София. Левски обитава в съзнанието на своите събратя по съдба

София. Левски населява в съзнанието на своите събратя по орис най-високо нравствено поле - полето, в което бродят немили - недраги и с изранени нозе и души водят народа си към заветното избавление апостолите на пробудата и на свободата. Това сподели проф. Кирил Топалов - член на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и просветителни въпроси на България и Северна Македония, по време на тържественото отбелязване на 184-та година от рождението на Васил Левски в София. Това оповестиха от пресцентъра на Столична община .

„ И в случай че по думите на националния стихотворец след Паисий “българският жанр история има и става народ, то Левски се опита да реализира идната цивилизационно- съзидателна крачка –да изведе този народ от хаоса на робското безвремие и да му уточни пътя към създаване на своя държавна институционалност, означи в своето слово проф. Топалов.

„ По този път Левски сложи и първите, най-важните указателни знаци, които към този момент век и половина от този момент освен че не губят своето значение, а в противен случай - все по-често и все по-силно ни потвърждават своята непреходна мъдрост. А точно: Че в случай че желае да бъде същински самостоятелен и уважаващ себе си народ, той би трябвало да се освободи, или най-малко да направи заслужен опит да се освободи самичък. Защото „ Който ни освободи, той ще желае да ни зароби “. Пред олтара на тази неведнъж и трагично доказвана в българската история истина той по апостолски постави и своята всеотдайност. Истински самостоятелен и уважаващ себе си народ може да живее единствено в страна, построена на правилата на свободната национална воля. Чистата и свята република се построява единствено с чисти и святи съвести, едно от най-задължителните проявления на които е безкористната и чиста сметка с националния парцел и богатство - до последния национален грош, изхарчен от националните водачи по националните каузи.
Още доста други знаци сложи Апостолът в мъченическия път на своя народ към бъдещето му. Разбира се, и на него, както и на другите великани на нашето възобновление, като че беше по-лесно да слагат знаците и първи да вградят в основите на този път своята всеотдайност, в сравнение с да убедят съотечествениците си да тръгнат по него ", сподели още той.

" Голямата, великанската, нечовешката им болежка се пораждаше от събитието, че както обособените хора, по този начин и народите като цяло най- мъчно прескачат границата сред уюта на робското битие, когато различен мисли и поема отговорности вместо теб, и провокациите на непознатата и по тази причина постоянно плашеща независимост. Ако се научим да разчитаме знаците на Апостола както би трябвало и се огледаме още по-както би трябвало, ще успеем и да разчетем какво ни споделят тези въпросителни след последната дума в тефтерчето на Великия след последната написана дума от него дума там: " Народе????? “, приключи словото си проф. Топалов.

В програмата участваха актьорите Василка Сугарева и Христо Чешмеджиев, мъжки камерен хор „ България ” с началник Валентин Бобевски и Гвардейският внушителен духов оркестър. На събитието участва зам.-кметът Генчо Керезов, общественици родолюбиви жители.

Церемонията бе проведена от Столичната община и се организира пред бюст-паметника на Апостола на свободата в " Борисовата градина ".