Време за нови дрехи : Магистрати получават до 5 000 лева пари за облекло
По това време на годината – към края на януари или при започване на февруари – в администрацията настава един спокоен, съвсем съкровен обред. Без фанфари, без конференции, без привличане на обществено внимание. В джоба на доста държавни чиновници се появява един дребен бонус, носещ старомодното и ненапълно сантиментално наименование „ пари за облекла “, споделя Флагман.
Някога зад тази формула е стояла концепция, която през днешния ден звучи съвсем наивно. Чиновникът, даже дребният, е бил възприеман като лице на страната. Затова е трябвало да бъде внушителен, спретнат, излъскан. Човек, който да вдъхва почитание и доверие освен с поста си, само че и с външния си тип. Затова страната е отпускала една относително скромна сума, предопределена да поддържа този облик. За костюм, рокля, обувки – нищо повече, само че и нищо по-малко.
Допреди двайсетина години системата към момента държеше на илюзията за надзор. Изискваше се писмено доказателство, че парите са употребявани по предопределение. И тогава, в първите седмици на годината, започваше един самобитен обществен балет. Масово търсене на познати продавачки в магазини за облекла, дребни сделки, алегорични суми, против които се издаваше разписка за костюм, рокля или обувки, които в никакъв случай не са били купени. С тази всъщност подправена записка чиновникът „ оправдаваше “ получените пари, а действително ги насочваше към надалеч по-належащи потребности.
Това условие след това бе отстранено – и то изцяло вярно. Днес парите „ за облекла “ просто се превеждат по карта или се връчват на ръка. Без двуличие, без хартиени алибита. И в този си тип те са скъпа помощ в един от най-тежките финансови интервали на годината – когато сметките са високи, а направените през декември празнични разходи стартират да тежат като махмурлук след дълга нощ.
Само че тук има една основна детайлност, която постоянно остава отвън общия диалог. Не всички държавни чиновници получават идентични суми. Нека приказваме в лв. за финален път – с цел да е по-ясно, по-близо до ежедневното чувство за стойност. В общинските администрации бонусът е от порядъка на няколкостотин лв.. В министерствата – хипотетично сред хиляда и две хиляди. Но някои хора в Съдебната власт вземат 5000 лв. „ за облекла “.
С такава сума човек умерено може да отиде не просто до софийските бутици, а до Милано – столицата на модата. И не с цел да „ поддържа порядъчен външен тип “, а с цел да си построи цялостен сезонен дрешник.
И не щеш ли още веднъж стигаме до един въпрос, който няма да ни остави на мира през идващите години. Не единствено у нас, а на всички места. Как се мери цената на човешкия труд? Как се мерят заслугите? По отговорността ли? По властта? По близостта до центровете на въздействие? Защо едни получават доста, а други – малко?
Някога зад тази формула е стояла концепция, която през днешния ден звучи съвсем наивно. Чиновникът, даже дребният, е бил възприеман като лице на страната. Затова е трябвало да бъде внушителен, спретнат, излъскан. Човек, който да вдъхва почитание и доверие освен с поста си, само че и с външния си тип. Затова страната е отпускала една относително скромна сума, предопределена да поддържа този облик. За костюм, рокля, обувки – нищо повече, само че и нищо по-малко.
Допреди двайсетина години системата към момента държеше на илюзията за надзор. Изискваше се писмено доказателство, че парите са употребявани по предопределение. И тогава, в първите седмици на годината, започваше един самобитен обществен балет. Масово търсене на познати продавачки в магазини за облекла, дребни сделки, алегорични суми, против които се издаваше разписка за костюм, рокля или обувки, които в никакъв случай не са били купени. С тази всъщност подправена записка чиновникът „ оправдаваше “ получените пари, а действително ги насочваше към надалеч по-належащи потребности.
Това условие след това бе отстранено – и то изцяло вярно. Днес парите „ за облекла “ просто се превеждат по карта или се връчват на ръка. Без двуличие, без хартиени алибита. И в този си тип те са скъпа помощ в един от най-тежките финансови интервали на годината – когато сметките са високи, а направените през декември празнични разходи стартират да тежат като махмурлук след дълга нощ.
Само че тук има една основна детайлност, която постоянно остава отвън общия диалог. Не всички държавни чиновници получават идентични суми. Нека приказваме в лв. за финален път – с цел да е по-ясно, по-близо до ежедневното чувство за стойност. В общинските администрации бонусът е от порядъка на няколкостотин лв.. В министерствата – хипотетично сред хиляда и две хиляди. Но някои хора в Съдебната власт вземат 5000 лв. „ за облекла “.
С такава сума човек умерено може да отиде не просто до софийските бутици, а до Милано – столицата на модата. И не с цел да „ поддържа порядъчен външен тип “, а с цел да си построи цялостен сезонен дрешник.
И не щеш ли още веднъж стигаме до един въпрос, който няма да ни остави на мира през идващите години. Не единствено у нас, а на всички места. Как се мери цената на човешкия труд? Как се мерят заслугите? По отговорността ли? По властта? По близостта до центровете на въздействие? Защо едни получават доста, а други – малко?
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ