Декларация – призив за отмяна на «Закона за обявяване комунистическия режим в България за престъпен“
На 18 юни 2024 година във връзка със 142-та годишнина от рождението на великия българин Георги Димитров в София бе извършена научно-практическа конференция под надпис „ Г. Димитров и концепцията, и практиката на Единните и Народни фронтове – минало, настояще и бъдеще “. В умозаключение на конференцията бяха признати две заявления – едната Декларация-призив публикуваме по-долу. Втората бе „ Програмна декларация на гражданско съдружие „ Народен фронт “.
Тази година се навършват 35 години от повратната дата 10 ноември 1989 година Измина задоволително време, което дава опция за равносметка. Но и за съпоставяне на настоящия интервал на „ така наречен народна власт и пазарна стопанска система “ с миналата ера на 45 години социализъм. Ала също и за параленост с първата половина на ХХ век до 9.09.1944 година - епоха на жестоки десетилетия на войни, национални произшествия, въстания и определяне на терористични режими.
Ще напомним, че почналата след 10 ноември 1989 година така наречен „ смяна “ бе посрещната с всеобщ възторг от най-широки кръгове на българския народ. Макар че този възторг при другите професионални групи, обществени пластове и съсловия бе подбуден от нееднакви претекстове. При една, в началото най-многочислена и разнообразна по своя състав група, съществува вярата, че ще бъдат преодолени натрупалите се през годините бюрократически изкривявания. И ще се премине към освежен социализъм. Сред друга, също многочислена, съществуват наивни илюзии по отношение на „ розово “ капиталистическо бъдеще за България, изхождайки от лековерни показа за страните на Запада.
Имаше и разнородни други – някои се надяваха да си върнат, нещо които техните татковци и дядовци са имали. Имаше и такива, които усетили, че нещата се „ разбъркват “, взеха решение в „ мътна вода риба да ловят “. По-просто казано, да завлечен каквото могат от това „ общото “... Следва да кажем, че съвсем нищо, за което първите две групи мислеха и метаеха не се сбъдна. Докато за последните две групи доста от мечтаното се случи.
В цялата тази поредност от събития, цялостни с фантазии, очаквания, илюзии, но и умножаващи се разочарования, се реализира значимо събитие. То някак незабелязано, само че стана вадичка, която беляза началото на нов интервал в същото време на промени. На 26 април 2000 година XXXVIII национално заседание одобри «Закон за оповестяване комунистическия режим в България за незаконен “. /по-нататък ще бъде споменаван като „ Закона “/.
Тук ще напомним, че горният „ Закон “ се състои от 4-ри члена. Член първи декларира, че Българска комунистическа партия е „ пристигнала на власт благодарение на външна мощ, оповестила война на България, /и/довежда страната до национална злополука “. В член втори се изброяват 10 обвинявания към управленията на Българска комунистическа партия и шест против откритата социалистическа власт. В частност Българска комунистическа партия и социалистическата власт са заклеймявани, че са виновни за „ заличаване на обичайните полезности на европейската цивилизация “, за „ моралния и икономическия крах на страната “, за нарушение на човешките права и свободи, за покоряване ползите на страната на непозната държава-СССР „ до степен на практическа загуба на държавен суверенитет “.Член трети афишира Българска комунистическа партия за незаконна организация въз основа на обвиняванията от член втори, а член четвърти афишира всички дейности, осъществени за опозиция и отменяне на режима, за „ обективни, морално оправдани и почтени за респект “. Интересен е фактът, че е оповестено, че „ Законът “ няма правни последствия.
Днес, след 35 години от началото на смяната и 24 години след приемането на „ Закона “ въз основата на насъбрания към този момент опит може да се направи доста по-достоверна преценка на същия на основата на сравнението на другите интервали - този до 9.09.1944, идващия до 10.11.1989 и днешния след последната дата:
„ Законът “ отхвърля труда и живота на минимум две генерации трудови българи – Същите тези, които трансфораха селска и мизерстваща България в средноразвито индустриално-аграрно общество. Което заемаше 26-то място по стандарт на живота в света според статистиката на Организация на обединените нации. По същата тази статистика през днешния ден страната ни е на 73 място. Тук няма да загатваме социо-демографската злополука, вследствие на която от 6 млн през 1944 година Народна република България доближи 9 млн. Сега тя е към този момент под 6 млн. със затихваща раждаемост и увеличаваща се смъртност. Реално съществува опасността от това до няколко десетилетия Родината ни да изчезне по демографски причини;
„ Законът “ се явява образец за некадърността на ръководещата през по-голямата част от времето след 10 ноември 1989 политическа десница. Но също и проява на неуспеха на определения от другите по своя темперамент политически сили – десни, центристки и дори леви, настоящ неолиберален модел на интернационална и вътрешна политика на нашата страна. В резултат както на този модел, по този начин и на проявената управническа отпадналост Отечеството ни едвам крета в изискванията на стеснен и все по-ограничаван суверенитет. При което то се характеризира с архаизирана стопанска система, западащо обучение, геноцидна здравна система и вулгаризирана просвета. Това става в изискванията на насаждани извън полезности. Последните нямат нищо общо нито с обичайните български, нито с общочовешките полезности и честен код;
„ Законът “ с унижаващите непозволени изказвания за закононарушенията на социализма послужи като димна завеса за грабежа и разпиляването на общонародното благосъстояние. По своята същина това означаваше отказване на полезността на основаните индустриални и всевъзможен различен активи. Така се отвори изцяло шлюза и законно се укрепи почналия към този момент развой на обири и разрушение на основаната от трудовите хора на България материална база, която бе поръчител за оптимистично бъдеще на Отечеството ни през XXI век;
„ Законът “ съставлява опит за неофашизоиден реванш – Прохитлеристкия и фашизоиден режим на България в първата половина на 40-те години на ХХ век разгласи война на две от главните антифашистки сили - Съединени американски щати и Англия. Той служеше като правилен жандарм на нацистка Германия на Балканите, като по този метод освободи 10 немски дивизии да бъдат изпратени на Източния фронт. Така провокира към себе си „ противоположен огън “ – влизането на Червената войска в България и рухването си от власт. Но наличието на Съюз на съветските социалистически републики в България изигра избавителна роля за нашата Татковина поради надвисналата заплаха от допустима окупация на Родината ни от турски войски, за което настояваше Англия. А също по този начин и при подписването на мирния контракт в Париж през 1947 година, когато по гледище на руския представител настояването на Гърция южната ни граница да бъде преместена на 30 км от Пловдив и 90 км от София, не бе признато. Ето за какво даденият „ Закон “ несъмнено съставлява опит за неофашизоиден реванш с късна дата посредством имитация на историческата истина;
„ Законът “ съставлява удар по човешките права – Въпреки изказванията, че „ Законът “ няма правни последствия, той се трансформира в юридическа база за нанасяне на удар по човешките права и за унижение на разнообразни категории български жители. Например, тези работили и отдали сили за подсилване на сигурността на Родината ни. Последствията, с изключение на унижението на толяма група експерти, са срив във връзка с престижа на системата за национална сигурност и забележителен скок в престъпността;
И най-после би трябвало да отбележим най-важното, че «Законът за оповестяване комунистическия режим в България за незаконен “ започва „ Студената революция в България – С кървавия разстрел на Войнишко въстание през 1918 година в Родината ни бе стартирана „ Гореща революция “. Тя с една колебателна динамичност продължи до края на 50-те години на ХХ век. Тогава бяха загасени последните пламъчета на този спор. Но със „ Закона “ на процедура се раздухаха към момента тлеещи въгленчета, които през днешния ден крият капацитет за голям пожар, който може да изпепели нашето Отечество.
Ето за какво ние излизаме с тази декларация-призив за анулация на заблуждаващия, позорен, разрушителен и разделящ българския народ на враждуващи групи „ Закон “, като изискване за начало на развой за ново възобновление на благата ни Татковина.
Сдружение „ Народен фронт “
Дружество за отбрана правата на човека-България
Сдружение „ Справедлива България “
Антифашистки конгрес – България
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед8567Валентин Вацев: Българска социалистическа партия беше замислена като партия-оплаквачка, да не печели изборите, а да легитимира деснитеАлтернативен Поглед9044Валентин Вацев: Разрушаването на линията, която разграничава общественото от демократичното, беше причина за злополуката на европейските левиАлтернативен Поглед12593„ ЛЕВИЦАТА! “: Правителството компенсирало ли е АЕЦ „ Козлодуй “ от Фонд енергийна сигурност?Алтернативен Поглед68274Ген. Димитър Шивиков: Зеленски не има вяра, а единствено нашата евроатлантическа сбирщина има вяра в успеха на УкрайнаАлтернативен Поглед26586Ген. Димитър Шивиков: Неявянето на 70% от гласоподавателите пред урните направи Движение за права и свободи втора политическа силаАлтернативен Поглед208623Валентин Вацев: Боговете на войната се разсънват и стартират да я водят без да се интересуват от човешката воляАлтернативен Поглед106514Ще има ли българи, които ще платят за унижението на България в Народния спектакъл!?
 {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: pogled.info
Тази година се навършват 35 години от повратната дата 10 ноември 1989 година Измина задоволително време, което дава опция за равносметка. Но и за съпоставяне на настоящия интервал на „ така наречен народна власт и пазарна стопанска система “ с миналата ера на 45 години социализъм. Ала също и за параленост с първата половина на ХХ век до 9.09.1944 година - епоха на жестоки десетилетия на войни, национални произшествия, въстания и определяне на терористични режими.
Ще напомним, че почналата след 10 ноември 1989 година така наречен „ смяна “ бе посрещната с всеобщ възторг от най-широки кръгове на българския народ. Макар че този възторг при другите професионални групи, обществени пластове и съсловия бе подбуден от нееднакви претекстове. При една, в началото най-многочислена и разнообразна по своя състав група, съществува вярата, че ще бъдат преодолени натрупалите се през годините бюрократически изкривявания. И ще се премине към освежен социализъм. Сред друга, също многочислена, съществуват наивни илюзии по отношение на „ розово “ капиталистическо бъдеще за България, изхождайки от лековерни показа за страните на Запада.
Имаше и разнородни други – някои се надяваха да си върнат, нещо които техните татковци и дядовци са имали. Имаше и такива, които усетили, че нещата се „ разбъркват “, взеха решение в „ мътна вода риба да ловят “. По-просто казано, да завлечен каквото могат от това „ общото “... Следва да кажем, че съвсем нищо, за което първите две групи мислеха и метаеха не се сбъдна. Докато за последните две групи доста от мечтаното се случи.
В цялата тази поредност от събития, цялостни с фантазии, очаквания, илюзии, но и умножаващи се разочарования, се реализира значимо събитие. То някак незабелязано, само че стана вадичка, която беляза началото на нов интервал в същото време на промени. На 26 април 2000 година XXXVIII национално заседание одобри «Закон за оповестяване комунистическия режим в България за незаконен “. /по-нататък ще бъде споменаван като „ Закона “/.
Тук ще напомним, че горният „ Закон “ се състои от 4-ри члена. Член първи декларира, че Българска комунистическа партия е „ пристигнала на власт благодарение на външна мощ, оповестила война на България, /и/довежда страната до национална злополука “. В член втори се изброяват 10 обвинявания към управленията на Българска комунистическа партия и шест против откритата социалистическа власт. В частност Българска комунистическа партия и социалистическата власт са заклеймявани, че са виновни за „ заличаване на обичайните полезности на европейската цивилизация “, за „ моралния и икономическия крах на страната “, за нарушение на човешките права и свободи, за покоряване ползите на страната на непозната държава-СССР „ до степен на практическа загуба на държавен суверенитет “.Член трети афишира Българска комунистическа партия за незаконна организация въз основа на обвиняванията от член втори, а член четвърти афишира всички дейности, осъществени за опозиция и отменяне на режима, за „ обективни, морално оправдани и почтени за респект “. Интересен е фактът, че е оповестено, че „ Законът “ няма правни последствия.
Днес, след 35 години от началото на смяната и 24 години след приемането на „ Закона “ въз основата на насъбрания към този момент опит може да се направи доста по-достоверна преценка на същия на основата на сравнението на другите интервали - този до 9.09.1944, идващия до 10.11.1989 и днешния след последната дата:
„ Законът “ отхвърля труда и живота на минимум две генерации трудови българи – Същите тези, които трансфораха селска и мизерстваща България в средноразвито индустриално-аграрно общество. Което заемаше 26-то място по стандарт на живота в света според статистиката на Организация на обединените нации. По същата тази статистика през днешния ден страната ни е на 73 място. Тук няма да загатваме социо-демографската злополука, вследствие на която от 6 млн през 1944 година Народна република България доближи 9 млн. Сега тя е към този момент под 6 млн. със затихваща раждаемост и увеличаваща се смъртност. Реално съществува опасността от това до няколко десетилетия Родината ни да изчезне по демографски причини;
„ Законът “ се явява образец за некадърността на ръководещата през по-голямата част от времето след 10 ноември 1989 политическа десница. Но също и проява на неуспеха на определения от другите по своя темперамент политически сили – десни, центристки и дори леви, настоящ неолиберален модел на интернационална и вътрешна политика на нашата страна. В резултат както на този модел, по този начин и на проявената управническа отпадналост Отечеството ни едвам крета в изискванията на стеснен и все по-ограничаван суверенитет. При което то се характеризира с архаизирана стопанска система, западащо обучение, геноцидна здравна система и вулгаризирана просвета. Това става в изискванията на насаждани извън полезности. Последните нямат нищо общо нито с обичайните български, нито с общочовешките полезности и честен код;
„ Законът “ с унижаващите непозволени изказвания за закононарушенията на социализма послужи като димна завеса за грабежа и разпиляването на общонародното благосъстояние. По своята същина това означаваше отказване на полезността на основаните индустриални и всевъзможен различен активи. Така се отвори изцяло шлюза и законно се укрепи почналия към този момент развой на обири и разрушение на основаната от трудовите хора на България материална база, която бе поръчител за оптимистично бъдеще на Отечеството ни през XXI век;
„ Законът “ съставлява опит за неофашизоиден реванш – Прохитлеристкия и фашизоиден режим на България в първата половина на 40-те години на ХХ век разгласи война на две от главните антифашистки сили - Съединени американски щати и Англия. Той служеше като правилен жандарм на нацистка Германия на Балканите, като по този метод освободи 10 немски дивизии да бъдат изпратени на Източния фронт. Така провокира към себе си „ противоположен огън “ – влизането на Червената войска в България и рухването си от власт. Но наличието на Съюз на съветските социалистически републики в България изигра избавителна роля за нашата Татковина поради надвисналата заплаха от допустима окупация на Родината ни от турски войски, за което настояваше Англия. А също по този начин и при подписването на мирния контракт в Париж през 1947 година, когато по гледище на руския представител настояването на Гърция южната ни граница да бъде преместена на 30 км от Пловдив и 90 км от София, не бе признато. Ето за какво даденият „ Закон “ несъмнено съставлява опит за неофашизоиден реванш с късна дата посредством имитация на историческата истина;
„ Законът “ съставлява удар по човешките права – Въпреки изказванията, че „ Законът “ няма правни последствия, той се трансформира в юридическа база за нанасяне на удар по човешките права и за унижение на разнообразни категории български жители. Например, тези работили и отдали сили за подсилване на сигурността на Родината ни. Последствията, с изключение на унижението на толяма група експерти, са срив във връзка с престижа на системата за национална сигурност и забележителен скок в престъпността;
И най-после би трябвало да отбележим най-важното, че «Законът за оповестяване комунистическия режим в България за незаконен “ започва „ Студената революция в България – С кървавия разстрел на Войнишко въстание през 1918 година в Родината ни бе стартирана „ Гореща революция “. Тя с една колебателна динамичност продължи до края на 50-те години на ХХ век. Тогава бяха загасени последните пламъчета на този спор. Но със „ Закона “ на процедура се раздухаха към момента тлеещи въгленчета, които през днешния ден крият капацитет за голям пожар, който може да изпепели нашето Отечество.
Ето за какво ние излизаме с тази декларация-призив за анулация на заблуждаващия, позорен, разрушителен и разделящ българския народ на враждуващи групи „ Закон “, като изискване за начало на развой за ново възобновление на благата ни Татковина.
Сдружение „ Народен фронт “
Дружество за отбрана правата на човека-България
Сдружение „ Справедлива България “
Антифашистки конгрес – България
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед8567Валентин Вацев: Българска социалистическа партия беше замислена като партия-оплаквачка, да не печели изборите, а да легитимира деснитеАлтернативен Поглед9044Валентин Вацев: Разрушаването на линията, която разграничава общественото от демократичното, беше причина за злополуката на европейските левиАлтернативен Поглед12593„ ЛЕВИЦАТА! “: Правителството компенсирало ли е АЕЦ „ Козлодуй “ от Фонд енергийна сигурност?Алтернативен Поглед68274Ген. Димитър Шивиков: Зеленски не има вяра, а единствено нашата евроатлантическа сбирщина има вяра в успеха на УкрайнаАлтернативен Поглед26586Ген. Димитър Шивиков: Неявянето на 70% от гласоподавателите пред урните направи Движение за права и свободи втора политическа силаАлтернативен Поглед208623Валентин Вацев: Боговете на войната се разсънват и стартират да я водят без да се интересуват от човешката воляАлтернативен Поглед106514Ще има ли българи, които ще платят за унижението на България в Народния спектакъл!?
КОМЕНТАРИ