Какво научихме за себе си от Иван Хаджийски
Снимка: БНР
Иван Хаджийски – роден на днешната дата през 1907 година – е изтъкнат български социолог и журналист. Перото му е остро и премерено – създател е на фамозния труд „ Бит и психика на нашия народ “, в който изобличава слабостите на българина.
Образованието си Иван Хаджийски приключва първо в Търговската гимназия в Свищов, а по-късно се дипломира в специалностите Философия и Право в СУ „ Свети Климент Охридски “.
Писателят взе участие във Втората международна война и умира на фронта като шпионин на връх Висока чука в Сърбия. Битката, лишила живота му, е против хитлеристката SS дивизия „ Принц Ойген “.
Получава посмъртно премията „ Златен знак с лента “ от Института по социология към Българска академия на науките, написа Afish.bg. Родният му град Троян и троянската община учредяват национална премия „ Иван Хаджийски “, които се връчва за принос в народопсихологията и социологията.
Въпреки отдалечеността във времето и разликите в историческия подтекст, творбите му са повече от настоящи и през днешния ден. Ето няколко цитата от „ Бит и психика на българския народ “, който разкрива някои несъвсем приветливи черти от българската народопсихология.
„ В малко ли случаи у нас една съвест може да се купи по-лесно, в сравнение с половин кг бяла халва с орехи? Защото не е въпрос единствено за предоставяне, на пари: би трябвало известно изпитание, с цел да се разсече това жилаво бездушно вещество. “„ Честният човек е оня постоянно измамван „ глупак ”, който работи на доверие и не се запасява авансово с писмени документи. “„ Посредствеността заради особените икономически условия, в които живеем, е принудена да прави кариера непременно, по всевъзможен начин, при което бездарността и хищничеството, тъпотата и нахалството, подлостта и низостта преливат в една естетика на същинско дебелоочие. “„ Какво да кажем най-накрая за фамозната всеобща болест у нас – завистта; за тази болест на посредствеността, на несполучилия малък притежател на морални и материални богатства, която е трансформирала съвсем всяка уста в стискало, което дъвче злъчка и пръска. “„ Не отстъпничество, а изменничество е кабинетното капсулиране и хвърлянето оттова стрели на скептицизъм върху измъченото чело на нашия народ, чакащ своите водачи. ”
Иван Хаджийски – роден на днешната дата през 1907 година – е изтъкнат български социолог и журналист. Перото му е остро и премерено – създател е на фамозния труд „ Бит и психика на нашия народ “, в който изобличава слабостите на българина.
Образованието си Иван Хаджийски приключва първо в Търговската гимназия в Свищов, а по-късно се дипломира в специалностите Философия и Право в СУ „ Свети Климент Охридски “.
Писателят взе участие във Втората международна война и умира на фронта като шпионин на връх Висока чука в Сърбия. Битката, лишила живота му, е против хитлеристката SS дивизия „ Принц Ойген “.
Получава посмъртно премията „ Златен знак с лента “ от Института по социология към Българска академия на науките, написа Afish.bg. Родният му град Троян и троянската община учредяват национална премия „ Иван Хаджийски “, които се връчва за принос в народопсихологията и социологията.
Въпреки отдалечеността във времето и разликите в историческия подтекст, творбите му са повече от настоящи и през днешния ден. Ето няколко цитата от „ Бит и психика на българския народ “, който разкрива някои несъвсем приветливи черти от българската народопсихология.
„ В малко ли случаи у нас една съвест може да се купи по-лесно, в сравнение с половин кг бяла халва с орехи? Защото не е въпрос единствено за предоставяне, на пари: би трябвало известно изпитание, с цел да се разсече това жилаво бездушно вещество. “„ Честният човек е оня постоянно измамван „ глупак ”, който работи на доверие и не се запасява авансово с писмени документи. “„ Посредствеността заради особените икономически условия, в които живеем, е принудена да прави кариера непременно, по всевъзможен начин, при което бездарността и хищничеството, тъпотата и нахалството, подлостта и низостта преливат в една естетика на същинско дебелоочие. “„ Какво да кажем най-накрая за фамозната всеобща болест у нас – завистта; за тази болест на посредствеността, на несполучилия малък притежател на морални и материални богатства, която е трансформирала съвсем всяка уста в стискало, което дъвче злъчка и пръска. “„ Не отстъпничество, а изменничество е кабинетното капсулиране и хвърлянето оттова стрели на скептицизъм върху измъченото чело на нашия народ, чакащ своите водачи. ”
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ