Има ли европейско бъдеще за руските космически кораби Союз?
Снимка от излитането на ракета “Союз-СТ ” от европейския космодрум Куру през декември 2020 година. Photo: Arianespace
. Европейската галактическа организация (ЕКА), галактическата компания Арианаспейс и френската галактическа организация CNES демонстрират интерес към основаването на нужната инфраструктура за пилотирани полети на галактически ракети “Союз 2 ” от европейския космодрум Куру във Френска Гвиана. Новината бе обявена от Сергей Савелиев, заместник-главен шеф на Роскосмос по въпросите, свързани с интернационалното съдействие.
Понастоящем са налични площадки за изстрелване на “Союз ” на четири космодрума – на Куру, на Плесецк, на Байконур и на Восточний. Но само тези на Байконур са пригодени за пилотируеми, а освен за сателитни задачи.
Европейската галактическа организация има сериозен опит в пилотираната космонавтика – тя е взела участие в основаването на огромна част от модулите на Международната галактическа станция, като най-големият от тях е изстреляната през 2008 година лаборатория “Колумб ”. Подобно на НАСА и Русия, които си имат свои центрове за ръководство на полета, “Колумб ” се ръководи от независим център в Германия. Също по този начин ЕКА притежаваше товарни галактически кораби, които в интервала сред 2008 и 2014 година извършиха пет задачи. Опитът с тези кораби разреши на организацията на тяхната база да сътвори сервизни модули за пилотиранитие кораби на НАСА “Орион ”, които ще се употребяват за задачи оттатък околоземна орбита и до Луната. Така тези междупланетни кораби ще са на половина американски, на половина европейски.
Но въпреки тези достижения Европа в никакъв случай не е разполагала със дарба да изстрелва кораби от лична територия. През 1975 година е положено началото на стратегия за основаването на европейски галактически совалки “Хермес ”, само че през 1992 година програмата е прекратена вечно поради дефицит на средства. Така европейските астронавти през днешния ден летят до орбита единствено чрез съветски кораби “Союз ” или американски “Крю Драгън ”, а в предишното са пътували и на галактическите совалки на НАСА.
От друга страна на космодрума Куру има подготвена площадка за ракети “Союз ”, като първият старт на съветска ракета от европейска територия и за европейските потребности е извършен през 2011 година. Единственото, което е належащо, е да се добави инфраструктурата за пилотирани задачи, тъй че “Союз ”-ите могат да се окажат най-бързият метод, по който ЕКА ще се снабди със способността да управлява лична пилотирана космонавтика.
В случай че договарянията се увенчаят с триумф, ще е нужно да се откри финансиране за основаването на въпросната инфраструктура. Също по този начин е налице още един проблем, касаещ спасяването на астронавтите при положение на повреда. Когато корабите “Союз ” изхвърчат от Байконур, траекторията им минава над сушата, до момента в който от космодрума Куру те ще минават над океана. Така че е необходимо “Союз ”-ите да се приспособяват да могат да кацат във вода при положение на щета на ракетата-носител.
Тези провокации са софтуерно разрешими, само че за тази цел е нужна политическа воля. Нека да забележим първо до каква степен ще стигнат договарянията. Изглежда, че сходен ход ще е добре пристигнал както за Русия, по този начин и за Европа. Европейците ще получат своята дарба да изстрелват кораби съгласно личните си цели и от лична територия, а руснаците ще подсигурят бъдещето на “Союз ”-ите в една нова ера, в която господстващи ще са новите комерсиални кораби на Съединени американски щати като “Крю Драгън ” и “Старшип, както и китайските “Шенчжоу ”.
За повече информация: Новости-космонавтики
