Одобрена е позицията на България по дело С-375/21 пред Съда на ЕС
София. Министерският съвет утвърди позицията на Република България по дело С- 375/21 пред Съда на Европейския съюз. Това оповестиха от държавната осведомителна работа . Делото е формирано по преюдициално питане, отправено от Върховния административен съд до Съда на Европейския съюз, според член 267, първи параграф, писмен знак “б “ от Договора за действието на Европейския съюз, съдържа въпроси, свързани с пояснение на разпореждания от Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година по отношение на излъчванията от индустрията (комплексно попречване и надзор на замърсяването) и Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година по отношение на качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа.
Върховният административен съд приема, че смисъла и смисълът на разпореждания от Директива 2010/75/ЕС по отношение на излъчванията от индустрията и Директива 2008/50/ЕО по отношение на качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа не са толкоз ясни, че да не будят никакво подозрение и с цел да подсигурява вярното и унифицирано използване на правото на Европейски Съюз при разрешаването на съответния спор, насочва актуалното преюдициално питане.
В своята позиция България показва, че при определянето на смисъла и обсега на дадена наредба е значимо тя да се пояснява, като се държи сметка освен за нейния текст, само че и за нейния подтекст и за задачата, която преследва съответната правна уредба от която тя е част. При това пояснение обаче не следва да се излиза отвън обсега на съответния акт по метод, който да води до основаването на спомагателни предпоставки и отговорности, които самият законодател не е планувал.
Върховният административен съд приема, че смисъла и смисълът на разпореждания от Директива 2010/75/ЕС по отношение на излъчванията от индустрията и Директива 2008/50/ЕО по отношение на качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа не са толкоз ясни, че да не будят никакво подозрение и с цел да подсигурява вярното и унифицирано използване на правото на Европейски Съюз при разрешаването на съответния спор, насочва актуалното преюдициално питане.
В своята позиция България показва, че при определянето на смисъла и обсега на дадена наредба е значимо тя да се пояснява, като се държи сметка освен за нейния текст, само че и за нейния подтекст и за задачата, която преследва съответната правна уредба от която тя е част. При това пояснение обаче не следва да се излиза отвън обсега на съответния акт по метод, който да води до основаването на спомагателни предпоставки и отговорности, които самият законодател не е планувал.
Източник: focus-news.net
![](/img/banner.png)
![Промоции](/data/promomall.png?5)
КОМЕНТАРИ