София. Както и останалите Канарски острови, най-северозападният голям остров Ла

София. Както и останалите Канарски острови, най-северозападният огромен остров Ла Палма на атлантическия архипелаг е образуван посредством подводна вулканична интензивност. Установено е, че това е станало преди 3-4 милиона години. Базата на острова е на близо 4 хиляди метра под морското ниво, а оптималната му височина е 2426 метра, осведоми Румяна Главчева, експерт-сеизмолог, дописен член на БАНИ, дълготраен началник на секция „ Сеизмология ” в Геофизичен институт (дн. НИГГГ-БАН) .

Тези дни в южната част на остров Ла Палма се осъществя рояк от земетресения със забележима периодичност на поява. Само за осем чáса на 12 т.м. след 08:05 локално време Испанският народен географски институт локализира 52 труса с магнитуди в интервала 1.5-2.5. За две денонощия в региона са регистрирани повече от 600 труса с магнитуд над 1.5. Само 27 от тях са с магнитуд 3.0 и повече – най-силното е с магнитуд 3.9 във вторник, 7 часá сутринта локално време (9 ч. у нас). Засега в уеб страницата на Испанския географски институт има сведение за усетено влияние едвам при 19 от трусовете.

Сеизмичната интензивност се демонстрира в дълбочинен период 7 до 11 км под океанската повърхност; доминират сеизмични събития на дълбочина от 9 км. Посочените цифри демонстрират, че задействаната дълбочина е близо до базата на острова – на не повече от 3 до 5 км.

В южната част на Ла Палма се намира Кумбре Вйеха (Cumbre Vieja) – вулканичен било, формиран от голям брой вулканични конуси, построени от лава и сгур. Кумбре Вйеха е деен, само че в латентно положение. Последното му изригване е през 1971 година през отвора Тенегиа, който се намира в южния завършек на Кумбре Вйеха. Тогава трусове са предхождали изригването. Подобна картина се следи и понастоящем – изобилна нискоенергийна земетръсна интензивност на неголяма дълбочина; епицентрите на събитията в сеизмичния рояк образуват мощно съсредоточена цялост с радиус към 4 километра.