МРРБ: Десетте най-големи градове ще имат достъп до 1 млрд. лв. от „Развитие на регионите“
София. Десетте най-големи общини ще имат достъп до над 1 милиарда лева за възстановяване на средата на живот по новата стратегия „ Развитие на районите 2021 – 2027 година “ (ПРР). Това оповестиха от Министерството на районното развиване и благоустройството . Средствата са заделени в Приоритет 1 „ Интегрирано градско развиване “ и са планувани за идващите 7 години. От общото финансиране 850 млн. лева са обезпечени от Европейския фонд за районно развиване, а 199 млн. лева е националното съфинансиране.
10-те огромни общини, избрани за съществени центрове на напредък, са Видин, Плевен, Русе, Велико Търново, Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив, Столична община и Благоевград. Те са обединени в 4 градски клъстера, а общото финансиране е разпределено сред тях.
Разпределението на ресурса ще става на спортен принцип, като бенефициенти от по-активната община ще могат да усвоят и по-голям дял от избрания за клъстера бюджет. Освен това градовете могат да сплотяват напъните си при кандидатстването и осъществяването на плановете, с цел да реализиран по-значими резултати и мощен резултат за съответната територия.
Две са наложителните условия, с които би трябвало да се съобразят локалните управляващи, с цел да получат финансиране на плановете.
Първото е ограниченията, които желаят да приложат, да бъдат планувани в проектите за интегрирано развиване на общините, които са създадени от общинските управляващи при съблюдаване на метода „ отдолу-нагоре “ при предлагането на плановете.
Второто изискване е плановете, с които общините ще аплайват за финансиране за пътна инфраструктура, обучение, опазване на здравето, обществена политика и просвета, да подхождат на картите за потребностите в бранша, направени от съответните държавни органи и те да се отразени в проектите за интегрирано развиване.
Кандидатите от всяка от общините сами вземат решение за какви планове да аплайват. Ресурсът във всеки от клъстерите е задоволителен да покрие редица действия, ориентирани към възстановяване на градското развиване. Важно изискване е всяко предложение да получи и поддръжката на жителите, т.е. да бъде разисквано и признато с локалното население.
Проектите могат да са за вложения за поощряване на икономическата интензивност в съответния район: инфраструктура за бизнес и предприемачество, включително създаване на здания, бизнес и индустриални паркове, инфраструктура за нововъведения и развиване на дребни и междинни предприятия (МСП).
Допустими за финансиране остават ограниченията, свързани със тактиката за саниране на сградния фонд с небосвод до 2050 година По линия на енергийната успеваемост на жилищни и публични здания може да се построяват системи за отопление и климатизация, интегрирани съоръжения за възобновима сила на място, съоръжение за предпазване на силата, градивно подсилване на парцели, където е належащо. Изграждането на зарядни станции за електрически автомобили също е позволена активност.
Пътищата от I, II и III клас от републиканската пътна мрежа на територията на 10-те градски общини, отвън TEN-T мрежата, също могат да бъдат рехабилитирани или ремонтирани, както и да бъдат приложени ограничения за пътна сигурност. Условие за приемане на финансиране за тази мярка е да се потвърди потребността от обществено включване и икономическо развиване на общината.
Допустими и през новия програмен интервал ще са плановете за създаване на зелена градска инфраструктура и повишение на сигурността в публичните пространства. Това са публични зони за отдих и зелени площи, зелена инфраструктура за здания и междублокови пространства, повишение на сигурността, възстановяване на готовността на институциите да реагират при положение на произшествия, възобновяване на квартали или характерни територии с неподходящи социално-икономически характерности. Благодарение на тази мярка огромна част от обитаемоте места към този момент трансформираха своя образ със средства от досегашните оперативни стратегии за развиване на районите.
Инвестициите в просветителна инфраструктура за предучилищно, учебно и висше обучение, в това число създаване на детски градини, също ще са възможни.
В новата Програма „ Развитие на районите “ непокътнато място има и продължаващата поддръжка за здравна и обществена инфраструктура. Проектите за съоръжение за даване на интегрирани здравно-социални и обществени услуги в общността за уязвими групи, възрастни хора, хора с увреждания или деца, включително детски ясли, остават възможни действия.
Приоритетно ще се подкрепят ограничения с директен принос към използването на действия от Плана за деяние за осъществяването на Стратегията на Европейски Съюз за Дунавския район. Те би трябвало да са ориентирани към възстановяване на районната трансгранична инфраструктура и достъпа до селските региони посредством създаване и възстановяване на II и III клас пътища; поощряване на туризма в Дунавския район, развиване на „ Интелигентна дестинация „ Дунав “; поощряване на културното завещание в Дунавския район, одобряване на концепцията за зелена инфраструктура на Европейски Съюз в Дунавския район.
Разпределение на общините в 4-те клъстера и финансирането за тях:
Клъстер Индикативен бюджет
(в лева.)
Северозападен район:
Видин и Плевен 215 232 083,87
Северен централен и Североизточен район:
Русе, Велико Търново, Варна 277 252 094,46
Югоизточен и Южен централен район:
Бургас, Стара Загора, Пловдив 275 430 598,38
Югозападен район:
Столична община, Благоевград 279 404 285,71
10-те огромни общини, избрани за съществени центрове на напредък, са Видин, Плевен, Русе, Велико Търново, Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив, Столична община и Благоевград. Те са обединени в 4 градски клъстера, а общото финансиране е разпределено сред тях.
Разпределението на ресурса ще става на спортен принцип, като бенефициенти от по-активната община ще могат да усвоят и по-голям дял от избрания за клъстера бюджет. Освен това градовете могат да сплотяват напъните си при кандидатстването и осъществяването на плановете, с цел да реализиран по-значими резултати и мощен резултат за съответната територия.
Две са наложителните условия, с които би трябвало да се съобразят локалните управляващи, с цел да получат финансиране на плановете.
Първото е ограниченията, които желаят да приложат, да бъдат планувани в проектите за интегрирано развиване на общините, които са създадени от общинските управляващи при съблюдаване на метода „ отдолу-нагоре “ при предлагането на плановете.
Второто изискване е плановете, с които общините ще аплайват за финансиране за пътна инфраструктура, обучение, опазване на здравето, обществена политика и просвета, да подхождат на картите за потребностите в бранша, направени от съответните държавни органи и те да се отразени в проектите за интегрирано развиване.
Кандидатите от всяка от общините сами вземат решение за какви планове да аплайват. Ресурсът във всеки от клъстерите е задоволителен да покрие редица действия, ориентирани към възстановяване на градското развиване. Важно изискване е всяко предложение да получи и поддръжката на жителите, т.е. да бъде разисквано и признато с локалното население.
Проектите могат да са за вложения за поощряване на икономическата интензивност в съответния район: инфраструктура за бизнес и предприемачество, включително създаване на здания, бизнес и индустриални паркове, инфраструктура за нововъведения и развиване на дребни и междинни предприятия (МСП).
Допустими за финансиране остават ограниченията, свързани със тактиката за саниране на сградния фонд с небосвод до 2050 година По линия на енергийната успеваемост на жилищни и публични здания може да се построяват системи за отопление и климатизация, интегрирани съоръжения за възобновима сила на място, съоръжение за предпазване на силата, градивно подсилване на парцели, където е належащо. Изграждането на зарядни станции за електрически автомобили също е позволена активност.
Пътищата от I, II и III клас от републиканската пътна мрежа на територията на 10-те градски общини, отвън TEN-T мрежата, също могат да бъдат рехабилитирани или ремонтирани, както и да бъдат приложени ограничения за пътна сигурност. Условие за приемане на финансиране за тази мярка е да се потвърди потребността от обществено включване и икономическо развиване на общината.
Допустими и през новия програмен интервал ще са плановете за създаване на зелена градска инфраструктура и повишение на сигурността в публичните пространства. Това са публични зони за отдих и зелени площи, зелена инфраструктура за здания и междублокови пространства, повишение на сигурността, възстановяване на готовността на институциите да реагират при положение на произшествия, възобновяване на квартали или характерни територии с неподходящи социално-икономически характерности. Благодарение на тази мярка огромна част от обитаемоте места към този момент трансформираха своя образ със средства от досегашните оперативни стратегии за развиване на районите.
Инвестициите в просветителна инфраструктура за предучилищно, учебно и висше обучение, в това число създаване на детски градини, също ще са възможни.
В новата Програма „ Развитие на районите “ непокътнато място има и продължаващата поддръжка за здравна и обществена инфраструктура. Проектите за съоръжение за даване на интегрирани здравно-социални и обществени услуги в общността за уязвими групи, възрастни хора, хора с увреждания или деца, включително детски ясли, остават възможни действия.
Приоритетно ще се подкрепят ограничения с директен принос към използването на действия от Плана за деяние за осъществяването на Стратегията на Европейски Съюз за Дунавския район. Те би трябвало да са ориентирани към възстановяване на районната трансгранична инфраструктура и достъпа до селските региони посредством създаване и възстановяване на II и III клас пътища; поощряване на туризма в Дунавския район, развиване на „ Интелигентна дестинация „ Дунав “; поощряване на културното завещание в Дунавския район, одобряване на концепцията за зелена инфраструктура на Европейски Съюз в Дунавския район.
Разпределение на общините в 4-те клъстера и финансирането за тях:
Клъстер Индикативен бюджет
(в лева.)
Северозападен район:
Видин и Плевен 215 232 083,87
Северен централен и Североизточен район:
Русе, Велико Търново, Варна 277 252 094,46
Югоизточен и Южен централен район:
Бургас, Стара Загора, Пловдив 275 430 598,38
Югозападен район:
Столична община, Благоевград 279 404 285,71
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ