* Служебният кабинет обеща компенсации, но ще ги дава следващият,

...
* Служебният кабинет обеща компенсации, но ще ги дава следващият,
Коментари Харесай

50 лева за скъпия ток. Дали ще ги дочака бизнесът?

* Служебният кабинет даде обещание обезщетения, само че ще ги дава идващият, в случай че реши * Бизнесът се притеснява от банкрути поради непостижимите цени, до момента в който чака компенсациите
Обещанието на служебното държавно управление за ограничения против скъпия ток доста припомнят на една паметна имитация от кино лентата " Куче в чекмедже " -  " Татко ще ми купи колело, но различен път ".

Премиерът Стефан Янев показа пакет, който включва обезщетения от 50 лв. за всеки изразходван мегават час - малко по-малко от компенсацията, което искаше бизнесът - 70 лева Но не тази детайлност е толкоз значима. А една друга - че обезщетенията ще ги дава не кабинетът, който ги предлага, а идващият. Нужните за това към 600 млн. лв. ги имало, само че не можели да се провиснал без актуализация на настоящия бюджет или да са заложени в идващия - за 2022 година

Проблемът със скъпия ток у нас е още от лятото, когато действаше 46-тото Народно заседание. Въпреки че цената на тока за бизнеса означи скок от 250% през август, а по-късно продължи възхода си и през септември, Народното събрание не се и опита да омекоти удара и се разпусна незабавно откакто утвърди актуализацията на бюджета, само че без да планува обезщетения за тока. 

И тук пораждат няколко въпроса:

1. Ще имаме ли кабинет след изборите на 14 ноември и в случай че въпреки всичко да - какъв брой време ще е нужно, с цел да се образува той?

2. Този възможен кабинет ще одобри ли ограниченията, препоръчани от служебния?

3. Колко време ще е нужно, с цел да се задейства процедурата?

4. Ако въпреки всичко всичко това се случи - какъв брой ще са оживелите компании, които да бъдат обезщетени?  

" Може да се надяваме на обезщетения най-рано от януари месец - тук не стои въпросът дали ограниченията са задоволителни, а дали са навременни. Януари дали ще има на кой да ги дадат - сега освен огромната промишленост е притисната от високите цени, това важи и за дребните и междинни предприятия. Тежката и енергийно интензивна промишленост може да откри някакви запаси, само че дребните и междинни предприятия нямат такива, с цел да да изкарат три месеца до предстоящата отплата ", разяснява Ивайло Найденов, изпълнителен шеф на Българската федерация на индустриалните енергийни потребители /БФИЕК/.

" Не знаем какви ще са настройките на народните представители и като имаме поради по кое време се обрисува да се конституира Народното събрание, виждам риск да няма време да се гласоподава бюджет за 2022 година ", добави Найденов пред Блумбърг тв. Според него мярката би трябвало да бъде по-фокусирана за енергоинтензивните предприятия. " Някои компании биха могли да трансферират нарастването на крайните консуматори, само че други не могат, тъй като тяхната продукция се търгува на борсови цени. 80% от промишлеността в България работи за експорт - възобновяване на икономите донесе поръчки по подписани контракти при други цени на енергоносителите, а тези поръчки би трябвало да се извършват ", сподели още Найденов.

От огромната промишленост измежду най-тежко засегнатите са металургичните предприятия. Някои от тях, като КЦМ Пловдив, стопираха за прочут интервал, защото работеха на загуба. Принудителният престой обаче също води до загуби, защото предприятията имат подписани контракти и би трябвало да извършват поръчките си.  Други пък не могат да спрат, защото софтуерните им процеси са непрекъснати. 

В тежко състояние са и ВиК сдруженията в страната. За това пък сигнализира шефът на " Подкрепа " Димитър Манолов. 

" Само две са ВиК сдруженията, които могат да се оправят с рекордния растеж в цените на електрическата енергия за бизнеса - в София и в Бургас. В останалите близо 50, проблемите занапред ще се задълбочават ", предвижда той. " Електроенергията има значителен дял в разноските на ВиК сдруженията у нас. В обстановката на доста високи цени на електрическата сила решаващо за образуването на цената на услугата, която дават, е по какъв начин се добива самата вода – посредством помпи или благодарение на гравитацията. Ако през днешния ден цената на тока е от порядъка на 300 лв. за мегаватчас, в разхода на водоснабдителните предприятия като цена на електрическата енергия се признават 70 лв.. Никой снабдител на ток няма да достави на водоснабдително дружество ток на такава цена, каквато му е признала КЕВР ”, безапелационен е Манолов. По думите му, има няколко сдружения, които са " умрели ", в случай че не се направи нищо. 

А какво да вършат дребните и междинните предприятия, на които пандемията към този момент " изпи " огромна част от силите?

" За три месеца сметките за ток на едно приблизително дружество за произвеждане на самун са се удвоили. Ако първия месец са плащали 90 000 лв., втория сумата е станала 130 000 лева, а третия към този момент е 180 000 лева И това е в случай, че главният енергоизточник, който употребява това дружество, е газът ", разяснява Мариана Кукушева, началник на Браншовия съюз на хлебарите и сладкарите в България. В петък тя и още няколко ръководители на браншови съюзи от хранително-вкусовата промишленост имат среща с енергийния министър Андрей Живков, с цел да му изложат проблемите. Голяма част от компаниите в този отрасъл са микро и дребни. 

Напрежение назрява и в столичния градски превоз, чиито загуби порастват поради намаляването на пасажерите и увеличените 2,4 пъти разноски за електрическа енергия на метрото. За всички превозвачи в актуализацията на бюджета са заложени 40 милиона лв., само че метрото и електротранспортът не са били планувани, заяви кметът на София Йорданка Фандъкова и също изиска “справедлива отплата ”. Има и друга причина: през юли 2019 Столична община и синдикатите в градския превоз се договориха заплатите да порастват с по 10% в идващите три години - до 2022. В сегашния миг осъществяването на контракта е непостижимо, написа " Дойче веле ".

Назрява въпросът и по какъв начин ще се компенсират енергийно бедните семейства. Помощи за отопление в този момент употребяват 300 000, само че сигурно техния брой ще се усили. Шефът на КЕВР Иван Иванов съобщи, че до Нова година няма да има нарастване на цената на ток и парно. Но по-късно? " Външните енергийни пазари са доста волатилни и чакам промяна от 1 януари 2022 година. Тя е подбудена от два фактора - скъпите въглеродни излъчвания и високите цени на природния газ ", сподели Иванов. 

Всички прогнози сочат, че цената на парното ще се вдигне сред 5 и 15%. Когато към увеличените сметки се добави и инфлацията поради поскъпналите артикули, сигурно бедните в България ще се усилят. 

Мерките на служебния кабинет:

1. Схемата за финансови обезщетения на бизнеса поради високите цени на тока, създадена взаимно с КЕВР, да работи през зимните месеци. Финансовият запас е обезпечен от свръхпечалбите на държавните сдружения, които създават електрическа енергия. Според първите калкулации, по механизма ще бъде отпуснати средства в размер на 50 лв. за мегаватчас изразходена електрическа енергия. За шестте есенно-зимни месеца поддръжката за бизнеса възлиза на 600-650 млн. лв.. Парите ще бъдат заложени в бюджет 2022 година Друг вид е да се направи още една актуализация на бюджет 2021 от новия парламент. 

2. Министерството на финансите и БФБ ще сътвори клирингова къща за Българската самостоятелна енергийна борса /БНЕБ/, която ще работи за балансиране на ползите на участниците на енергийната борса. По този метод ще бъде основан еластичен пазар на електрическа енергия.

3. Да бъде основана институция, която ще проучва пазара на въглеродните квоти. Целта е създаване и одобряване на национална позиция, която да служи в границите на Европейски Съюз за по-гъвкава общоевропейска политика за държавна помощ и понижаване на тежестта на цената за въглеродните излъчвания.

4. Подготвят се дълготрайни контракти за дребния и междинния бизнес, което да подсигурява, че ще бъдат предпазени от внезапните промени на пазара и да имат достъп до преференциални предложения. Идеята е да бъдат предлагани по-малки размери електрическа енергия, с цел да може и дребните консуматори да се възползват, а освен огромните търговци.

АЕЦ " Козлодуй " ще пусне спрени преди седмица от борсовата търговия 300 МВ, само че на дребни пакети за идващите три месеца, с цел да могат непосредствено дребни и междинни предприятия да си купят по-евтина електрическа енергия, а не през търговци. Други две държавни компании - Топлоелектрическа централа " Марица Изток 2 ", и НЕК със своите Водноелектрическа централа ще пускат тримесечни и шестмесечни двустранни контракти на борсата за дребните компании.

Промяната в енергийните артикули обаче изисква смяна в разпоредбите за търговия на БНЕБ, която не е под шапката на енергийното министерство, а на финансовото.

5. Ще бъдат оценени разпоредбите за работа на енергийната борса, както и работата на енергийния регулатор в частта издаване на лицензи и други контролни функционалности на пазара.

6. Обмисля се още един пакет от ограничения за обществените предприятия, за които обаче служебното държавно управление към момента не е готово.

Това са единствено първите стъпки за поддръжка на бизнеса и семействата против високите цени на електрическата енергия, посочи министър председателят Стефан Янев. Той уточни, че наклонността за повишаване на силата е европейска, само че цените на тока в България в последните седмици са едни от най-ниските в Европа, на второ място след тези в Полша.
Източник: standartnews.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР