Сн.: БГНЕС Г-н Лозанов, има ли скрито послание в Конвенцията

Сн.: БГНЕС

Г-н Лозанов, има ли прикрито обръщение в Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение, известна като Истанбулската спогодба?

Всичко в този интернационален документ е казано още в заглавието му. Търсенето на прикрито обръщение е търсене на опция той да бъде употребен в други борби.

Кои са тези борби?

Първо е борбата на националпопулизма, който съумява да сътвори отрицателна взаимност посредством конструиране на зложелател и сливане в омразата против него. Това носи и избор. Врагът се основава по пътя на враждебната тирада. Сега спадна бежанската вълна, а " Ислямска страна " към този момент съвсем не съществува. Поради това има понижаване на въздействието на врага на етническа и религиозна основа. Истанбулската спогодба пристигна като доста добър мотив за конструиране на нов зложелател на полова основа. Целта на националпопулизма е постоянно да плаши с зложелател. Как съумяха да уплашат този път? Те заговориха за " трети пол ". Заговориха, че някой, надали не, желае да ни вземе нашия същински пол и да ни създадат от различен пол. Каква структура, с цел да се сътвори зложелател, който да плаши... Хората с друга полова ориентировка бяха превърнати в обект на боязън. Трябва да напомним обаче, че Истанбулската конвенцията е подписана от българското държавно управление още през 2016 година без никой нищо да каже. Защо? Защото тогава други врагове вършеха същата работа.

Може ли да се подозира външен напън и от двете направления? Западът да натиска България за конвенцията, а Русия да поддържа битката против нея.

Смятам, че няма необикновен европейски напън, тъй като България към този момент е част от Европейски Съюз и няма никаква изгода за Европейски Съюз занапред да ни реинтегрира през тази спогодба. Ако може да се подозира някакъв външен напън, той идва през тези, които желаят да ни откъснат от Европейски Съюз. Това може да се случи като злепоставят Европейски Съюз в очите на обществото по остарелия метод. Европейски Съюз се показва като някаква перверзна общественост с някакви нехристиянски цели, а се внушава, че същинската християнска Европа в действителност е отвън Европа. Така се появи тази спогодба, на която никой не обърна внимание през 2016 година, а в този момент се оказа, че тя таи някакви скрити цели.

Национализмът и антиевропейските сили трансфораха Истанбулската спогодба във подправена вест. За страдание, постоянно се случва в последно време подправените вести добиват голямо въздействие върху публичното схващане. Имаме заменяне на обстоятелството с случайни отзиви. Преди фактът да бъде свестен, той се нападна от обособени нападателни отзиви, които имат за цел да го скрият и да показват нещо друго на негово място. Това е пост-истината. Сега ние живеем в положение на пост-истина във връзка с Истанбулската спогодба. И дори някой да желае да се върне към това, което в действителност е написано в конвенцията и да изясни рационално, то ще е доста мъчно някой да го разбере. Вече се е основало задоволително мощно въодушевление и каквото и да се каже, то ще се чете през страстта. А тя, конвенцията, просто пази дамите. Но даже конвенцията да защитаваше полово другите, какво от това? Толерантността към тях е част от модерната еднаквост на индивида. Това, че си търпелив към един гей, не те прави гей. Това има връзка с твоите полезности и няма никаква връзка с твоята полова ориентировка.

В тази обстановка решения са политически. А ние доста добре знаем, че болшинството на ГЕРБ, когато срещне и най-малката спънка при сходни конфликти с популизма, то се отхвърля. И в този момент отново по този начин се случва.

Способни ли сме да проведем логичен спор върху въпроси за човешки права и полезности?

Ние в България живеем от дълго време в един много нетолерантна среда. На толерантността се гледа като на някаква небивалица, която има за цел да скрие действителните ни проблеми. Така всеки спор, който опира до приемливост, среща една здрава цинично-битова устойчивост от вида: " Стига сте ни занимавали с нелепости ". Такива диспути реализират своите консенсуси бързо в избрани експертни кръгове, да вземем за пример в университета. Тези експертни среди незабавно застанаха зад конвенцията, тъй като тя даже не предстои на спор. Дебатът идва от подправянето на конвенцията. В по-широка среда дебатите върху сходни тематики доста бързо попадат под операцията на агресивното говорене. Тогава хората, които са носители на толерантността, доста бързо се оказват безсилни, тъй като те не употребяват такива реторики. Те не употребяват напън. Те желаят да те убедят, а не да те принудят да мислиш по този метод. Това е парадоксът на либерализма. За да победи в сходен спор, той би трябвало да стартира да употребява средствата на другите, само че по този начин престава да бъде демократизъм и към този момент няма какво да се пази. Това в последно време е отчайващо мъчно позиция.

Ратификацията или отводът от ратификация на конвенцията ще трансформират ли нещо?

Пряко няма да се промени нищо. Конвенцията е доста значима в едно отношение. Тя е близка до дебатите за това по какъв начин да се учи комунизмът в учебно заведение. Конвенцията споделя, че има потребност овреме да беседваме с децата по болните проблеми на обществото. Болният проблем в тази ситуация е насилието на мъжа върху дамата, което се случва постоянно в България – в съвсем всяко четвърто семейство. Когато научиш детето, че допустимостта на насилието е един анахронизъм, който е учреден на стандарт, че по този начин се унижава достолепието на дамата, ти превръщаш детето в неин бранител вътре в фамилията. Когато детето скочи и каже " Недей ", бащата по-трудно ще удари майката. Важно е децата да станат бранители на тези права от дребни. Училището е доста значимо, с цел да се изясни на децата, до каква степен полът дава някакви права в обществените връзки. Дали фактът, че мъжът е физически по-силен, значи, че той би трябвало да командва жена си и може да я бие, когато тя не го слуша.

Отказът от ратификация води към балканския мачизъм, който по натурален метод се свърза с национализма, който пък се свързва с православната дъга и с някаква ретро просъветсва позиция. Аз се надявам, че ГЕРБ няма да отстъпи от ратификацията, тъй като част от дебата е за това по какъв начин България принадлежим към Европа. Разговорът не е единствено за конвенцията, камо ли за това дали има " обществен пол ". В какъв смисъл да няма " обществен пол "? Полът е единствено физическо събитие ли? Няма обществени последици ли? В случая човек няма с кого да спори, тъй като тезата против конвенцията няма в себе си никаква логическа опора. Това е едно популистко говорене, което има за цел да реализира други резултати. Поради това няма никакво значение какво написа в конвенцията. Те можеха от всичко да си вземат мотив.

Аз персонално бих добавил нещо особено за България в конвенцията и то да е обвързвано с оптимално ограничение на псуването на майка. С какво ти е отговорна майката на тия, които мразиш!? Това се е трансформирало във всекидневна тирада, само че в същността си е закана за полово закононарушение. Що не се споделя: " Ще пребия татко ти ". Жената е превърната в чист обект на нападателните планове. Това е обвързвано с една генерална назадничавост към дамата, която я има и на други места, само че в България е доста дословна. Така че не е неприятно и това да залегне в конвенцията. Трябва да има акции за непринуден отвод от псуването на майка, а на децата да се изясни, че това е нещо доста грозно и е закана за закононарушение. Децата би трябвало да схванат, че словесното принуждение наподобява на физическото и че е доста елементарно прекосяването от едното към другото, че е значимо езикът да не носи принуждение. Ако инцидентно кажем нещо за религиозните усеща на другиго, това незабавно става обект на социална глоба, а когато ставаме очевидци на такава всекидневна словесна кавга с естествената обич към майката, това не води до нищо. Случва се майка, изпаднала в бяс, да псува детето си на майка. Това е отговор на въпроса - какво споделя конвенцията?. Да, тя споделя някои неща, само че това не е задоволително. Не единствено би трябвало да е ратифицираме и да не се занимаваме с подправени вести, само че и да я разтеглим в посока за малко по-толерантни връзките сред половете. И в тази ситуация (при псуването) приказваме за хетеросексуалните връзки. Тука няма никакъв трети пол. Това са си връзки сред първите дава пола. Първо с тях да се оправим.