Снощи се обадих на Бойко да го поздравя, че би

Снощи се обадих на Бойко да го поздравя, че би отбой от тази полуда да се трансформира Трети март като народен празник. Спаси и локалните избори и кандидат-кметове от спор за или срещу 3 март, за Вазов или за Сорос и по този начин – до края на света.
Това сподели пред Епицентър. бг Георги Марков в собствен коментар за позицията на водача на ГЕРБ Бойко Борисов, който пред два дни съобщи пред Епицентър. БГ, че в този момент не е време да променаме националния празник, тъй като тематиката разделя нацията и би трябвало да бъде оставена на историците, само че в случай че би трябвало, може да се стигне и до допитване до народа. Борисов посочи, че този въпрос ще бъде изваден от дебата за конституционни промени, който следва през тази парламентарна сесия.
Георги Марков напомня, че референдумът за националния празник се е състоял на 3 март 1990 година на площад „ Александър Невски “ и подобен референдум в никакъв случай към този момент няма да има!
На 3 март 1990 година сутринта, когато макар студа и бръснещия вятър със снежинки, море от хора извърши площад “Александър Невски “ и улица “Московска “, та чак до “Раковски “. Мощните сканирания “Желю президент! “, раздрусаха синя София за рождения ден на незабравимия лекар Желев. И навръх този протест, от трибуната на стълбите на храма, се направи предлагането 3 март да ни стане Национален празник, признато с голям екстаз и вдигнати ръце “ЗА “!
Възторгът продължи на другия ден и в страната. Така два дни по-късно, на 5 март, комунистическото Народно заседание одобри предлагането на младата, само че многомилионна съпротива.
Спор сред Съюз на демократичните сили и Българска социалистическа партия нямаше. Още по-малко спор, тъй като Съюз на демократичните сили не беше в Народното събрание, а влезе в него чак след изборите на 10 и 17 юни за Велико Народно заседание. Казвам го, тъй като още съм с акъла си, а през вчерашния ден колега-депутат от Съюз на демократичните сили във Великото Народно заседание, надали не е изкарал по БНР, че по въпроса е имало парламентарен политически спор по тематиката. Седесарите, които направиха смяната, пълнейки улици и площади в София, предложиха 3 март за Национален празник още преди Великото Народно заседание, а Българска социалистическа партия добродушно го одобри, тъй като единствено то беше през март 1990 година в Народното събрание.
За първи път след смяната, 3 март беше празнуван като Национален празник през 1991 година За този популярен парламент гласоподаваха над 92% от гласоподавателите, а единствено Съюз на демократичните сили и Българска социалистическа партия имаха общо 5 милиона гласа.
В пленарна зала имаше в действителност именити българи. Само в групата на Съюз на демократичните сили: доктор Желев, Стефан Савов, Петър Дертлиев, Милан Денчев, Йосиф Петров, професор Александър Чирков, Тодор Колев, Александър Джеров, Кирчо Маричков, Петър Слабаков, Елка Константинова, Михаил Неделчев, Вили Цанков, Марко Ганчев, Георги Мишев, Георги Баев, проф. Петър Берон, Димитър Езекиев, Петър Корнажев…
От лявата страна: Светлин Русев, Борис Димовски, Васил Михайлов (капитан Петко Войвода), Валери Петров, Ирина Бокова и други.
Изгряха и млади политици като Иван Костов, Венци Димитров, Илко Ескенази, Янаки Стоилов, Сашо Йорданов, Димитър Луджев, Соломон Паси… На никой не му хрумна да сложи въпрос от трибуната за промяна на националния празник 3 март. Защото всички бяха чули гласа национален и божи на хората от площада. Тогава имаше гражданско общество, а не Неправителствени организации.
Всичките 400 депутати във Великото Народно заседание празнувахме 3 март без обструкции. Нямаше го Путин, нямаше го Сорос, въпреки че него Луканов към този момент го беше поканил.
И в този момент какво доживяхме? Доживяхме най-ниско законният министър председател на България да ни каже, че суспендирането на 3 март като Национален празник, ни води към бъдещето. Държава без история обаче няма бъдеще. Никакво бъдеще!