Кабинетът одобри за втори път предложението за механизъм за разследване на главния прокурор
Служебното държавно управление утвърди наново предлагането на министерството на правораздаването за законови промени, регламентиращи механизма за следствие на основния прокурор. Това заяви правосъдният министърът Крум Зарков на конференция в сряда.
Новината идва, откакто в края на януари въпросния механизъм. Преди това законопроектът с измененията беше направен от правосъдното министерство и през декември.
Липсата на механизъм за следствие на основния прокурор е подложена на критика от редица интернационалните организации, а въвеждането му е изискване България да получи достъп до останалите пари по Плана за възобновяване.
В предлагането, което беше гласувано от Министерския съвет в сряда, има единствено минимални промени спрямо първата версия, утвърдена през декември. Остава концепцията углавен арбитър от Върховния касационен съд, апелативен съд или областен съд, само че с сан на висш арбитър да може да управлява следствие против основния прокурор, в случай че зародят предпоставки за това. Идеята е индивидът, който проверява основния прокурор, да не е негов зависещ.
" Това не е цялата правосъдна промяна, само че без този законопроект правосъдна промяна няма да има, тъй като това е лакмуса за политическа воля ", сподели Крум Зарков след края на съвещанието на Министерския съвет.
Той добави, че се надява измененията да бъдат признат още в първите месеци на бъдещото Народно заседание.
При предходния опит за въвеждане на механизъм за следствие на основния прокурор се стигна единствено до гласоподаване на първо четене. Първо разискването в правната комисия. След това законопроектът беше признат с гласовете на „ Продължаваме промяната “, Българска социалистическа партия, „ Демократична България “ и част от ГЕРБ. Движение за права и свободи , „ Възраждане “ и „ Български напредък “ се въздържаха.
До второ четене в правната комисия на Народното събрание по този начин и не се стигна, откакто нейният ръководител Радомир Чолаков от ГЕРБ отхвърли разглеждането им да мине по-бързо, а единствено няколко дни по-късно президентът Румен Радев разпусна Народното събрание.
Тогава Чолаков изясни отхвърли си с правилника на Народното събрание, само че беше неодобрен, че е разрешил бързото разглеждане на други законопроекти като да вземем за пример измененията в Изборния кодекс, с които беше върната хартиената бюлетина.
Новината идва, откакто в края на януари въпросния механизъм. Преди това законопроектът с измененията беше направен от правосъдното министерство и през декември.
Липсата на механизъм за следствие на основния прокурор е подложена на критика от редица интернационалните организации, а въвеждането му е изискване България да получи достъп до останалите пари по Плана за възобновяване.
В предлагането, което беше гласувано от Министерския съвет в сряда, има единствено минимални промени спрямо първата версия, утвърдена през декември. Остава концепцията углавен арбитър от Върховния касационен съд, апелативен съд или областен съд, само че с сан на висш арбитър да може да управлява следствие против основния прокурор, в случай че зародят предпоставки за това. Идеята е индивидът, който проверява основния прокурор, да не е негов зависещ.
" Това не е цялата правосъдна промяна, само че без този законопроект правосъдна промяна няма да има, тъй като това е лакмуса за политическа воля ", сподели Крум Зарков след края на съвещанието на Министерския съвет.
Той добави, че се надява измененията да бъдат признат още в първите месеци на бъдещото Народно заседание.
При предходния опит за въвеждане на механизъм за следствие на основния прокурор се стигна единствено до гласоподаване на първо четене. Първо разискването в правната комисия. След това законопроектът беше признат с гласовете на „ Продължаваме промяната “, Българска социалистическа партия, „ Демократична България “ и част от ГЕРБ. Движение за права и свободи , „ Възраждане “ и „ Български напредък “ се въздържаха.
До второ четене в правната комисия на Народното събрание по този начин и не се стигна, откакто нейният ръководител Радомир Чолаков от ГЕРБ отхвърли разглеждането им да мине по-бързо, а единствено няколко дни по-късно президентът Румен Радев разпусна Народното събрание.
Тогава Чолаков изясни отхвърли си с правилника на Народното събрание, само че беше неодобрен, че е разрешил бързото разглеждане на други законопроекти като да вземем за пример измененията в Изборния кодекс, с които беше върната хартиената бюлетина.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ