София. Министърът на външните работи Светлан Стоев обяви, че МВнР

...
София. Министърът на външните работи Светлан Стоев обяви, че МВнР
Коментари Харесай

МВнР ще предложи българите в чужбина да гласуват по пощата с активна регистрация

София. Министърът на външните работи Светлан Стоев разгласи, че Министерство на външните работи ще предложи промени в Изборния кодекс, които да подобрят изборния развой и да разрешат на българските жители в чужбина да гласоподават по пощата с дейна регистрация. Това оповестиха от пресцентъра на Министерството на външните работи .Министър Стоев даде брифинг за медиите, на който бе изработен разбор на вота зад граница на 11 юли 2021 година и бе показано настоящото положение на връзките с Република Северна Македония.

Избори зад граница – равносметката на Министерство на външните работи

Министър Стоев, ръководителят и заместник-председателят на Работна група „ Избори “ - Иван Кондов и Калин Анастасов, показаха данни за организацията на изборите на 11 юли в чужбина, както и причини, въз основата на които бяха изложени съответни оферти за промени, свързани с изборния развой.

„ За първи път, откогато вземам участие в образуване на избори зад граница, Министерство на външните работи не е упреквано, че не е изпълнило уговорките си. Благодарност към всички, които имаха отношение към изборния развой в чужбина – към доброволците, нашите сътрудници от задграничните представителства, които поставиха непостижим труд, към сътрудниците в Централно ръководство и от други администрации, към техническите лица “, съобщи външният ни министър.

На 11 юли за вота зад граница бяха разкрити рекордните 782 изборни секции в 68 страни. Подчертано бе, че големият им брой докара до съществени усложнения в организацията на вота, в това число свързани с доставката и връщането на машините за гласоподаване и изборните бумаги.

„ Министерство на външните работи не е придатък на ЦИК, с цел да провежда избори в чужбина. Министерство на външните работи е институция, която е призвана да пази националните ползи на българската страна и на българските жители в чужбина “, безапелационен бе министър Стоев. Той посочи, че организирането на избори е либерален развой, само че има цивилизован метод, по който това да се случва, и който се практикува от болшинството държави-членки на Европейския съюз. Затова в разбора на вота от 11 юли, който Министерство на външните работи ще изпрати на ЦИК и на Народното събрание, измежду предложенията ще бъдат както гласоподаване в чужбина по пощата след дейна регистрация на искащите да гласоподават, по този начин и основаване на Районна изборна комисия „ Чужбина “.

На отминалите избори последната СИК зад граница е получила удостоверение за обработени протоколи малко след 19:50 ч. в понеделник, 12 юли. „ Най-голямата РИК в България управлява 739 секции – това е по-малко от броя на секциите, образувани в чужбина. Членовете на тази РИК са 23 души. Една от най-малките РИК в България с към 15 члена управлява към 250 секции. Обработката на резултатите от секциите в чужбина, които бяха изпращани след изборния ден, се прави от трима души “, сподели Светлан Стоев.

Той акцентира също, че идните президентски избори ще основат пред Министерство на външните работи съществени провокации, свързани с късите периоди, упования огромен брой секции, както и от човешки, финансов и механически темперамент. Според разбора на Министерство на външните работи за идните избори за президент и вицепрезидент прогнозният брой автоматизирано разкрити секции зад граница, според в този момент настоящия Изборен кодекс и брой на дали своят вот на изборите за Народно събрание през юли 2021 година, е 713. Сред тях в 216 ще се гласоподава с машини. Общият брои секции би бил към 900-1000, като се регистрира и броят на секциите, които ще бъдат формирани по брой подадени заявки.

Какво още сочат данните и изводите на Министерство на външните работи след вота?

- На изборите за Народно събрание на 11 юли 2021 година зад граница са дали своят вот 173 843 български жители, с 4 на 100 по-малко спрямо гласувалите на изборите на 4 април. В същото време броят на секциите се е нараснал с 62% спрямо вота напролет. Огромното нарастване на броя на секциите зад граница докара до гласоподаване без опашки, не до по-висока изборна интензивност.
- Българските жители в чужбина избраха машинния избор - в 273 секции с машини гласоподаваха 89 595 души, а в 509 секции с бюлетини гласоподаваха 84 248. Няма случай на прекосяване от гласоподаване с машини към гласоподаване с бюлетини в секциите отвън страната.
- 68 802 са гласоподаватели, включени в изборните описи, от които 24 239 не са дали своят вот (или са дали своят вот на друго място).
- Най-много са гласувалите в секцията в Никити, Гърция – 1382, в Неа Парамос – 1093, в Генералното ни консулство в Мюнхен – 879. Най-малко са гласувалите в двете секции в Бразилия - в Сао Пауло и в българското посолство в Бразилия, където гласоподаваха по 9 души, макар подадените нужни 40 заявки за гласоподаване.
- Като " Ефект 35 " бяха избрани резултатите от страните отвън Европейски Съюз, където след измененията в Изборния кодекс отпадна ограничаването за 35 секции. Във Англия секциите от 35 станаха 135, а броят на гласувалите там е същият макар нарастването от 286%. В Съединени американски щати са дали своят вот по-малко български жители, а в Турция нарастването е минимално, макар че бяха разкрити с 220% повече секции.
- Министерство на външните работи транспорти за последния месец до разнообразни краища на света над 40 тона машини и изборни бумаги. Вече са върнати от чужбина 125 машини, като до 25 юли се чака да бъдат прибрани всички.
- Като съществени проблеми в изборния развой ръководителите на РГ „ Избори “ откроиха късното приемане на процедурни решения и правила от страна на ЦИК, да вземем за пример във връзка с декларацията по член 33 от ИК.
- Разкриването на секции с 40 заявки също е предизвикателство. Статистиката от изборите на 11 юли 2021 година демонстрира, че единствено 6% от общия брой гласоподаватели са дали своят вот в секции, в които броят на гласувалите е под 100 души.

Актуално положение на връзките с Република Северна Македония

Възстановяването на разговора с Република Северна Македония е съществена тематика от встъпването в служба на служебното държавно управление. Министър Стоев, както и Василий Такев, и.д. общоприет шеф „ Европейски въпроси “ в Министерство на външните работи, акцентираха, че напъните са ориентирани към воденето на самодеен разговор от българска страна на всички равнища – от президента, министър-председателя, външния министър и специалисти от Министерство на външните работи.

„ Многократно съм подчертавал, че България е най - заинтригувана Република Северна Македония да стане част от Европейски Съюз и това да стане колкото се може по-скоро “, съобщи министър Стоев. „ България постоянно се води от позицията, че Република Северна Македония е суверенна страна с всичките й права и отговорности за Съюза, в който желае да влезе “, сподели още той.

Преговорният развой с Република Северна Македония върви по две линии – в двустранни контакти с политическия хайлайф на Скопие и в засилен разговор с европейските ни сътрудници за разяснение на българската позиция. „ Най-прекият път за реализиране на прогрес е подписването на двустранно съглашение “, акцентира външният ни министър. С постигането на стремежи резултат от двете страни бихме могли да потвърдим, че България и Република Северна Македония могат да реализират решение без намесата на останалите държави-членки на Европейски Съюз.

Министър Стоев открои и ясната и безапелационна позиция на страната ни във връзка езика на омразата и въпроса с правата на индивида, който България дискутира освен с Република Северна Македония, само че и с сътрудниците ни в Европейски Съюз. По думите му българската страна няма да разреши езикът на омразата да бъде действителност в връзките със Скопие. „ Към това се прибавя и много сериозна позиция във връзка със отбрана правата на индивида и най-много правата на българите в Република Северна Македония. Ние се опитваме да защитим тези права, само че търсим и благоприятни условия за това българите в Република Северна Македония да бъдат сложени наедно с останалите изброени нации в конституцията на страната “, сподели Светлан Стоев, съгласно който това би било в полза на покриване на Копенхагенските критерии и е един от пътищата за решение на проблемите на българите в Република Северна Македония.

Също по този начин министърът предложи държавното управление и Министерство на външните работи да получат по-широка рамка за маневриране във воденето на преговорния развой, която в този момент е предопределена от Рамковата позиция на Министерски съвет от 2019 година, утвърдена с декларация на Народно събрание. Светлан Стоев акцентира, че не Министерство на външните работи ще трансформира алените линии. „ Ние сме парламентарна република. Червените линии са разследване на показаната от предходното държавно управление рамкова позиция за воденето на договаряния, Народното събрание ги е приел “, сподели той. Той посочи, че постоянният парламент и комисията по външна политика следва на създадат разбор на контрактуваното с Република Северна Македония, с цел да може този разговор да продължи.

На въпрос какво следва в бъдеще министър Стоев бе безапелационен: „ Продължаване на разговора. Целта е една. Целта е обща. Целта е колкото се може по-скоро Република Северна Македония да стартира договаряния за участие в Европейски Съюз и да извършва договореностите, които са реализирани на двустранна основа “. За това, съгласно българската страна, е нужно и политиците в Република Северна Македония да осъзнаят отговорността, която носят по този път
Източник: focus-news.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР