Снимка: БГНЕС Тежък междупартиен пазарлък се оказа свързващата нишка между

Снимка: БГНЕС

Тежък междупартиен пазарлък се оказа свързващата нишка сред указа, с който се чака президентът Румен Радев да назначи новоизбрания ръководител на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков, и попълването на парламентарната квота във Висшия правосъден съвет (ВСС), научи Mediapool.

Въпреки че още преди ваканцията си депутатите реализираха консенсус да разпределят 11-те полагащи им се места в съвета сред издигнатите от партиите кандидатури по формулата 4-3-2-2 (съответно ГЕРБ-БСП-ДПС- " Обединени патриоти " – бел.ред.), незабавно след лятната отмора от Българска социалистическа партия са поискали още едно място.

Според първичната сметка ГЕРБ трябваше да вкара във Висш съдебен съвет четирима души, колкото номинации издигна, а левицата – трима, само че в последния миг водачът на партията Корнелия Нинова е настояла " квотата " на социалистите да се изравни с тази на ръководещите, описаха депутати.

Тъй като това нарушава предварителната сделка, от ГЕРБ и Движение за права и свободи са се противопоставили, което явно е довело и до отлагането на избора, който се очакваше да се състои тази седмица, само че в сряда мистериозно не бе включен в програмата на Народното събрание.

По неофициална информация междупартийните совалки в допълнение са се усложнили от позицията на част от депутатите в ГЕРБ, че кандидатурата на арбитър Стефан Гроздев, издигната от Движение за права и свободи, е прекомерно компрометирана и може да срещне неодобрението на Брюксел. От друга страна противоречивата известност на магистрата от Софийския апелативен съд, който на два пъти кандидатства несполучливо за началник на съда, давала вяра на Българска социалистическа партия, че въпреки всичко може да получи мечтаното четвърто място във Висш съдебен съвет.

Този вид, несъмнено, въобще не се е понравил на Движение за права и свободи, откъдето изключват опцията да жертват един от двамата си представители в бъдещия състав на съвета в интерес на левицата. В комплицираната подмолна скица обаче социалистите намесват и президента Румен Радев, обвързвайки указа за Георги Чолаков с приемането на въпросното в допълнение място.

Така в последна сметка излиза, че с цел да пусне президентът назначението на новоизбрания в понеделник идващ ръководител на Върховен административен съд, Корнелия Нинова е поискала от ГЕРБ и Движение за права и свободи да се схванат и да подсигуряват на Българска социалистическа партия избирането на общо четирима нейни кандидат-членове на Висш съдебен съвет.

Сред причините на социалистите в тази посока била сметката, че ръководещите ще имат общо шестима представители в съвета (ГЕРБ + " Обединени патриоти " – бел.ред.), а левицата – едвам трима, макар че парламентарната й група е съвсем толкоз огромна, колкото тази на партията на Бойко Борисов.

На този декор самият държавен глава загатна в сряда вечерта пред Нова телевизия, че може и да не подпише декрет за Чолаков, заявявайки, че е било редно изборът на нов ръководител на Върховен административен съд да бъде извършен от идващия Висш правосъден съвет.

В същото време никоя от парламентарните партии не е коментирала досега за какво попълването на политическата квота във Висш съдебен съвет не бе включено в програмата на депутатите за тази седмица. Изслушването на 18-имата номинирани от Народното събрание мина небрежно и без спор в правната комисия предишния четвъртък и се очакваше депутатите да проведат гласуването седмица по-късно.

Такова е и условието на закона – новите правосъдни кадровици да бъдат определени най-малко месец преди приключването на мандата на остарелия състав на съвета, което ще се случи на 3 октомври. Въпреки това шефът на правната комисия Данаил Кирилов към този момент нееднократно е заявявал, че няма проблем този период да не бъде спазен.

Според последните сделки сред парламентарните групи изборът на членовете на Висш съдебен съвет от политическата квота би трябвало да се организира през идната седмица, с цел да имат депутатите задоволително време, с цел да спазарят квалифицираното болшинство от 2/3 от гласовете, което бе въведено за този избор с конституционните промени през 2015 г.