Жените, които промениха света
Следващият път имайте едно мислено преди да ги наричате „ слабия пол “, тъй като в този момент ще ви срещнем с няколко дами, които са всичко друго, само че не и слаби:
Мери Уолстънкрафт
Английската писателка и философка е считана за една от първите феминистки в историята, а най-известната ú творба е “Защита на правата на дамата ”, написана през далечната 1792 година. В тази си обява Мери Уолстънкрафт акцентира, че дамите са не по-малко рационални същества от мъжете, само че им е нужно обучение, с цел да се развиват.
Флорънс Найтингейл
Родената през 1820 година във Флоренция англичанка е считана за учредител на актуалната специалност на здравната сестра. По време на Кримската война тя образова група от сестри, която да оказва помощ на ранените бойци.
Благодарение на познанията и напъните на Флорънс процентът на смъртност в лазаретите спада от 42 на 2. След войната се завръща във Англия и реформира цялостно здравното обслужване. На рождената й дата 12 май в света се празнува професионалния празник на медицинските сестри.
Хелън Келър
Изключително трагичен и въодушевяващ, животът на американката Хелън Келър е образец за неограничените човешки благоприятни условия. Тя е първата сляпа и глуха жена,получила висше обучение. Родена на 27.06. 1880 година, още в ранна детска възраст след тежко боледуване Хелън изгубва слуха и зрението си.
Когато е на седем години, родителите й наемат възпитателката Ан Съливан, която да я образова. Ан незабавно стартира да учи дребната Хелън на езика на знаците. Хелън се научава да повтаря думи без да знае тяхното значение. Скоро напъните и на двете дават резултат и Хелън научава смисъла на първата си дума – “вода ”. След това незрящото и глухо момиче усвоява и брайловата писменост.
През 1890 година Хелън стартира образованието си в института Пъркинс, през 1896 се записва в учебното заведение за млади девойки в Кембридж, а след това се реалокира в Радклиф. На 28.06.1904 година тя се дипломира и по този начин става първата в света жена със степен бакалавър на филантропичните науки. Автор на няколко книги, участник в многочислени публучни беседи и лекции и главен помощник на фондацията на слепите Хелън Келър потвърждава, че и хората с увреждания могат да бъдат дейна част в обществото и че с помощта на напъните си човек може да успее, макар компликациите.
Роза Паркс
На 1 декември 1955 година цветнокожата шивачка Роза Паркс от Монтгомъри, щата Алабама, се прибира изтощена от работа с рейс на градския превоз. Тя обаче отхвърля да отстъпи мястото си на бял мъж, както е признато да се прави тогава по закон, и е задържана за гражданско непокорство. Арестът й провокира вълна от неодобрение и митинги от страна на локалните цветнокожи.
Те афишират протест на градския превоз и по този начин принуждават Федералния съд да разгласят сегрегационния закон за противоконституционен. В тези митинги става прочут и младият Мартин Лутер Кинг. През 2005 година Роза Паркс умря на 92-годишна възраст, само че остана в историята като знак на битката за пълноправие на цветнокожите. Или както съобщи преподобният Джеси Джексън след гибелта й: “Тя остана на мястото си, с цел да може всички ние след това да се надигнем ”.
