Войната срещу неправителствения сектор става глобална
Смята се, че в интервала сред 2014 година и 2018 година повече от 60 страни по света са одобрили или подготвили закони, които спъват пълноценната активност на неправителствените организации (НПО). Това законодателство споделя общи черти: тромави процедури за регистрация, комплицирани схеми за отчитане пред управляващите и лишаване на регистрацията и при най-малки несъответствия със законовите условия. Сходство се следи и в претекстовете, с които се оправдават рестриктивните мерки: отбрана на националната сигурност, попречване на външна интервенция, повече отчетност пред страната. Поддръжниците на сходни ограничения настояват, че по този начин се усилват имунните системи на националните страни. Опонентите им подлагат на критика тази наклонност като оттегляне от демокрацията.
РУСИЯ
Тенденцията се задава от Русия, чийто нападателен метод в регулацията на Неправителствени организации я трансформира в своебразен модел за други държавни управления, искащи да затегнат хватката си върху третия бранш в своите страни. През 2006 година съветският парламент утвърждава закон, допускащ на управляващите да откажат регистрация на сдружения, за които считат, че „ основават опасност за суверенитета, политическата самостоятелност, териториалната целокупност, националното единение, неповторимият темперамент, културното завещание и националните ползи на Руската федерация ”. При толкоз обтекаема дефиниция страната получава съвсем случайна власт над Неправителствени организации бранша.
Мярката е реакция на съветското държавно управление, разтревожено от така наречен „ цветни революции ”, раздрусали постсъветското пространство при започване на 21 век. В Москва ръководещите кръгове възприемат гражданските протести в „ близката чужбина ” като опасност, за която държат виновни финансирани и идеологически повлияни от Запада локални сдружения. Отговорът на властта – прогласява се концепцията за „ суверенната народна власт ” като държавна идеология, в границите на която се вписват и рестриктивните мерки, наложени на бранша през 2006 година
Рестрикциите са охлабени през 2009 година по геополитически аргументи – почналото тогава (и траяло за кратко) сплотяване сред Съединени американски щати и Русия по време на мандата на американския президент Барак Обама. Това обаче се трансформира след почналите през 2012 година всеобщи митинги против съветския държавен глава Владимир Путин. Сред ограниченията, които той подхваща за стабилизация на режима, е закон, който задължава всяко Неправителствени организации, което се занимава с политическа активност и е финансирано от чужбина, да се записва като „ непознат сътрудник ”.
Какво значи политическа активност – това още веднъж е оставено напълно на случайната преценка на управляващите. Затова под ударите им попадат даже организации като „ Мемориал ”, които изследват ерата на комунистическия гнет. Финансовите последствия от новия закон за бранша са тежки, имиджовите – също, защото етикетът „ непознат сътрудник ” автоматизирано ги приравнява с шпиони в визиите на доста руснаци, израснали във времената на руската врагомания. Има и опозиция – през 2013 година националният омбудсман Владимир Лукин сезира съветския Конституционен съд, който обаче заема страната на управляващите – произнася се, че няма причина да се счита, че мярката цели да преследва или дискредитира Неправителствени организации, и удостоверява, че концепцията на закона подхожда на обществения интерес.
Следват две години на административен и правосъден напън, на който обаче третият бранш като цяло устоява. Затова през 2014 година на съветското правосъдно министерство е разрешено да записва организации като „ непознати сътрудници ” без тяхното единодушие. Постепенно страната вкарва нещата в релси – по данни от април 2020 година 190 организации са включени в черния лист, от които 29 са се записали непринудено (повечето, с цел да избегнат финансови санкции). 75 сдружения са се саморазпуснали вместо да възприемат позорното клеймо. Поне 45 са получили „ индулгенция ”, откакто писмено са удостоверили, че не получават пари от чужбина.
Натискът върху несъгласните продължава със законови промени от 2015 година, наричани вкупом закон за нежеланите организации. В категорията влизат задгранични и интернационалните организации, в случай че „ улесняват или пречат ” на претенденти на избори, начинания за референдуми и други В този лист до април 2020 година са включени 22 субекта, измежду които е и известната фондация „ Отворено общество ”. През 2019 година в групата на „ непознатите сътрудници ” са включени и неруски медии (досега 11, измежду които са „ Гласът на Америка ” и Радио „ Свободна Европа ”). А в края на същата година рестрикциите обгръщат и обособени жители – в случай че разгласяват материали на регистриран „ непознат сътрудник ”, могат да бъдат дамгосани по същия метод и, надлежно, да подлежат на същата сурова регулация.
Третият бранш в Русия съществува макар рестриктивното законодателство – в страната има към 220 000 юридически лица с нестопанска цел и обществени асоциации. Ограниченията обаче разрешават на страната да взема решение в какви граници могат да се разгръщат дейностите на тези организации – и надлежно да ги нападна, в случай че реши, че попречват избрани нейни политики или внасят „ нежелано ” непознато въздействие в страната. А заложеният от Русия модел е привнесен от голям брой други страни по целия свят – Азербайджан, Мексико, Пакистан, Судан, Узбекистан и Унгария.
УНГАРИЯ
През отминалото десетилетие (и досега) Унгария непроменяемо попадаше на прицела на поддръжниците на демократичната народна власт в Европейски Съюз поради офанзивите, на които министър председателят Виктор Орбан подложи институциите на правовата страна и гражданското общество. От страна на ръководещата партия „ Фидес ” това е не просто опит за преодоляване на общественото пространство, а израз на нова идеология за политическия и юридически ред. В основата й съгласно Орбан стои „ скъсването с демократичните правила и способи на обществена организация и, в по-общ смисъл, с демократичното схващане за обществото ”.
В концепцията му е отделено изключително място на Неправителствени организации бранша, който съгласно Орбан изобилства с „ платени политически деятели ”, финансирани от чужбина, с цел да оказват въздействие върху унгарския политически живот. Това предопредели и акциите, които той предприе против Неправителствени организации, които не споделят антилибералните полезности на „ Фидес ” – на първо място фондацията „ Отворено общество ” на предприемача човеколюбец от маджарски генезис Джордж Сорос.
През 2013 година в близки до държавното управление медии са оповестени описи със сдружения, свързани с фондацията, за които се твърди, че „ обслужват непознати ползи ” и поддържат опозиционни партии. Същата година организация, която дава отговор за разпределението на така наречен норвежки грантове, е упрекната в неразрешени финансови действия, а през 2014 година офисите й са щурмувани от полицията – акция, която по-късно съдът дефинира като противозаконна. Това става мотив за търкания със Съединени американски щати – Вашингтон упреква Будапеща, че „ сплашва Неправителствени организации бранша ”, на което ръководещите от „ Фидес ” отвръщат, че американското държавно управление се опасяват за своята „ мрежа ” в Унгария – следващ образец, че подкрепяните от чужбина сдружения се показват като сътрудници на вражеска мощ.
В Будапеща вземат решение да почерпят от съветския законодателен опит. В края на 2014 година Орбан декларира, че би подкрепил закон, който да принуди Неправителствени организации, финансирани от чужбина, да се записват, с цел да е ясно „ кой стои ” зад тях. Той им насочва обвиняване, което след това става общоприетоо за държавната агитация – че деятелите предизвикват мигрантската вълна към Европа, с цел да отслабят националните страни. Като основен провинен министър председателят показва „ Отворено общество ”, която дефинира като „ подмолна мощ ” в унгарската политика.
Такъв закон е утвърден през 2017 година Официално е оневинен с битката против проведената престъпност и тероризма. Показателно е обаче, че приемането му минава под мотото „ Да спрем Сорос ”. Законът повелява, че организации, получили над 23 000 евро годишно от непознати източници, би трябвало да се записват и да означават в своите уеб сайтове, брошури и печатни материали от кое място получават средствата си. Приликите с съветския закон са явни. Приемането му е съпроводено с телевизизионна акция, платена от унгарското държавно управление, в която се твърди, че финансирани от Сорос Неправителствени организации „ водят правосъдни каузи против отечеството в поддръжка на Брюксел ”. Косвена жертва на държавната офанзива става и подкрепяният от Сорос Централноевропейски университет в Будапеща, който е изпъден от страната с корекция в закона за висшето обучение. В последна сметка, контролът върху бранша е толкоз затегнат, че става съвсем невероятно за Неправителствени организации да работят без значение от държавното управление.
Борбите към закона не престават и в този момент – през юни 2020 година Европейският съд разгласи, че той нарушава правото на Европейски Съюз като постанова дискриминационни и голословни ограничавания върху финансирането на Неправителствени организации от чужбина в несъгласие на правилото на свободното придвижване на капитали. От унгарското правосъдно министерство разясниха, че се преценяват със съда и ще одобряват „ нови принадлежности ” в сходство с неговото решение. Какво значи това, следва да се види.
БЪЛГАРИЯ
Публичният имидж на Неправителствени организации бранша у нас е неособено добър след дълги години на враждебни акции, които се опират на преобладаващо консервативните настройки в страната, с цел да показват сдруженията като носители на ултралиберални идеологии. Особена роля за това изигра популистката партия „ Атака ”, която вкара в българския политически мейнстрийм тезата, че прозападни Неправителствени организации, финансирани от Сорос, съзнателно и редовно популяризират хрумвания и полезности, целящи отслабването на българската нация, страна и обичайното семейство. Този разказ беше подхванат от сходни обединения – „ България без цензура ”, Патриотичния фронт, „ Обединени патриоти ” – всичките получили посланичество в българския парламент, където разполагаха с национална естрада за своите антилиберални идеологии с таен уклон. В същата посока работят и многочислените официални и неофициални националистически и консервативни групи, които употребяват необятно обществените мрежи, с цел да водят пропагандни акции против демократичните си съперници.
Очаквано това утежнява ситуацията на бранша у нас, както се вижда от Индекса за резистентност на Неправителствени организации в България, който се създава от Американската организация за интернационално развиване (USAID) дружно с Българския център за нестопанско право (БЦНП). Индексът обгръща 24 страни в Централна и Източна Европа и Евразия. Нашата страна отбелязва влошаващ се общ резултат – 10-о място за 2019 година, до момента в който през 2018 година сме били с едно място по-нагоре.
Миналата година ще се запомни с несполучливия опит на ръководещите да лимитират източниците на финансиране за сдруженията на магистратите и да им се забрани да учредяват професионални организации, или да бъдат членове на всевъзможни сдружения. А в края на 2019 година националистите от Вътрешна македонска революционна организация предложиха да се приключи активността на правозащитниците от Българския хелзинкски комитет (БХК) с аргумента, че са се намесили в работата на правосъдната власт със отбраната, която оказваха на наказания Джок Полфрийман. Тогавашният основен прокурор Сотир Цацаров обаче отхвърли с претекста, че няма учредения за сходна последна мярка.
Политическият напън върху бранша продължи и тази година. През юли „ Обединени патриоти ” желаеха да се афишира пред страната всяко подаяние над 1000 лева, получено от чужбина, като се изключи финансиране от Европейски Съюз. А също по този начин получилите такива средства да се вписват в специфичен указател, да подлежат на държавни инспекции, а при открити две нарушавания – да се изиска преустановяване на организацията. Ясно се вижда, че законопроектът следва тъкмо наклонността, обрисувана от Русия и Унгария. Даже претекстовете бяха същите – отбрана на националната сигурност и повече бистрота в източниците на финансиране.
Инициативата се провали поради отводът на ГЕРБ да я поддържа – партията на Бойко Борисов не искаше да удостовери с сходна мярка обвиняванията на протестиращите, че ръководи властническо, както и да даде храна на съперниците си в Брюксел. В по-спокойна за властта конюнктура обаче сходни оферти биха могли да стигнат до пленарната зала на Народното събрание. Още повече, че и в редиците на ГЕРБ има гласовити фенове на Виктор Орбан.
РУСИЯ
Тенденцията се задава от Русия, чийто нападателен метод в регулацията на Неправителствени организации я трансформира в своебразен модел за други държавни управления, искащи да затегнат хватката си върху третия бранш в своите страни. През 2006 година съветският парламент утвърждава закон, допускащ на управляващите да откажат регистрация на сдружения, за които считат, че „ основават опасност за суверенитета, политическата самостоятелност, териториалната целокупност, националното единение, неповторимият темперамент, културното завещание и националните ползи на Руската федерация ”. При толкоз обтекаема дефиниция страната получава съвсем случайна власт над Неправителствени организации бранша.
Мярката е реакция на съветското държавно управление, разтревожено от така наречен „ цветни революции ”, раздрусали постсъветското пространство при започване на 21 век. В Москва ръководещите кръгове възприемат гражданските протести в „ близката чужбина ” като опасност, за която държат виновни финансирани и идеологически повлияни от Запада локални сдружения. Отговорът на властта – прогласява се концепцията за „ суверенната народна власт ” като държавна идеология, в границите на която се вписват и рестриктивните мерки, наложени на бранша през 2006 година
Рестрикциите са охлабени през 2009 година по геополитически аргументи – почналото тогава (и траяло за кратко) сплотяване сред Съединени американски щати и Русия по време на мандата на американския президент Барак Обама. Това обаче се трансформира след почналите през 2012 година всеобщи митинги против съветския държавен глава Владимир Путин. Сред ограниченията, които той подхваща за стабилизация на режима, е закон, който задължава всяко Неправителствени организации, което се занимава с политическа активност и е финансирано от чужбина, да се записва като „ непознат сътрудник ”.
Какво значи политическа активност – това още веднъж е оставено напълно на случайната преценка на управляващите. Затова под ударите им попадат даже организации като „ Мемориал ”, които изследват ерата на комунистическия гнет. Финансовите последствия от новия закон за бранша са тежки, имиджовите – също, защото етикетът „ непознат сътрудник ” автоматизирано ги приравнява с шпиони в визиите на доста руснаци, израснали във времената на руската врагомания. Има и опозиция – през 2013 година националният омбудсман Владимир Лукин сезира съветския Конституционен съд, който обаче заема страната на управляващите – произнася се, че няма причина да се счита, че мярката цели да преследва или дискредитира Неправителствени организации, и удостоверява, че концепцията на закона подхожда на обществения интерес.
Следват две години на административен и правосъден напън, на който обаче третият бранш като цяло устоява. Затова през 2014 година на съветското правосъдно министерство е разрешено да записва организации като „ непознати сътрудници ” без тяхното единодушие. Постепенно страната вкарва нещата в релси – по данни от април 2020 година 190 организации са включени в черния лист, от които 29 са се записали непринудено (повечето, с цел да избегнат финансови санкции). 75 сдружения са се саморазпуснали вместо да възприемат позорното клеймо. Поне 45 са получили „ индулгенция ”, откакто писмено са удостоверили, че не получават пари от чужбина.
Натискът върху несъгласните продължава със законови промени от 2015 година, наричани вкупом закон за нежеланите организации. В категорията влизат задгранични и интернационалните организации, в случай че „ улесняват или пречат ” на претенденти на избори, начинания за референдуми и други В този лист до април 2020 година са включени 22 субекта, измежду които е и известната фондация „ Отворено общество ”. През 2019 година в групата на „ непознатите сътрудници ” са включени и неруски медии (досега 11, измежду които са „ Гласът на Америка ” и Радио „ Свободна Европа ”). А в края на същата година рестрикциите обгръщат и обособени жители – в случай че разгласяват материали на регистриран „ непознат сътрудник ”, могат да бъдат дамгосани по същия метод и, надлежно, да подлежат на същата сурова регулация.
Третият бранш в Русия съществува макар рестриктивното законодателство – в страната има към 220 000 юридически лица с нестопанска цел и обществени асоциации. Ограниченията обаче разрешават на страната да взема решение в какви граници могат да се разгръщат дейностите на тези организации – и надлежно да ги нападна, в случай че реши, че попречват избрани нейни политики или внасят „ нежелано ” непознато въздействие в страната. А заложеният от Русия модел е привнесен от голям брой други страни по целия свят – Азербайджан, Мексико, Пакистан, Судан, Узбекистан и Унгария.
УНГАРИЯ
През отминалото десетилетие (и досега) Унгария непроменяемо попадаше на прицела на поддръжниците на демократичната народна власт в Европейски Съюз поради офанзивите, на които министър председателят Виктор Орбан подложи институциите на правовата страна и гражданското общество. От страна на ръководещата партия „ Фидес ” това е не просто опит за преодоляване на общественото пространство, а израз на нова идеология за политическия и юридически ред. В основата й съгласно Орбан стои „ скъсването с демократичните правила и способи на обществена организация и, в по-общ смисъл, с демократичното схващане за обществото ”.
В концепцията му е отделено изключително място на Неправителствени организации бранша, който съгласно Орбан изобилства с „ платени политически деятели ”, финансирани от чужбина, с цел да оказват въздействие върху унгарския политически живот. Това предопредели и акциите, които той предприе против Неправителствени организации, които не споделят антилибералните полезности на „ Фидес ” – на първо място фондацията „ Отворено общество ” на предприемача човеколюбец от маджарски генезис Джордж Сорос.
През 2013 година в близки до държавното управление медии са оповестени описи със сдружения, свързани с фондацията, за които се твърди, че „ обслужват непознати ползи ” и поддържат опозиционни партии. Същата година организация, която дава отговор за разпределението на така наречен норвежки грантове, е упрекната в неразрешени финансови действия, а през 2014 година офисите й са щурмувани от полицията – акция, която по-късно съдът дефинира като противозаконна. Това става мотив за търкания със Съединени американски щати – Вашингтон упреква Будапеща, че „ сплашва Неправителствени организации бранша ”, на което ръководещите от „ Фидес ” отвръщат, че американското държавно управление се опасяват за своята „ мрежа ” в Унгария – следващ образец, че подкрепяните от чужбина сдружения се показват като сътрудници на вражеска мощ.
В Будапеща вземат решение да почерпят от съветския законодателен опит. В края на 2014 година Орбан декларира, че би подкрепил закон, който да принуди Неправителствени организации, финансирани от чужбина, да се записват, с цел да е ясно „ кой стои ” зад тях. Той им насочва обвиняване, което след това става общоприетоо за държавната агитация – че деятелите предизвикват мигрантската вълна към Европа, с цел да отслабят националните страни. Като основен провинен министър председателят показва „ Отворено общество ”, която дефинира като „ подмолна мощ ” в унгарската политика.
Такъв закон е утвърден през 2017 година Официално е оневинен с битката против проведената престъпност и тероризма. Показателно е обаче, че приемането му минава под мотото „ Да спрем Сорос ”. Законът повелява, че организации, получили над 23 000 евро годишно от непознати източници, би трябвало да се записват и да означават в своите уеб сайтове, брошури и печатни материали от кое място получават средствата си. Приликите с съветския закон са явни. Приемането му е съпроводено с телевизизионна акция, платена от унгарското държавно управление, в която се твърди, че финансирани от Сорос Неправителствени организации „ водят правосъдни каузи против отечеството в поддръжка на Брюксел ”. Косвена жертва на държавната офанзива става и подкрепяният от Сорос Централноевропейски университет в Будапеща, който е изпъден от страната с корекция в закона за висшето обучение. В последна сметка, контролът върху бранша е толкоз затегнат, че става съвсем невероятно за Неправителствени организации да работят без значение от държавното управление.
Борбите към закона не престават и в този момент – през юни 2020 година Европейският съд разгласи, че той нарушава правото на Европейски Съюз като постанова дискриминационни и голословни ограничавания върху финансирането на Неправителствени организации от чужбина в несъгласие на правилото на свободното придвижване на капитали. От унгарското правосъдно министерство разясниха, че се преценяват със съда и ще одобряват „ нови принадлежности ” в сходство с неговото решение. Какво значи това, следва да се види.
БЪЛГАРИЯ
Публичният имидж на Неправителствени организации бранша у нас е неособено добър след дълги години на враждебни акции, които се опират на преобладаващо консервативните настройки в страната, с цел да показват сдруженията като носители на ултралиберални идеологии. Особена роля за това изигра популистката партия „ Атака ”, която вкара в българския политически мейнстрийм тезата, че прозападни Неправителствени организации, финансирани от Сорос, съзнателно и редовно популяризират хрумвания и полезности, целящи отслабването на българската нация, страна и обичайното семейство. Този разказ беше подхванат от сходни обединения – „ България без цензура ”, Патриотичния фронт, „ Обединени патриоти ” – всичките получили посланичество в българския парламент, където разполагаха с национална естрада за своите антилиберални идеологии с таен уклон. В същата посока работят и многочислените официални и неофициални националистически и консервативни групи, които употребяват необятно обществените мрежи, с цел да водят пропагандни акции против демократичните си съперници.
Очаквано това утежнява ситуацията на бранша у нас, както се вижда от Индекса за резистентност на Неправителствени организации в България, който се създава от Американската организация за интернационално развиване (USAID) дружно с Българския център за нестопанско право (БЦНП). Индексът обгръща 24 страни в Централна и Източна Европа и Евразия. Нашата страна отбелязва влошаващ се общ резултат – 10-о място за 2019 година, до момента в който през 2018 година сме били с едно място по-нагоре.
Миналата година ще се запомни с несполучливия опит на ръководещите да лимитират източниците на финансиране за сдруженията на магистратите и да им се забрани да учредяват професионални организации, или да бъдат членове на всевъзможни сдружения. А в края на 2019 година националистите от Вътрешна македонска революционна организация предложиха да се приключи активността на правозащитниците от Българския хелзинкски комитет (БХК) с аргумента, че са се намесили в работата на правосъдната власт със отбраната, която оказваха на наказания Джок Полфрийман. Тогавашният основен прокурор Сотир Цацаров обаче отхвърли с претекста, че няма учредения за сходна последна мярка.
Политическият напън върху бранша продължи и тази година. През юли „ Обединени патриоти ” желаеха да се афишира пред страната всяко подаяние над 1000 лева, получено от чужбина, като се изключи финансиране от Европейски Съюз. А също по този начин получилите такива средства да се вписват в специфичен указател, да подлежат на държавни инспекции, а при открити две нарушавания – да се изиска преустановяване на организацията. Ясно се вижда, че законопроектът следва тъкмо наклонността, обрисувана от Русия и Унгария. Даже претекстовете бяха същите – отбрана на националната сигурност и повече бистрота в източниците на финансиране.
Инициативата се провали поради отводът на ГЕРБ да я поддържа – партията на Бойко Борисов не искаше да удостовери с сходна мярка обвиняванията на протестиращите, че ръководи властническо, както и да даде храна на съперниците си в Брюксел. В по-спокойна за властта конюнктура обаче сходни оферти биха могли да стигнат до пленарната зала на Народното събрание. Още повече, че и в редиците на ГЕРБ има гласовити фенове на Виктор Орбан.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ