Издирването на Титан: Какви са шансовете за спасение на петимата в подводницата?
Случаят с изгубването на подводницата " Титан ", обикаляща към останките на " Титаник ", е първият прочут в историята с дълбоководен спускаем уред. Докато издирването продължава, потърсихме коментар по въпросите какви са вероятните аргументи и сюжети за ориста му от командира на изследователската подводница на Иститута по океанология във Варна инж. Илия Щирков.
Огромен бюджет, голям кураж и голяма упоритост - да прекрачиш границите на страха и познатото и да последваш устрема към знание. Но даже и при задача с сходен залог, нещо или всичко може да се обърка. По предписание, когато връзката прекъсне, съдът би трябвало да изплава, в елементарния случай - за половин час, само че в тази ситуация с " Титан " - до два часа или колкото трае спускането. Но това не се е случило, което не е обнадеждаващо, съгласно доктор Илия Щирков, пълководец на изследователска подводница в Института по океанология във Варна.
" Ако предположим, че връзката е прекъснала поради механически проблем, тя е ултразвукова, не е радиовръзка, то те би следвало да са изплавали, само че не са изплували ", разяснява инж. Илия Щирков, пълководец на изследователска подводница в Института по океанология - Варна.
Снимки: Българска телеграфна агенция, Българска национална телевизия
Според експерта е смущаващо, че връзката е изгубена след час и 45 минути, т.е. съвсем на финала на спускането.
" Ако тази информация е правилна, това значи, че с подводницата се е случило нещо, преди тя да доближи дъното, което ме навежда на мисълта, че тя е изгубила херметичност по някаква причина. Не би трябвало да подценяваме и още една версия - може да са се закачили за нещо към кораба и да не могат да се откачат. Такива случаи има няколко в международната процедура и те приключват съдбовно. ", уточни инж. Илия Щирков.
За оцеляването на петимата има един решителен фактор.
" Да допуснем, че екипажът е жив и в това време връзката се е прекъснала и те седят долу на дъното живи, без да имат опция да изплават. Тогава решаваща се оказва подсигуряващата система. Това значи, че те би трябвало да имат задоволително ресурси от О2 за петима души, колкото са, и химикал, поглъщащ въглеродния двуокис ".
За да оцелеят, петимата би трябвало да разчитат в дребна степен на себе си и най-много - на помощ от външния свят.
" Подводницата от вътрешната страна не е удобна, би трябвало на малко пространство да се съберат много хора. Но конструкторите на подводницата са планували такава обстановка, когато екипажът е жив, само че е на дъното и не може да изплува независимо. Трябва да се обезпечат условия за три денонощия, до момента в който има запаси на жизнеосигуряващата система. Първо би трябвало да се реши въпросът със загубата на топлота, там е 4-5-6 градуса. Корпусът няма изолираност и студът прониква вътре. За задачата има спешен комплект, който е с алуминиево фолио. Има авриен комплект вода, която също е разчетена. Има спешен комплект храна с съсредоточена храна и витамини. И спешен комплект за екскременти. Най-добре е членовете на екипажа да лежат, тъй като по този начин не изразходват О2 и пестят О2. Трябва да има дежурен, който да следи равнището на кислорода и на въглеродния диоксид. И по този начин изчакват помощ, нищо друго не могат да създадат ", изясни инж. Щирков.
Апаратът е дребна по мярка цел за локаторите, които биха търсили към големите остатъци от " Титаник " и дружно със мощните течения - на близо 4 км под повърхността. Това мощно затруднява спасителите.
" За да си визиите какво значи 4000 м, представете си корпуса на подводницата, на всеки квадратен сантиметър, натискът е 400 кг ", сподели инж. Илия Щирков.
При съчетаването на тези условия, съгласно инж. Щирков, възможностите за благополучен излаз, са минимални. Но издирвателната интервенция продължава, а с нея остава и вярата петимата откриватели да бъдат избавени.
***
Инж. Илия Щирков е роден през 1944 година във Варна.
Завършва Инженерно-строителния институт в София, в този момент УАСГ. От 1971 година е в Института по океанология и рибно стопанство - Варна. През 1986 година приключва сполучливо курсове за капитан на подводница, които се организират от британски наставници на един от островите в Карибско море. Следващата година е назначен за капитан на подводницата на Института по океанология, закупена неотдавна. Участвал е в разнообразни задачи и плавания, като остава да работи 10 години след пенсионирането си заради неналичието на човек, който да ръководи подводницата. В момента образова своя правоприемник.
Огромен бюджет, голям кураж и голяма упоритост - да прекрачиш границите на страха и познатото и да последваш устрема към знание. Но даже и при задача с сходен залог, нещо или всичко може да се обърка. По предписание, когато връзката прекъсне, съдът би трябвало да изплава, в елементарния случай - за половин час, само че в тази ситуация с " Титан " - до два часа или колкото трае спускането. Но това не се е случило, което не е обнадеждаващо, съгласно доктор Илия Щирков, пълководец на изследователска подводница в Института по океанология във Варна.
" Ако предположим, че връзката е прекъснала поради механически проблем, тя е ултразвукова, не е радиовръзка, то те би следвало да са изплавали, само че не са изплували ", разяснява инж. Илия Щирков, пълководец на изследователска подводница в Института по океанология - Варна.
Снимки: Българска телеграфна агенция, Българска национална телевизия
Според експерта е смущаващо, че връзката е изгубена след час и 45 минути, т.е. съвсем на финала на спускането.
" Ако тази информация е правилна, това значи, че с подводницата се е случило нещо, преди тя да доближи дъното, което ме навежда на мисълта, че тя е изгубила херметичност по някаква причина. Не би трябвало да подценяваме и още една версия - може да са се закачили за нещо към кораба и да не могат да се откачат. Такива случаи има няколко в международната процедура и те приключват съдбовно. ", уточни инж. Илия Щирков.
За оцеляването на петимата има един решителен фактор.
" Да допуснем, че екипажът е жив и в това време връзката се е прекъснала и те седят долу на дъното живи, без да имат опция да изплават. Тогава решаваща се оказва подсигуряващата система. Това значи, че те би трябвало да имат задоволително ресурси от О2 за петима души, колкото са, и химикал, поглъщащ въглеродния двуокис ".
За да оцелеят, петимата би трябвало да разчитат в дребна степен на себе си и най-много - на помощ от външния свят.
" Подводницата от вътрешната страна не е удобна, би трябвало на малко пространство да се съберат много хора. Но конструкторите на подводницата са планували такава обстановка, когато екипажът е жив, само че е на дъното и не може да изплува независимо. Трябва да се обезпечат условия за три денонощия, до момента в който има запаси на жизнеосигуряващата система. Първо би трябвало да се реши въпросът със загубата на топлота, там е 4-5-6 градуса. Корпусът няма изолираност и студът прониква вътре. За задачата има спешен комплект, който е с алуминиево фолио. Има авриен комплект вода, която също е разчетена. Има спешен комплект храна с съсредоточена храна и витамини. И спешен комплект за екскременти. Най-добре е членовете на екипажа да лежат, тъй като по този начин не изразходват О2 и пестят О2. Трябва да има дежурен, който да следи равнището на кислорода и на въглеродния диоксид. И по този начин изчакват помощ, нищо друго не могат да създадат ", изясни инж. Щирков.
Апаратът е дребна по мярка цел за локаторите, които биха търсили към големите остатъци от " Титаник " и дружно със мощните течения - на близо 4 км под повърхността. Това мощно затруднява спасителите.
" За да си визиите какво значи 4000 м, представете си корпуса на подводницата, на всеки квадратен сантиметър, натискът е 400 кг ", сподели инж. Илия Щирков.
При съчетаването на тези условия, съгласно инж. Щирков, възможностите за благополучен излаз, са минимални. Но издирвателната интервенция продължава, а с нея остава и вярата петимата откриватели да бъдат избавени.
***
Инж. Илия Щирков е роден през 1944 година във Варна.
Завършва Инженерно-строителния институт в София, в този момент УАСГ. От 1971 година е в Института по океанология и рибно стопанство - Варна. През 1986 година приключва сполучливо курсове за капитан на подводница, които се организират от британски наставници на един от островите в Карибско море. Следващата година е назначен за капитан на подводницата на Института по океанология, закупена неотдавна. Участвал е в разнообразни задачи и плавания, като остава да работи 10 години след пенсионирането си заради неналичието на човек, който да ръководи подводницата. В момента образова своя правоприемник.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ