Президентът от Брацигово: От нас зависи да пренесем във времето всеотдайността и родолюбието на предците ни
Наш дълг е да пренесем във времето всеотдайността и родолюбието на предците ни, разпалили пожара на протеста, с цел да възкръсне и пребъде България. Това сподели президентът Румен Радев на тържественото отбелязване на 148-ата годишнина от Априлската епопея в Брацигово.
Пълният текст на словото на президента:
Скъпи сънародници,
За мен е чест да бъда още веднъж в героично Брацигово. Тук, където най-светлите и трагични събития от българската история са родова памет, фамилни мемоари и персонална орис. Където всяко място носи история и където разказите за храброст и всеотдайност са мост към предците.
Израснали в полите на античните Родопи, брациговчани постоянно са образец за свободен дух и геройство. Така е през днешния ден, по този начин е било и в решителните дни на Априлската епопея от 1876 година
Както умелите ръце на брациговските майстори с генерации са издигали здрави каменни здания, по този начин настойчиво се е въздигала и вярата в свободата и са се полагали темелите на свободна България. Неслучайно Брацигово посреща с невиждана наслада вестта за протеста. А Захари Стоянов написа, че Брацигово въстава цяло като един човек.
Превърнато в цитадела, градчето посреща жадните за кръв и плячка башибозушки орди с тътена на черешовите топчета. 16 дни в неравномерен пердах брациговските юнаци удържат техния припадък.
" Брацигово падна след славни битви! “, възкликва Вазов в Епопея на забравените. Но не падат в давност обаче героите на българската независимост! Неповторим остава светлият лик на Васил Петлешков. Отказал да престъпи клетвата си и отказал да отстъпи от достолепието си на свободен човек, Петлешков избира умишлено и уверено мъчителната гибел, с цел да стане вечно един от праведните светци на българската национална гражданска война.
Думите му, изречени след неговото залавяне: " Сам съм, други няма. Аз водех, аз заповядвах, други не търсете! “ и през днешния ден свистят като плесница в лицето на тези, които под паника бягат от своята отговорност и по всякакъв начин се пробват да я трансферират другиму.
Вече 148 години подвигът на Брацигово остава един от знаците на Априлското въстание, оставило след себе си 30 000 жертви, 80 опожарени и 200 изцяло унищожени села. Както нерядко се случва в нашата история, в битката за независимост умира цветът на нацията, тези, за които тя бе по-скъпа от живота. Тяхната всеотдайност, осъзната и призната, стресна цяла Европа. След героизма и кървавия разгром над Априлското въстание никой към този момент не дръзна да оспори, че българският народ заслужава своята независимост!
Днес от нас, признателните потомци, зависи да пренесем във времето всеотдайността и родолюбието на предците ни. Само по този начин можем да изкупим нашия дълг към всички тези, които саможертвено разпалиха пожара на протеста, с цел да възкръсне и пребъде България.
Поклон пред героите на славния и кървясъл април на 1876!
Да живее България!
Пълният текст на словото на президента:
Скъпи сънародници,
За мен е чест да бъда още веднъж в героично Брацигово. Тук, където най-светлите и трагични събития от българската история са родова памет, фамилни мемоари и персонална орис. Където всяко място носи история и където разказите за храброст и всеотдайност са мост към предците.
Израснали в полите на античните Родопи, брациговчани постоянно са образец за свободен дух и геройство. Така е през днешния ден, по този начин е било и в решителните дни на Априлската епопея от 1876 година
Както умелите ръце на брациговските майстори с генерации са издигали здрави каменни здания, по този начин настойчиво се е въздигала и вярата в свободата и са се полагали темелите на свободна България. Неслучайно Брацигово посреща с невиждана наслада вестта за протеста. А Захари Стоянов написа, че Брацигово въстава цяло като един човек.
Превърнато в цитадела, градчето посреща жадните за кръв и плячка башибозушки орди с тътена на черешовите топчета. 16 дни в неравномерен пердах брациговските юнаци удържат техния припадък.
" Брацигово падна след славни битви! “, възкликва Вазов в Епопея на забравените. Но не падат в давност обаче героите на българската независимост! Неповторим остава светлият лик на Васил Петлешков. Отказал да престъпи клетвата си и отказал да отстъпи от достолепието си на свободен човек, Петлешков избира умишлено и уверено мъчителната гибел, с цел да стане вечно един от праведните светци на българската национална гражданска война.
Думите му, изречени след неговото залавяне: " Сам съм, други няма. Аз водех, аз заповядвах, други не търсете! “ и през днешния ден свистят като плесница в лицето на тези, които под паника бягат от своята отговорност и по всякакъв начин се пробват да я трансферират другиму.
Вече 148 години подвигът на Брацигово остава един от знаците на Априлското въстание, оставило след себе си 30 000 жертви, 80 опожарени и 200 изцяло унищожени села. Както нерядко се случва в нашата история, в битката за независимост умира цветът на нацията, тези, за които тя бе по-скъпа от живота. Тяхната всеотдайност, осъзната и призната, стресна цяла Европа. След героизма и кървавия разгром над Априлското въстание никой към този момент не дръзна да оспори, че българският народ заслужава своята независимост!
Днес от нас, признателните потомци, зависи да пренесем във времето всеотдайността и родолюбието на предците ни. Само по този начин можем да изкупим нашия дълг към всички тези, които саможертвено разпалиха пожара на протеста, с цел да възкръсне и пребъде България.
Поклон пред героите на славния и кървясъл април на 1876!
Да живее България!
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ