Златноливаденският манастир Свети Атанасий е най-старият в Европа
Смята се, че манастирът " Свети Атанасий " край село Златна морава е учреден през 344 година персонално от Атанасий Александрийски. Обителта е видяла и положително, и зло. Сред най-големите гаври със светото място е превръщането й в овчарник малко след 9 септември 1944 година Самият светец, настойник на манастира, се явил насън на един от локалните величия и го предизвестил, че черни дни чакат този край и България поради оскверняването на мястото. Още на идващия ден добитъкът бил изведен от манастира, а той видоизменен като за църковна работа, настояват локалните хора. Дали Людмила Живкова е знаела за оскверняването му и за тази легенда – не е ясно. Но когато става ръководител на Комитета за просвета, амбициозната дъщеря на първия човек в страната подрежда да бъде вдигнато напълно ново внушително крило. През 2004 година изследване на акад. Росен Милев, президент на Балканската медийна академия, доказано и от архивите на Ватикана, открива, че манастирът край Златна морава фактически е най-старият в Европа. Построен е 16 години по-рано от считания до тогава за най-стар манастир в Европа – „ Кандида каса “ в Шотландия, както и от два други френски манастира, вдигнати надлежно 29 и 31 години след него.
Манастирът „ Св. Атанасий “ носи името на първия православен патриарх на Александрия (Египет) – свети Атанасий Велики, един от най-изявените християнски водачи в зората на православието. Патриархът посещава нашите земи по отношение на Вселенския събор в Сердика против арианите (343-344 г.) По пътя си назад към Египет Атанасий отсяда в римска цитадела на стратегическия път Сердика – Константинопол в региона Берое (дн. Стара Загора) и съгласно житието му основава там манастир. Изборът на мястото от светеца се свързва с неговата ревностна отбрана на чистотата на православната религия в подтекста на битката против публикуваната по това време арианска разкол. По това време живеещите в Мизия и Тракия готи и други племена са подложени на мощен напън от арианите. Според друга версия посъветвал локалните хора да вдигнат храм, с цел да се спасят от епидемиите, и те го послушали. Години по-късно, след гибелта и канонизирането на св. Атанасий, манастирът бил наименуван на негово име.
Понастоящем Чирпанският девически манастир е настоящ. Комплексът включва черква (възстановена в 1961 г.), пещера-постница и аязмо с лековита вода в манастирския двор под нея, остарели нереставрирани здания от 1840 година, нови крила, издигнати през 1979 година Сега в църквата се пази чудотворната икона на светеца, обкована със сребро, дарена през 2003 година от тогавашния Александрийския патриарх Петрос VII, година преди да загине в злополука с хеликоптер над Атон. Най-старите икони в църквата, на към 300 година, са на лечителите св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат, св. Мина и св. архангел Михаил. В църквата се влиза със самобитен обред – би трябвало да се прекръстите 3 пъти, да си намислите предпочитание и да прекрачите прага с десния крайник. В параклиса е сложена иконата на св. Петка, най-старата в манастира, която се изважда единствено на празника й – 15 октомври, Петковден. В светата обител, измежду монашеските килии, се е укривал Васил Левски. При основаването на революционните комитети в Старозагорско Апостолът постоянно отсядал при родолюбивите монаси. Тук са се крили и други комити и войводи по време на турското иго.
И през днешния ден манастирът „ Св. Атанасий “ е привлекателен център за поклонници от цялата страна. Идват и доста чужденци, изключително гърци. На храмовия празник, който е на 2 май, православните християни идват да се причестят и да възпламенят свещ в църквата. Много страдалци пък идват с вярата, че ще се излекуват от водата на вълшебното Аязмо. Според преданието св. Атанасий избрал мястото за обителта покрай тракийски нимфей – водно светилище, което трансформирал в християнско. По-късно водата от кладенеца е каптирана, построена е чешма. Говори се, че излекуване носи преспиването с железен медальон с лика на св. Атанасий на болното място. Вярващите смятат, че водата от аязмото лекува и има целебни свойства. На 50-ина метра от манастира е скалната постница на светеца и неговите почитатели. Река Стара река, по-скоро вада, я дели от обителта. В скалната ниша те се усамотявали за молебствия и утешение на душата по време на пости. За пещерата също се има вяра, че има лековит резултат. Който пък успее да се провре през тесния скален отвор, значи е правоверен. Само праведните могат да минат през тесния отвор. Манастирът край село Златна морава е един от 100-те национални туристически обекта. На хълма над манастира има остатъци от римската цитадела.
Инфо: www.patepis.com
Снимки: www.bulgariatravel.org
