Смъртта на Дугина свързана с историята
Смъртта на Даря Дугина ни накара да си напомним гениалната мисъл на Уинстън Чърчил, че по време на война не е значимо кой е прав, а кой оцелява.
Дъщерята на Александър Дугин няма да има шанса да види развръзката на ужасната войната, само че дни след не по-малко ужасната й гибел въпросът кой е прав и кой крив във версиите за гърмежа става все по-излишен.Пропагандната машина и от Изток, и от Запад, е пусната на оптимални обороти. Очаквано, тъй като в черната светлина на прожекторите влезе точно Александър Дугин. Автор на доктрината на евразийството, която поддържа съюз сред Европа и Азия под управлението на Русия. Баща на концепцията за нов „ съветски свят “. Архитектът, построил интелектуалната идея, употребена от Путин, с цел да премине към по-агресивна и експанзионистична външна политика.
За Русия гибелта на Дугина е закононарушение. Подло, съгласно президента Владимир Путин. Брутално, по думите на външния министър Лавров.
Докато Москва се съживяваше от шока и сатанизираше украинката Наталия Вовк, посочена от службите като килърка в рекордна скоростна интервенция, в Естония гневно се опълчиха на данните, а западните медии в хор показаха прикрития провинен - опозицията в Русия. Оттам и потегли първата версия - наказване не против Дугин, а непосредствено против индивида, който той наричаше с думите:
Путин е всичко, Путин е безспорен, Путин е незаместим.Хиляди младежи плачеха на погребението на Дугина, до момента в който опечаленият й татко твърдеше, че тя е починала за успеха на Русия във войната и слагаше в ковчега държавния медал, с който посмъртно беше наградена. Тя почина на фронта за народа, за Русия. Фронтът е тук, сподели Дугин. А на същинския фронт на войната, в Украйна, страхът, че наказването ще пристигна напълно скоро, се всели повсеместно-Преди обаче да настъпи озлобление на военния фронт, на другия - пропагандният, гранатите започнаха да избухват. Докато съветските медии повтаряха по какъв начин Дугина е почтена жертва на идеологията на татко си, западните им сътрудници извадиха нейни изявления, че тоталитаризмът не си е отишъл, а е подчинил целия Запад, цяла Европа. Това, което става там, е демократична тирания с всички произлизащи от това последствия – арестуване на неуместни за системата деятели, наказателен уред, агитация. Затова народите на Европа възприемат Русия като остров на свободата, като антитоталитарен фронт, счита Дугина.
Препечатките имаха ясна цел - да покажат еднопосочно, че Даря Дугина върви напълно в коловоза, положен от харизматичния й татко. Но не дадоха отговор на въпроса дали това е
Интересен разбор в тази посока с отпратка още от времето на Достоевски прави Илия Петров в публикацията си " Кой се усмихва зад позорната екзекуция н Дария Дугина? " Той напомня гениалния недовършен ръкопис„ Геният и неговият ментор ” на Цветан Симеонов отпреди половин век (касаещ връзките на Достоевски с Константин Победоносцев), като прави експлицитното конкретизиране, че нито Дугин е талант, нито Путин-Победоносцев.
Според Петров взривяването на дъщерята на Александър Дугин е не толкоз престъпна тематика, а политическа, екзистенциална и сътресителна, която ни връща обратно, само че ни отпраща и напред. В тъмното.
Според него поемането на отговорността за убийството от хипотетичната национална републиканска войска на Русия или мистериозната дама от украинските служби е нещо като червен пясък в очите, замъгляващ аналитичния и синоптичен във времето подтекст на събитието.
" Дугин според мен, пристрастен в политическите си пристрастености, загуби духовно равновесие. Той постоянно бе упрекван и то не без съображение, че е
Фраза, с която средновековните философи са се сравнявали с античните философи, най-много с Платон и Аристотел. Епигонството на Александър Дугин се основава надалеч обратно в историята на Русия и е положено върху раменете на такива имена като Пушкин, Достоевски, Леонтиев, Соловьов, Тютчев, Хомяков, Карамзин, даже Бакунин, както и редица други писатели и философи, само че и маргинали в дореволюционна Русия.
Забележителни посвоему, само че апологети на панславизма под крилото на съветския свят, на християнството под покровителството на съветското православие и на самодържавието като съюз сред цар и народ.
Тезите на Дугин не са нищо ново. Дори приписваното му неоевразийство е стартирано от немския социолог Хаусхофер. Но да се върнем към Русия.
Александър Пушкин още при започване на XIX в. задава сублимния въпрос – „ Ще се влеят ли славянските потоци в съветското море? Или то ще пресъхне? ”
По-късно Тютчев назовава Русия „ втора Европа ”, която се опира на славянското единение, а съветския човек- притежател на просвещение.Хомяков декларира, че съветското православие не е спасението на индивида, а спасението на човечеството.
Карамзин написа до Александър I в отговор на желанието на императора да възвърне Полша, нещо до болежка познато – „ Ние превзехме Полша с меч. Тя към този момент е наше право, което всяка страна има от единствено себе си, тъй като е формирана от завоевания. Историческото дело е осъществено и то към този момент е свято. За Вас Полша е законно съветско притежание ”.
А Достоевски с самоувереност изрича, че концепцията за приятелство не може да бъде открита на Запад.
И добавя: „ Русия не е единствено една застояла маса. Всичките осемдесет милиона от нейното население са като един човек и съставляват такова духовно единение, каквото несъмнено, няма на никое място в Европа. ”
Достоевски обаче е угрижен, че Русия като велика страна ще рухне сред менгемето на привнесения западен демократизъм с неговата приемливост и локалните радикални революционни бесове.
В романа му „ Бесове ” Шигальов е обликът, който съставлява тези революционни лудости, тръгвайки от цялостната независимост и достигайки до безспорната тирания. Основната му концепция е, че 90% от обществото би трябвало да бъде подчинено от останалите 10%. Равенството се реализира посредством налагането на полицейска страна, държавен тероризъм и заличаване на интелектуалния, артистичен и културен живот. Шигальов пресмята, че би трябвало да бъдат убити стотина милиони души за постигане на задачата.Александър Гелевич, с изключение на като мъдрец, се изживява по някакъв метод и като книжовен воин.
Сега евентуално излиза наяве от кое място произлизаше апела на Дугин - „ Убивайте! ”, който може да се одобри и като углавно закононарушение. Затова обаче си има съд, а не гърмеж.
Злощастието, което го сполетя, не е обвързвано единствено с неговата социална и политическа активност, както и с тази на починалата му щерка. Това е
който се е вторачил в предишното. Едновременно тъй като не го е схванал изцяло и тъй като то е някакъв избавителен пояс за сегашното ".Все отново въпросът е, кой има изгода от тази зрелищна екзекуция, пита Петров и дава отговора.
Първо. Дугин и Путин от дълго време не са в толкоз близки връзки, както ги разказват. Дори бих споделил, че връзките им през днешния ден са някъде в синевата. Гледал съм лекциите на Дугин в YouTube от метафизичен не от идеологически интерес, когато беше в обкръжението на Путин. Тогава той беше надалеч по-умерен.
да не приказваме за „ Распутин на Путин ”. Между висшите военни има задоволително распутиновци. И шигальовци не му трябват. Впрочем, в случай че би трябвало да назовем някого „ Распутин на Путин ”, то това за жалост е обичаният ми артист Никита Михалков.
Дугин към този момент е непотребна радикализирана тежест на съветския президент, който би трябвало да лавира сред либералите и националрадикалите. Точно както предлага Достоевски. Идеологията на Дугин също така въобще не е истинска и самодържавника на Русия може и самичък да си я формулира.
Не инцидентно Путин цитира в последно време Петър Първи без да се нуждае от опорките на философа.
Второ. Показният гърмеж настоявам, е ориентиран тъкмо против дъщерята, а не против бащата. В необятния подтекст би трябвало да загатна за романа „ Тайният сътрудник ” на Джоузеф Кондрад. В него се споделя за съветският сътрудник Верлок, който се пробва да взриви „ Гринуичкия меридиан ”, с цел да провокира национална рецесия. Сюжетът е по автентичен случай от 1894 година и наблюдава един несполучлив опит за взривяване на “Гринуичката обсерватория ”. Подобен тип злодейства са напълно радикални и в същото време тотално безсмислени. Така наподобява. Но не е. Напротив. Такива актове са изцяло оправдани символно.
Младата и симпатична жена не е единствено жертва на гнет. Тя е жертва на вражеско мракобесие против хубостта на Русия. Тя е символна естетическа жертва. И това бащата Дугин го схваща най-добре.
Трето. Дугин никога няма да заподозре Путин в сходно вандалство. Следващите му апели ще бъдат не „ Убивайте! ”, а „ Побеждавайте! ”. Либералите в Русия (които може би са организирали убийството), украинските предатели (обичайните заподозрени) и западната цивилизация ( безконечният враг).
И най-после. Убийството на Дугина е съвършен предлог за още по-груб гнет във вътрешността и отвън Русия.
За да е пределно ясно кой има изгода от тази позорна инквизиция - експлозивът под колата на Дугина беше подложен от съветската история.
Дъщерята на Александър Дугин няма да има шанса да види развръзката на ужасната войната, само че дни след не по-малко ужасната й гибел въпросът кой е прав и кой крив във версиите за гърмежа става все по-излишен.Пропагандната машина и от Изток, и от Запад, е пусната на оптимални обороти. Очаквано, тъй като в черната светлина на прожекторите влезе точно Александър Дугин. Автор на доктрината на евразийството, която поддържа съюз сред Европа и Азия под управлението на Русия. Баща на концепцията за нов „ съветски свят “. Архитектът, построил интелектуалната идея, употребена от Путин, с цел да премине към по-агресивна и експанзионистична външна политика.
За Русия гибелта на Дугина е закононарушение. Подло, съгласно президента Владимир Путин. Брутално, по думите на външния министър Лавров.
Докато Москва се съживяваше от шока и сатанизираше украинката Наталия Вовк, посочена от службите като килърка в рекордна скоростна интервенция, в Естония гневно се опълчиха на данните, а западните медии в хор показаха прикрития провинен - опозицията в Русия. Оттам и потегли първата версия - наказване не против Дугин, а непосредствено против индивида, който той наричаше с думите:
Путин е всичко, Путин е безспорен, Путин е незаместим.Хиляди младежи плачеха на погребението на Дугина, до момента в който опечаленият й татко твърдеше, че тя е починала за успеха на Русия във войната и слагаше в ковчега държавния медал, с който посмъртно беше наградена. Тя почина на фронта за народа, за Русия. Фронтът е тук, сподели Дугин. А на същинския фронт на войната, в Украйна, страхът, че наказването ще пристигна напълно скоро, се всели повсеместно-Преди обаче да настъпи озлобление на военния фронт, на другия - пропагандният, гранатите започнаха да избухват. Докато съветските медии повтаряха по какъв начин Дугина е почтена жертва на идеологията на татко си, западните им сътрудници извадиха нейни изявления, че тоталитаризмът не си е отишъл, а е подчинил целия Запад, цяла Европа. Това, което става там, е демократична тирания с всички произлизащи от това последствия – арестуване на неуместни за системата деятели, наказателен уред, агитация. Затова народите на Европа възприемат Русия като остров на свободата, като антитоталитарен фронт, счита Дугина.
Препечатките имаха ясна цел - да покажат еднопосочно, че Даря Дугина върви напълно в коловоза, положен от харизматичния й татко. Но не дадоха отговор на въпроса дали това е
Интересен разбор в тази посока с отпратка още от времето на Достоевски прави Илия Петров в публикацията си " Кой се усмихва зад позорната екзекуция н Дария Дугина? " Той напомня гениалния недовършен ръкопис„ Геният и неговият ментор ” на Цветан Симеонов отпреди половин век (касаещ връзките на Достоевски с Константин Победоносцев), като прави експлицитното конкретизиране, че нито Дугин е талант, нито Путин-Победоносцев.
Според Петров взривяването на дъщерята на Александър Дугин е не толкоз престъпна тематика, а политическа, екзистенциална и сътресителна, която ни връща обратно, само че ни отпраща и напред. В тъмното.
Според него поемането на отговорността за убийството от хипотетичната национална републиканска войска на Русия или мистериозната дама от украинските служби е нещо като червен пясък в очите, замъгляващ аналитичния и синоптичен във времето подтекст на събитието.
" Дугин според мен, пристрастен в политическите си пристрастености, загуби духовно равновесие. Той постоянно бе упрекван и то не без съображение, че е
Фраза, с която средновековните философи са се сравнявали с античните философи, най-много с Платон и Аристотел. Епигонството на Александър Дугин се основава надалеч обратно в историята на Русия и е положено върху раменете на такива имена като Пушкин, Достоевски, Леонтиев, Соловьов, Тютчев, Хомяков, Карамзин, даже Бакунин, както и редица други писатели и философи, само че и маргинали в дореволюционна Русия.
Забележителни посвоему, само че апологети на панславизма под крилото на съветския свят, на християнството под покровителството на съветското православие и на самодържавието като съюз сред цар и народ.
Тезите на Дугин не са нищо ново. Дори приписваното му неоевразийство е стартирано от немския социолог Хаусхофер. Но да се върнем към Русия.
Александър Пушкин още при започване на XIX в. задава сублимния въпрос – „ Ще се влеят ли славянските потоци в съветското море? Или то ще пресъхне? ”
По-късно Тютчев назовава Русия „ втора Европа ”, която се опира на славянското единение, а съветския човек- притежател на просвещение.Хомяков декларира, че съветското православие не е спасението на индивида, а спасението на човечеството.
Карамзин написа до Александър I в отговор на желанието на императора да възвърне Полша, нещо до болежка познато – „ Ние превзехме Полша с меч. Тя към този момент е наше право, което всяка страна има от единствено себе си, тъй като е формирана от завоевания. Историческото дело е осъществено и то към този момент е свято. За Вас Полша е законно съветско притежание ”.
А Достоевски с самоувереност изрича, че концепцията за приятелство не може да бъде открита на Запад.
И добавя: „ Русия не е единствено една застояла маса. Всичките осемдесет милиона от нейното население са като един човек и съставляват такова духовно единение, каквото несъмнено, няма на никое място в Европа. ”
Достоевски обаче е угрижен, че Русия като велика страна ще рухне сред менгемето на привнесения западен демократизъм с неговата приемливост и локалните радикални революционни бесове.
В романа му „ Бесове ” Шигальов е обликът, който съставлява тези революционни лудости, тръгвайки от цялостната независимост и достигайки до безспорната тирания. Основната му концепция е, че 90% от обществото би трябвало да бъде подчинено от останалите 10%. Равенството се реализира посредством налагането на полицейска страна, държавен тероризъм и заличаване на интелектуалния, артистичен и културен живот. Шигальов пресмята, че би трябвало да бъдат убити стотина милиони души за постигане на задачата.Александър Гелевич, с изключение на като мъдрец, се изживява по някакъв метод и като книжовен воин.
Сега евентуално излиза наяве от кое място произлизаше апела на Дугин - „ Убивайте! ”, който може да се одобри и като углавно закононарушение. Затова обаче си има съд, а не гърмеж.
Злощастието, което го сполетя, не е обвързвано единствено с неговата социална и политическа активност, както и с тази на починалата му щерка. Това е
който се е вторачил в предишното. Едновременно тъй като не го е схванал изцяло и тъй като то е някакъв избавителен пояс за сегашното ".Все отново въпросът е, кой има изгода от тази зрелищна екзекуция, пита Петров и дава отговора.
Първо. Дугин и Путин от дълго време не са в толкоз близки връзки, както ги разказват. Дори бих споделил, че връзките им през днешния ден са някъде в синевата. Гледал съм лекциите на Дугин в YouTube от метафизичен не от идеологически интерес, когато беше в обкръжението на Путин. Тогава той беше надалеч по-умерен.
да не приказваме за „ Распутин на Путин ”. Между висшите военни има задоволително распутиновци. И шигальовци не му трябват. Впрочем, в случай че би трябвало да назовем някого „ Распутин на Путин ”, то това за жалост е обичаният ми артист Никита Михалков.
Дугин към този момент е непотребна радикализирана тежест на съветския президент, който би трябвало да лавира сред либералите и националрадикалите. Точно както предлага Достоевски. Идеологията на Дугин също така въобще не е истинска и самодържавника на Русия може и самичък да си я формулира.
Не инцидентно Путин цитира в последно време Петър Първи без да се нуждае от опорките на философа.
Второ. Показният гърмеж настоявам, е ориентиран тъкмо против дъщерята, а не против бащата. В необятния подтекст би трябвало да загатна за романа „ Тайният сътрудник ” на Джоузеф Кондрад. В него се споделя за съветският сътрудник Верлок, който се пробва да взриви „ Гринуичкия меридиан ”, с цел да провокира национална рецесия. Сюжетът е по автентичен случай от 1894 година и наблюдава един несполучлив опит за взривяване на “Гринуичката обсерватория ”. Подобен тип злодейства са напълно радикални и в същото време тотално безсмислени. Така наподобява. Но не е. Напротив. Такива актове са изцяло оправдани символно.
Младата и симпатична жена не е единствено жертва на гнет. Тя е жертва на вражеско мракобесие против хубостта на Русия. Тя е символна естетическа жертва. И това бащата Дугин го схваща най-добре.
Трето. Дугин никога няма да заподозре Путин в сходно вандалство. Следващите му апели ще бъдат не „ Убивайте! ”, а „ Побеждавайте! ”. Либералите в Русия (които може би са организирали убийството), украинските предатели (обичайните заподозрени) и западната цивилизация ( безконечният враг).
И най-после. Убийството на Дугина е съвършен предлог за още по-груб гнет във вътрешността и отвън Русия.
За да е пределно ясно кой има изгода от тази позорна инквизиция - експлозивът под колата на Дугина беше подложен от съветската история.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ