Ще промени ли COVID-19 новия световния ред?
Случващата се пандемия COVID-19 стартира като световна здравна рецесия, само че незабавно се популяризира и стартира да въздейства на другите области на живота по целия свят, предава БГНЕС.
Сценариите за международния ред след COVID-19
Кризата директно засегна стопанските системи по целия свят. Някои анализатори настояват, че въздействието на пандемията COVID-19 върху международната стопанска система може да е по-дълбоко и необятно публикувано, в сравнение с въздействието на Голямата меланхолия от 30-те години на предишния век.
Както всички световни стопански рецесии, рецесията COVID-19 също ще окаже доста въздействие върху конфигурацията на силите в света. Може да се появи нова интернационална система или съществуващата система да бъде преразгледана напълно заради директните и косвените последствия от сегашната рецесия.
Специалистите по интернационалните връзки вършат своите оценки и прогнози за международната политика в ерата след COVID-19.
Съществуват различни сюжети и прогнози по какъв начин актуалната рецесия ще се отрази на образа на международната политика. Някои анализатори настояват, че рецесията ще форсира прехода на мощност от Запада към Азия.
Епохата след COVID-19 може да бъде началото на центриран към Китай ред и центрирана към Китай глобализация. Други настояват, че преобладаващият фактор, Съединените щати, ще трансформират политиката си във връзка с Китай, ще понижат световната си ангажираност в някои елементи на света и ще употребяват ресурсите си по-ефективно за балансиране позициите на Китай.
Стратегическото ограничение на Съединени американски щати може да понижи световната роля на Америка. Такъв сюжет може да генерира вакуум на силата и зони на конкуренция и безпорядък.
Някои анализатори настояват, че ще има по-деликатен баланс на силите и по-динамични игри на дипломация по целия свят. Регионалните играчи могат да имат по-значими функции в границите на тази нова система на силите.
Възможно е да има динамични съюзи и контрасъюзи, които могат да провокират известно районно напрежение и лимитирани прокси войни. Такъв сюжет не се разграничава доста от действителността, която имаме в интернационалните връзки през последното десетилетие.
Песимистите настояват, че актуалната рецесия и други световни проблеми ще се задълбочат заради неналичието на взаимност и съдействие сред значими световни сили.
Те споделят, че в случай че световните проблеми не могат да бъдат решени в съгласуваност, светът може да бъде отмъкнат в по-широка политическа рецесия или даже в нова световна война. Оптимистите, въпреки това, настояват, че човечеството към момента може да показва взаимност пред лицето на такава необятно публикувана изключителна обстановка.
Споделените човешки ползи и човешкият блян за оцеляване може да подтикне държавните управления да си сътрудничат и да работят по споделени стратегии.
Досега всички школи на мисълта в интернационалните връзки оценяваха вероятните последствия от рецесията COVID-19 съгласно техните концептуални рамки и теоретични и аналитични принадлежности. Ето за какво има забележителна разлика в метода, по който различните участници интерпретират днешните събития и за какво техните прогнози се разграничават.
Съществуват обаче характерни точки на консенсус сред другите школи.
Повечето анализатори предвиждат, че Азия и Китай ще имат по-значителна роля (положителна или отрицателна) в интернационалната политика.
Държавите ще имат по-централна роля в доста области на стопанската система и политиката. Силата на страната и институционалният потенциал ще бъдат главно преимущество в новата епоха. Нараства скептицизмът към районни и интернационалните организации заради безсилието им в рецесията COVID-19.
Другият миг, за който множеството анализатори са на едно мнение, е, че рецесията също ще има доста въздействие върху образуването на вътрешната политика на доста страни.
Финансовата рецесия през 2007-2008 година докара до укрепването на десни и леви популистки партии по целия свят. Настоящата рецесия може в допълнение да ускори властническите страни, в случай че те се показват добре.
Либералните полезности и институции също могат последователно да се разпаднат през идващите години. Либерализмът, интернационалните институции, гражданското общество и многонационалните компании евентуално ще бъдат губещите в ерата след COVID-19.
Съществува и консенсус, че светът след COVID-19 ще бъде по-центриран в Азия. Китай ще играе по-голяма централна роля, или ставайки по-конструктивна, или по-дестабилизираща.
Това ще зависи от по кое време се пресмята цялостната информация за вредите от пандемията. Китай избра по-конструктивен метод в връзките си със Съединени американски щати, защото американският и западният пазар бяха от значително значение за китайското произвеждане и експорт. Тази взаимозависимост модерира връзките на Китай със западните му сътрудници.
Тази обстановка може да се промени, в случай че линиите за произвеждане и доставка последователно се изместват назад към Съединени американски щати или към други други възможности на Китай. Симбиотични взаимоотношения, които успокояват напрежението, могат да се трансформират, ескалирайки напрежението и повишавайки конкуренцията сред Съединени американски щати, Европа и Китай.
Според този негативен сюжет, в ранните стадии, преди вероятно да се приспособяват, всички участници могат да изгубят. Такъв сюжет може да навреди на американските и европейските компании, които се конкурират в международен мащаб.
Алтернативният сюжет е бързото нормализиране на Китай от въздействията на COVID-19 с възобновяване на производството и търговията.
Такъв сюжет може да даде голямо световно конкурентно преимущество на Китай, което може да употребява за подкрепяне на напъните за възобновяване на другите интернационалните участници. В прочут смисъл това може да е нов "План Маршал ", който може да има по-конструктивно и по-устойчиво политическо и културно въздействие върху Китай.
Китай в подмяна, ще чака да бъде удължен режимът на отворена търговия за създаваните от него артикули и софтуерни артикули. Доколко Китай е подготвен да играе такава роля или по какъв начин ще се ръководи този развой са въпроси от сериозно значение, които би трябвало да бъдат решени през идващите месеци.
Във всеки случай е предопределено интернационалният ред, с който сме привикнали, да се трансформира през идващите месеци и години.
Онези, които са по-гъвкави и отворени да се приспособяват към новите условия, ще продължат да преуспяват и да просперират, до момента в който по-стабилните и по-тромавите системи ще изпитат проблеми.
Сценариите за международния ред след COVID-19
Кризата директно засегна стопанските системи по целия свят. Някои анализатори настояват, че въздействието на пандемията COVID-19 върху международната стопанска система може да е по-дълбоко и необятно публикувано, в сравнение с въздействието на Голямата меланхолия от 30-те години на предишния век.
Както всички световни стопански рецесии, рецесията COVID-19 също ще окаже доста въздействие върху конфигурацията на силите в света. Може да се появи нова интернационална система или съществуващата система да бъде преразгледана напълно заради директните и косвените последствия от сегашната рецесия.
Специалистите по интернационалните връзки вършат своите оценки и прогнози за международната политика в ерата след COVID-19.
Съществуват различни сюжети и прогнози по какъв начин актуалната рецесия ще се отрази на образа на международната политика. Някои анализатори настояват, че рецесията ще форсира прехода на мощност от Запада към Азия.
Епохата след COVID-19 може да бъде началото на центриран към Китай ред и центрирана към Китай глобализация. Други настояват, че преобладаващият фактор, Съединените щати, ще трансформират политиката си във връзка с Китай, ще понижат световната си ангажираност в някои елементи на света и ще употребяват ресурсите си по-ефективно за балансиране позициите на Китай.
Стратегическото ограничение на Съединени американски щати може да понижи световната роля на Америка. Такъв сюжет може да генерира вакуум на силата и зони на конкуренция и безпорядък.
Някои анализатори настояват, че ще има по-деликатен баланс на силите и по-динамични игри на дипломация по целия свят. Регионалните играчи могат да имат по-значими функции в границите на тази нова система на силите.
Възможно е да има динамични съюзи и контрасъюзи, които могат да провокират известно районно напрежение и лимитирани прокси войни. Такъв сюжет не се разграничава доста от действителността, която имаме в интернационалните връзки през последното десетилетие.
Песимистите настояват, че актуалната рецесия и други световни проблеми ще се задълбочат заради неналичието на взаимност и съдействие сред значими световни сили.
Те споделят, че в случай че световните проблеми не могат да бъдат решени в съгласуваност, светът може да бъде отмъкнат в по-широка политическа рецесия или даже в нова световна война. Оптимистите, въпреки това, настояват, че човечеството към момента може да показва взаимност пред лицето на такава необятно публикувана изключителна обстановка.
Споделените човешки ползи и човешкият блян за оцеляване може да подтикне държавните управления да си сътрудничат и да работят по споделени стратегии.
Досега всички школи на мисълта в интернационалните връзки оценяваха вероятните последствия от рецесията COVID-19 съгласно техните концептуални рамки и теоретични и аналитични принадлежности. Ето за какво има забележителна разлика в метода, по който различните участници интерпретират днешните събития и за какво техните прогнози се разграничават.
Съществуват обаче характерни точки на консенсус сред другите школи.
Повечето анализатори предвиждат, че Азия и Китай ще имат по-значителна роля (положителна или отрицателна) в интернационалната политика.
Държавите ще имат по-централна роля в доста области на стопанската система и политиката. Силата на страната и институционалният потенциал ще бъдат главно преимущество в новата епоха. Нараства скептицизмът към районни и интернационалните организации заради безсилието им в рецесията COVID-19.
Другият миг, за който множеството анализатори са на едно мнение, е, че рецесията също ще има доста въздействие върху образуването на вътрешната политика на доста страни.
Финансовата рецесия през 2007-2008 година докара до укрепването на десни и леви популистки партии по целия свят. Настоящата рецесия може в допълнение да ускори властническите страни, в случай че те се показват добре.
Либералните полезности и институции също могат последователно да се разпаднат през идващите години. Либерализмът, интернационалните институции, гражданското общество и многонационалните компании евентуално ще бъдат губещите в ерата след COVID-19.
Съществува и консенсус, че светът след COVID-19 ще бъде по-центриран в Азия. Китай ще играе по-голяма централна роля, или ставайки по-конструктивна, или по-дестабилизираща.
Това ще зависи от по кое време се пресмята цялостната информация за вредите от пандемията. Китай избра по-конструктивен метод в връзките си със Съединени американски щати, защото американският и западният пазар бяха от значително значение за китайското произвеждане и експорт. Тази взаимозависимост модерира връзките на Китай със западните му сътрудници.
Тази обстановка може да се промени, в случай че линиите за произвеждане и доставка последователно се изместват назад към Съединени американски щати или към други други възможности на Китай. Симбиотични взаимоотношения, които успокояват напрежението, могат да се трансформират, ескалирайки напрежението и повишавайки конкуренцията сред Съединени американски щати, Европа и Китай.
Според този негативен сюжет, в ранните стадии, преди вероятно да се приспособяват, всички участници могат да изгубят. Такъв сюжет може да навреди на американските и европейските компании, които се конкурират в международен мащаб.
Алтернативният сюжет е бързото нормализиране на Китай от въздействията на COVID-19 с възобновяване на производството и търговията.
Такъв сюжет може да даде голямо световно конкурентно преимущество на Китай, което може да употребява за подкрепяне на напъните за възобновяване на другите интернационалните участници. В прочут смисъл това може да е нов "План Маршал ", който може да има по-конструктивно и по-устойчиво политическо и културно въздействие върху Китай.
Китай в подмяна, ще чака да бъде удължен режимът на отворена търговия за създаваните от него артикули и софтуерни артикули. Доколко Китай е подготвен да играе такава роля или по какъв начин ще се ръководи този развой са въпроси от сериозно значение, които би трябвало да бъдат решени през идващите месеци.
Във всеки случай е предопределено интернационалният ред, с който сме привикнали, да се трансформира през идващите месеци и години.
Онези, които са по-гъвкави и отворени да се приспособяват към новите условия, ще продължат да преуспяват и да просперират, до момента в който по-стабилните и по-тромавите системи ще изпитат проблеми.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ