Поне 8 от 9-те малки спътника, които бяха изведени в 600-километрова орбита от руска ракета Союз на 14-ти юли, са се провалили
Снимка от изстрелването на ракетата “Союз-2.1а ” на 14-ти юли. Photo credit: Roscosmos
На 14-ти юли 2017 година съветска ракета “Союз-2.1а ” изведе в орбита общо 73 спътника – един главен “Канопус В-ИК ” и 72 дребни. Скоро след изстрелването Русия оповести, че полетът е сполучлив и че всички спътници са въведени в техните орбити.
Впоследствие стана ясно, че не всички спътници работят. Това кардинално не е мотив да се отразява като вест – знаем, че процентът на аварийност на дребните спътници е доста висок (източник). Статистиката демонстрира, че 18% от CubeSat-ите, или жестоко казано един от всеки пет, претърпява пагубна повреда още в самото начало и в никакъв случай не се свързва с наземните оператори. Това е предстоящо, CubeSat-и се построяват от компании и организации, които нямат толкоз огромен опит, колкото дългогодишните галактически организации. Не е от публичен интерес да отразяваме всеки неуспех на дребен сателит.
Но това, което притегли вниманието на медиите, беше следният факт. Както беше оповестено и на страниците на КОСМОС БГ, полетът на “Союз-2.1а ” на 14-ти юли беше най-сложният в историята на космонавтиката, най-малко щом касае дребните спътници. В случая ускорителният блок “Фрегат ” трябваше да изведе другите групировки спътници в три разнообразни орбити. Девет спътника трябваше да бъдат изведени в 600-километрова кръгова орбита.
Оказва се, че най-малко осем от тези девет спътника не дават отговор на команди от техните оператори. Това повдига въпроса: съвпадане ли е, че са се развалили съответни спътници от съответна орбита? Проблемът в тях ли е… или в съветската ракета?
Така, близо месец и половина след старта може да се окаже, че полетът на “Союз-2.1а ” може да не е бил чак толкоз сполучлив.
По данни от СпейсНюз (източник) аварирал е спътникът “Cicero ” на GeoOptics, “UTE-UESOR ”, взаимно издигнат от Еквадорския равноденствен софтуерен университет и Държавния университет на Югозападна Русия, двата спътника “МКА-Н ”, издигнати от първата частна съветска компания в Русия за сателитни технологии Даурия Аероспейс, “Искра-МАИ-85 ” на Московския авиационен институт. “Огледалният сателит ” на Русия “Маяк ” наподобява също не е съумял да разгърне гигантския си светлоотразител по проект (източник).
Иначе болшинството от изведените спътници работи. Щастливи вести има за Норвежкия галактически център, който е построил двата спътника “NorSat-1 ” и “NorSat-2 ”, за Ексълспейс от Япония и спътника “WNISAT-1R ”, за “летящите преносими компютри ” на Щутгардския институт по галактически системи. 47 от 48-те спътника “Дав ” на Планет и седем “Лемур ” на Спайър също са функционални.
“От наша позиция Союз е добра ракета ”, счита Робърт Зий, шеф на лабораторията, създала норвежките спътници.
От съветската компания Даурия Аероспейс обаче са недоволни. Няма изясненост за какво спътниците “МКА-Н ” не работят, а формалната позиция на Даурия е, че тестванията им са осъществени съгласно общоприетите практики и съгласно условията на клиентите. Инженерите преглеждат разнообразни разновидности за повредата, както вътрешни, по този начин и външни, свързани с ракетата-носител.
Подозренията, че повода за повредата може да е обвързвана с съветската ракета-носител “Союз-2.1а ” или ускорителния блок “Фрегат ” докара до формален отговор от шефа на Главкосмос Всеволод Криковский. Той удостоверява, че ракетата е работила обикновено, а отделянето на въпросните неработещи спътници е станало по проект. Криковский подозира, че неопитността на разработчиците е довела до повредите. “Това е техният първи опит за създаването на CubeSat. Възможно е да е имало нещо обвързвано с създаването или с съставените елементи на наземните станции ”, счита той. Директорът обаче удостоверява за проблеми с отделянето на единия сателит “Дав ” и на единия “Лемур ” – нещо, което е установено и от ръководителите им. Компания Планет не е съумяла да реализира контакт с въпросния “Дав ”, а “Лемур ”-ът е вметнат в неправилна орбита.
И въпреки всичко, за какво тъкмо спътниците от 600-километровата орбита не работят?
Продължаваме да следим развиването на историята…
