За топлото сърце на един снежен човек ♥ Ангел КАРАЛИЙЧЕВ
Снежникът, който се разтопи, само че положителната му постъпка сгря премръзналия метач на улици… Една зимна приказка за дребни и огромни, даряваща поука и мъничко горест.
♥ Снежният човек
Надвечер децата направиха в учебния двор един снежен човек, сложиха му за нос алена чушка и той почна да душка като ловно куче. Наложиха на главата му едно вехто пробито бомбе и снежният човек си намерения, че бомбето е пробито, тъй като би трябвало да му се проветрява мозъкът. Направиха му дълги мустаци от вълна. Мустаците увиснаха надолу, но щом децата мръднаха да търсят очи, снежникът дигна ръка и почна да ги засуква. Подир малко радостните деца донесоха две топчета от лимонадени шишета и ги набиха под челото на бялата мустаката глава. Снежният човек изведнаж прогледа. Озърна се в близост и въздъхна:
– Ах, че прекрасен свят!
В туй време отнякъде дотърча кучето на учебния лакей и почна да се хвърля и лае против него. Снежникът безмълвно гледаше разяреното животно, а децата примираха от смях. Докато палето лаеше отстрана, той не му обръщаше никакво внимание, само че щом кучешките зъби захапаха единия завършек на чувала, с който беше наметнат, чашата на търпението му преля. Избухна. Почна да ръкомаха. Наведе се, сграбчи лопатата и подгони кучето. Децата се пръснаха като птички, върху които е връхлетял котарак, разпищяха се и побягнаха. Палето се мушна в сандъка, където неговият собственик хвърляше боклук, и там притихна. Снежникът се върна отново на мястото си и се изправи имобилен. Настана вечер. Мрак забули белия учебен двор. Трепнаха светлини. Задуха леден вятър. Засвириха злокобно вейките на дърветата.
Снежният човек заставам, заставам, па си рече:
– А бе аз за какво ли зъзна тука! Я да се поразтъпча, че да се сгрея.
И потегли към вратата. Намери я заключена. Прескочи през оградата. Затече се по улицата и вятърът сграбчи чувала от гърба му. По зимната улица нямаше жива душа. Наоколо светеха прозорците на къщите. Пред една къща белият друмник видя автомобил.
– Туй пък какво ли е? – рече той и бутна вратата. отвори и влезе в автомобила. Плъзна се по празното седалище, потъна в мекото кадифе. Натисна едно копче. Над главата му светна дребна алена електрическа лампичка. Ръцете му заиграха. Тук бутна, там натисна и изведнаж автомобилът запращя и полетя стремглаво напред.
Снежният човек се залюля изплашен и посегна да се хване някъде. Дясната му ръка стисна една мека гумена топка – като круша. Чу се мощен плач. Тоя плач вледени кръвта му. Уплашен, снежникът скочи на земята и бомбето му се търкулна.
Автомобилът изчезна в мрачината.
– Брей, че бяга и пращи! – проговори нашият воин и дигна бомбето си.
Тръгна напряко. Влезе през една отворена желязна врата в някаква необятна и тиха градина. Мина под дърветата. Съзря едно градинско чучело с разперени ръце и опърпан балтон. Бърже смъкна балтона от гърба на плашилото, облече го и се извърна обратно. Като излезе, кривна надясно и нагази в снега на един необятен площад. Накрай площада малък изкривен човек ринеше снега като къртица и го трупаше на купчини.
– Кой си ти? – попита снежният човек.
– Аз съм градски метач – нощна промяна. Наредиха ми да почистя снощи тоя площад, целия, гледай какъв брой е огромен! Снежникът се взря в лицето на превития метач и жал изпълни догоре студеното му сърце. Метачът нямаше горно палто, ръкавите му бяха оръфани, ръцете му – без ръкавици, а мустаците – заледени.
– Я дай лопатата, дядо, – рече той, – аз съм по-млад, ще ти оказа помощ, пък ти седни да си отпочинеш.
Метачът безропотно подаде лопатата. Здравият снежен човек се развъртя като фурия, разгорещи се, хвърли балтона си.
Метачът се наведе, дигна от земята дрехата и се наметна с нея.
Сви се като куче на завет под един прозорец. А снежникът работеше умело с лопатата и даже стартира да си подсвирква.
До среднощ изрина снега и почисти целия площад. Старият метач му подаде балтона:
– Облечи се, тъй като си потен и може да премръзнеш.
Снежният човек се наметна и рече:
– Хайде, прощавай, дядо!
– Къде ще вървиш? – попита метачът. – ела по-напред да те почерпя един чай. Ей тука наоколо има едно кафене – чаят коства единствено един лев.
Мръднаха надолу, кривнаха по един тясна улица. Влязоха в едно задимено кафене. Кафенето беше пусто.
– Да седнеме по-близо до печката. Къде е печката? – попита метачът. – аз малко нещо недоглеждам. Ох, че хубаво нещо е топлината! У дома нямаме дърва и спиме на студено. Тежко живееме.
Снежният човек го заведе при печката. Седнаха. Метачът поръча два чая. Едно сънено момче донесе горещите чаши и ги постави пред гостите. Старецът надигна своя чай с разтреперана ръка и почна да смърка. Снежникът сграбчи втората чаша и нали беше доста изтощен и ожъднял – изпи горещия чай на един мирис. И в същия момент усети по какъв начин цялата му сърцевина пламна, главата му омекна, очите му се замъглиха, паднаха и се търкулнаха на пода. От края на пръстите му потекоха капки.
„ Какво ли става с мене? “ – помисли си като насън белият човек и почна да се топи – напечен от печката и разгорещен от чая.
Старецът пиеше жадно и си мислеше:
„ Гледай какви положителни хора имало още на земята! Ако не беше тоя другар, щях да пукна от мраз. Я да го поканя да спи вкъщи. Скита по улиците: кой го знае, може да няма заслон индивидът. “
„ Хей, приятелю – викна метачът, – къде ще нощуваш? “ Никой не му отговори. Снежният човек се беше разтопил и трансформирал на локва вода. Само бомбето и балтонът му стояха на стола.
От: „ Приказен свят “, Том втори, Ангел Каралийчев, изд. „ Български публицист “, 1982
Снимка: dictionarylit-bg.eu
