон II.
„ Завърнах се в България дефинитивно през 2000 година и от този момент пребивавам там. Колкото повече минават годините, толкоз повече усещам, че съм си вкъщи. Чувствам, че се завърнах към корените си. Това, че бях в заточение не ми оставя горчилка, въпреки всичко научих толкоз доста. Ако бях останал в София като цар, нямаше да науча и половината от това, което научих като заточеник. Нямаше да имам подобен отворен небосвод, с цел да схващам доста повече проблемите “, добави той.
„ Моята брачна половинка е до мен цели 57 години и се е справяла с всички условия. Беше доста мъчно за фамилията ми, защото медиите твърдяха, че със завръщането си ще се опитам да възстановя монархията и уредя децата ми на основни позиции, несъмнено всичко това беше незаслужено. Затова, вместо да оставя фамилията ми, да бъде до мен и да ме поддържа, аз ги приканих да стоят надалеч от България, с цел да не се основават проблеми. Единственият, който не подлагаха на критика, беше единият от синовете ми, доктор. Това беше едно от най-тежките прекарвания в живота ми. Трябваше да бъда самичък в тези толкоз сложни години “, добави Цар Симеон II.
„ Имам 11 внуци. Бихме могли да бъдем и футболен тим. Някои от внуците ми живеят в Испания, други във Англия и един в Мароко. Повечето учат и аз съм доста горделив с тях. Рядко ги виждам, защото са доста заети, доста съществени и надеждни деца. Всички те имат кариери, както и моите снахи. Всички работят, имат си техния живот, в никакъв случай не биха го изоставили. Идват в България понякога, или през лятото, или през зимата за ски, защото в страната ни има отлични писти “, уточни той.
За нещата, които би трансформирал в живота си, в случай че можеше, Цар Симеон II сподели: „ Може би щях да изживея целия си живот по напълно друг метод, в случай че бях учил теология и бях по-близо да църквата, нещо което доста желаех, само че не реализирах “.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ