Свършиха ми заглавията
Сменям вероятността. За да оцелея. Ей, аз май в действителност желая да продължа.
На Земята не е неприятно. Даже на моменти ми харесва. Състезанието с време, хора, усеща, а и с мен самата си го бива. Хич не е за изпускане.
А, да, вероятността, за нея беше приказката . Между другото, постоянно се случва да не помни къде тъкмо съм си поставила очилата за розовогледство и се постанова по цели дни ( седмици, месеци; още не съм стигнала до години, популярност Богу!) да карам без тях. Нищо, оправям се отгоре-отгоре.
Thinkstock
Edna предлага Маратонките, които безусловно " превзеха " света
Друг път, очите някак ме нервират много неприятно и стават влажни – живот, какво да го правиш!
Взимам всичко на нечовечен и непрестанен майтап - несъмнено, отпред в класацията е моя благосклонност, тъй като в случай че даже за момент се лиша от това магическо свойство , знам, че картината ще придобие тъмни краски, а не ми се желае.
Така е, инат…
Обичам си думичката на инат – правилен приятел взе че излезе от нея, пасва ми по размер. Май в началото се бях засилила тука да има ред, структурираност и останалите способи на академичното писане, но… Добре, ще ги оставя за различен път. Готово, прибрах ги в шкафчето с козовете. На несъмнено, че знае ли човек.
Thinkstock
С гумичката обаче (тя е на бюрото, държа я подръка), ще изтрия сивото през днешния ден. Вън е тъмно, има облаци и веднага ще ги махна с гумичката. Мога да си обрисувам слънце. С молив или виртуално, нали се сещате за емотиконите. Вършат работа, щом до такава степен сме го докарали. А сутринта поздравих деня с усмивка. Получи се разминаване в настроенията , до вечерта не се напаснахме прочувствено. Приемам умно, че е обикновено. Не е и няма да бъде изключение.
Говоря си от време на време със самотата. Когато сме уединено, такава ни е ангажимента, другояче в случай че има смутители, уважително мълчим. Доста неща знае тя, още се изучавам от нея.
Да вметна, че хаосът, който царува в това, с което ви занимавам, отхвърля да се изнесе от мислите ми. И той – дебелоглав. Ще се изтърпим. Компромисите дават обещание трайно и качествено общуване.
Хората… Не може без тях. Не си ги давам!
Thinkstock
Вчера много съсредоточено изучавах потока слизащи от метрото . И те - като мен. Вечно бързащи, нарамили липса, остатък, излъгана вяра, горещ блян. Не се стопираха. Продължават. Това ми харесва. Смятам напълно съществено, че се явява тип излаз. От доста неща. Сблъсъкът на мисли не всеки път ражда велики хрумвания.
Злорадо смигам на живота. Броя си моментите, когато аз съм го надхитряла. Малко са. Нищо де, няма мотив за терзание. Всичко е тъкмо. Без слаби детайли по какъв начин ще се открои мощната големина. Направо ми се получи философско (предното изречение). Преди малко отново ми се прииска да натисна копчето за пауза. Или напряко да дам рестарт на нещата. Признавам, неприятен табиет. Браво най-малко, че се стопирах в точния момент. Нали и на вас ви се случва? А коства ли ви се, че крещите и никой не ви чува? За това приказвам.
В последна сметка човешкото създание е един много притеснен тип, който прекарва огромна част от живота си в блуждаене, подозрения, неточности. Не съм не запомнила за попаденията, просто ги вардя за десерт . Номерът е да се усмихваш постоянно, в случай че не можеш да се наложиш над лицевите си мускули, най-малко вътрешно.
Животът е прекрасен, няма подозрение. А това, хубавото, всеки самичък си го търси и намира, тъй като ни е по силите. Малко готовност и сме като нови. Просто си го можем. Няма ужасно.
Thinkstock
Ох, към този момент звучи като литература за положително мислене . От прекаленост в прекаленост, а трябваше да бъде непринудено. Дано най-малко отправната точка действителност не ми се изгуби напълно от погледа, че не съм си купила компас.
Тук е мястото да сложа край, до момента в който напълно не съм се оплела в креативен напъни. Заглавията са ми недостиг (вече ще си ги вардя ревностно), вдъхновението ме подминава без привет на улицата, спънах се в малко камъче , само че съм щастлива.
Бъдете и вие!
Автор: Вероника Дашова
На Земята не е неприятно. Даже на моменти ми харесва. Състезанието с време, хора, усеща, а и с мен самата си го бива. Хич не е за изпускане.
А, да, вероятността, за нея беше приказката . Между другото, постоянно се случва да не помни къде тъкмо съм си поставила очилата за розовогледство и се постанова по цели дни ( седмици, месеци; още не съм стигнала до години, популярност Богу!) да карам без тях. Нищо, оправям се отгоре-отгоре.
Thinkstock Edna предлага Маратонките, които безусловно " превзеха " света Друг път, очите някак ме нервират много неприятно и стават влажни – живот, какво да го правиш!
Взимам всичко на нечовечен и непрестанен майтап - несъмнено, отпред в класацията е моя благосклонност, тъй като в случай че даже за момент се лиша от това магическо свойство , знам, че картината ще придобие тъмни краски, а не ми се желае.
Така е, инат…
Обичам си думичката на инат – правилен приятел взе че излезе от нея, пасва ми по размер. Май в началото се бях засилила тука да има ред, структурираност и останалите способи на академичното писане, но… Добре, ще ги оставя за различен път. Готово, прибрах ги в шкафчето с козовете. На несъмнено, че знае ли човек.
Thinkstock С гумичката обаче (тя е на бюрото, държа я подръка), ще изтрия сивото през днешния ден. Вън е тъмно, има облаци и веднага ще ги махна с гумичката. Мога да си обрисувам слънце. С молив или виртуално, нали се сещате за емотиконите. Вършат работа, щом до такава степен сме го докарали. А сутринта поздравих деня с усмивка. Получи се разминаване в настроенията , до вечерта не се напаснахме прочувствено. Приемам умно, че е обикновено. Не е и няма да бъде изключение.
Говоря си от време на време със самотата. Когато сме уединено, такава ни е ангажимента, другояче в случай че има смутители, уважително мълчим. Доста неща знае тя, още се изучавам от нея.
Да вметна, че хаосът, който царува в това, с което ви занимавам, отхвърля да се изнесе от мислите ми. И той – дебелоглав. Ще се изтърпим. Компромисите дават обещание трайно и качествено общуване.
Хората… Не може без тях. Не си ги давам!
Thinkstock Вчера много съсредоточено изучавах потока слизащи от метрото . И те - като мен. Вечно бързащи, нарамили липса, остатък, излъгана вяра, горещ блян. Не се стопираха. Продължават. Това ми харесва. Смятам напълно съществено, че се явява тип излаз. От доста неща. Сблъсъкът на мисли не всеки път ражда велики хрумвания.
Злорадо смигам на живота. Броя си моментите, когато аз съм го надхитряла. Малко са. Нищо де, няма мотив за терзание. Всичко е тъкмо. Без слаби детайли по какъв начин ще се открои мощната големина. Направо ми се получи философско (предното изречение). Преди малко отново ми се прииска да натисна копчето за пауза. Или напряко да дам рестарт на нещата. Признавам, неприятен табиет. Браво най-малко, че се стопирах в точния момент. Нали и на вас ви се случва? А коства ли ви се, че крещите и никой не ви чува? За това приказвам.
В последна сметка човешкото създание е един много притеснен тип, който прекарва огромна част от живота си в блуждаене, подозрения, неточности. Не съм не запомнила за попаденията, просто ги вардя за десерт . Номерът е да се усмихваш постоянно, в случай че не можеш да се наложиш над лицевите си мускули, най-малко вътрешно.
Животът е прекрасен, няма подозрение. А това, хубавото, всеки самичък си го търси и намира, тъй като ни е по силите. Малко готовност и сме като нови. Просто си го можем. Няма ужасно.
Thinkstock Ох, към този момент звучи като литература за положително мислене . От прекаленост в прекаленост, а трябваше да бъде непринудено. Дано най-малко отправната точка действителност не ми се изгуби напълно от погледа, че не съм си купила компас.
Тук е мястото да сложа край, до момента в който напълно не съм се оплела в креативен напъни. Заглавията са ми недостиг (вече ще си ги вардя ревностно), вдъхновението ме подминава без привет на улицата, спънах се в малко камъче , само че съм щастлива.
Бъдете и вие!
Автор: Вероника Дашова
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ