Във варненско село възраждат стара традиция на Бъдни вечер
Снимка: Булфото
Възстановки на остарели традиции, свързани с подготовката на трапезата и изпичането на погача за Бъдни вечер, провеждат от няколко години в село Изгрев, Варненско. Преди празника Рождество Христово , дами от локалното Читалище „ Светлина “ напомнят традицията за подготвяне на питка, изпечена на подница.
Това описа в изявление за Радио „ Фокус “ – Варна , ръководителят на Читалището Савка Атанасова. По думите й, особено за този край е изпичането на обредния самун на огън, разпален на двора. Погачата за Бъдни вечер се е приготвяла в глинен съд, наименуван подница. Той се е покривал с железен похлупак – връшник. „ Навремето хората не са имали тези улеснения, с които в този момент разполагаме, по тази причина са употребявали този метод за бързо изпичане на погачите. В хлябовете са слагали царевичен мая, който се е приготвял още в нощта преди Игнажден.
Стопанките от три къщи са разтваряли кваса от царевица. Той се е събирал и се е носел в къщата, в която са очаквали полазници “, изясни Савка Атанасова. Според нея, от тази брашняна примес, всяка жена е вземала по мъничко, с цел да може да замеси питка като се прибере.
Също на Игнажден, стопанинът на къщата е отивал в гората, с цел да отсече бъдника за Бъдни вечер. Дървото се е поставяло в огнището в нощта преди Коледа, до момента в който цялото семейство се е събирало край трапезата. Традицията в региона на село Изгрев е повелявала на Бъдни вечер питката да бъде разчупена от най-възрастната жена в фамилията.
„ През нощта софрата не се е прибирала, тъй като споделят, че Света Богородичка идва и си хапва, откакто другите се приберат “, описа още Савка Атанасова. Тя добави, че в предишното, на трапезата за празника хората са слагали още кадено жито, ошав, пълнени чушки и постни сарми, увити в зелеви или лозови листа. На софрата наложително е трябвало да има и плетено панерче, цялостно с чесън, лук, синап и ябълки.
Възстановки на остарели традиции, свързани с подготовката на трапезата и изпичането на погача за Бъдни вечер, провеждат от няколко години в село Изгрев, Варненско. Преди празника Рождество Христово , дами от локалното Читалище „ Светлина “ напомнят традицията за подготвяне на питка, изпечена на подница.
Това описа в изявление за Радио „ Фокус “ – Варна , ръководителят на Читалището Савка Атанасова. По думите й, особено за този край е изпичането на обредния самун на огън, разпален на двора. Погачата за Бъдни вечер се е приготвяла в глинен съд, наименуван подница. Той се е покривал с железен похлупак – връшник. „ Навремето хората не са имали тези улеснения, с които в този момент разполагаме, по тази причина са употребявали този метод за бързо изпичане на погачите. В хлябовете са слагали царевичен мая, който се е приготвял още в нощта преди Игнажден.
Стопанките от три къщи са разтваряли кваса от царевица. Той се е събирал и се е носел в къщата, в която са очаквали полазници “, изясни Савка Атанасова. Според нея, от тази брашняна примес, всяка жена е вземала по мъничко, с цел да може да замеси питка като се прибере.
Също на Игнажден, стопанинът на къщата е отивал в гората, с цел да отсече бъдника за Бъдни вечер. Дървото се е поставяло в огнището в нощта преди Коледа, до момента в който цялото семейство се е събирало край трапезата. Традицията в региона на село Изгрев е повелявала на Бъдни вечер питката да бъде разчупена от най-възрастната жена в фамилията.
„ През нощта софрата не се е прибирала, тъй като споделят, че Света Богородичка идва и си хапва, откакто другите се приберат “, описа още Савка Атанасова. Тя добави, че в предишното, на трапезата за празника хората са слагали още кадено жито, ошав, пълнени чушки и постни сарми, увити в зелеви или лозови листа. На софрата наложително е трябвало да има и плетено панерче, цялостно с чесън, лук, синап и ябълки.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ