Брюксел поиска график за планираните реформи в правосъдната система
Следим от близко промените в България, изключително в областта на правораздаването. Доволни сме, че София реагира на рекомендациите незабавно и приготви проект за тяхното осъществяване. Създава се разговор, което е и задачата на годишния отчет. Това съобщи в особено изявление за еврокомисарят по правораздаване Дидие Рейндерс часове преди диалога му с българския парламент. Той разяснява първият годишен отчет на Европейската комисия, който преглежда ситуацията на правовата страна във всички страни членки визира четири сфери – независимостта, качеството и безпристрастността на правосъдните системи; битката с корупцията; плурализма на медиите и салдото сред управляващите в конституционните системи на всяка страна членка.
" Започваме разискване с българските управляващи, с цел да забележим какъв ще е графикът за използване на този проект за промени. Нашата цел е да помогнем на България в този развой. Например, отправихме забележки във връзка с ролята на основния прокурор и неговото въздействие върху всички членове на прокуратурата. Да, показан е проект и това е доста добре. Това, което следва, са дейности, които да дават отговор на стандартите и правилата, заложени в европейските контракти ", обясни Рейндерс.
По думите му, е значимо да има необятен спор с присъединяване на всички страни в българското общество и този спор да послужи като основа за готвените промени. " Що се отнася до забележките на Венецианската комисия – несъмнено, ние ще ги вземем поради и ще се опитаме да спомагаме на българското държавно управление и парламент да приспособява другите законодателни текстове, тъй че да се съобрази с тези забележки ", добави еврокомисарят.
Той разясни, че годишният отчет за правовата държава е нов механизъм за предварителна защита, който ще продължи да се ползва за всички страни членки. " Ние към този момент приготвяме идващия отчет, който ще бъде оповестен следващата година ", сподели Рейндерс.
По отношение на Механизма за съдействие и инспекция, който беше въведен за България и Румъния, съгласно него той разрешава да се види дали са изпълнени нужните промени, с цел да дават отговор страните на критериите на Съюза. " Ще продължим наблюдението по него, до момента в който не забележим, че промените в действителност са приложени. Нямаме дата за повдигането на мониторинга върху България, тъй като Комисията би трябвало да се съветва с Европейския парламент и със Съвета. Но когато той бъде анулиран, ще продължим съдействието си със София в границите на Годишния отчет за върховенството на закона. Можем да заключим, обаче, че щом този Механизъм към момента е в действие, той не е бил задоволително ефикасен – всяка година заключенията в отчетите са сходни, държавните управления дават обещание да подхващат промени, а в последна сметка те остават или козметични, или неприложени ", добави Рейндерс.
Новият отчет на Еврокомисията се концентрира за първи път и върху плурализма и свободата на медиите. По думите на еврокомисаря по правосъдието на всички места в Европейски Съюз са тревожни заплахите и офанзивите против публицисти, от време на време посредством убийства като в Малта и в Словакия. " Трябва да внимаваме доста и за различен вид офанзиви като правосъдни преследвания против публицисти и ограничавания в обществените мрежи. Конкретно за България най-вече ни тревожи неналичието на бистрота за медийната благосъстоятелност. Тя би трябвало да се подсигурява, тъй като е изискване за медийния плурализъм – в случай че не се знае кои са притежателите на медии, това явно основава проблеми. Ще приказваме и по тази тематика и с държавното управление, и с Народното събрание. И защото следим от близко протичащото се в страните членки, несъмнено, следим и митингите в България, тъй като пазиме свободата на изложение и на събиранията и с цел да чуем какви са недоволствата на жителите ", разясни еврокомисарят.
По мотив ветото, което постановиха Полша и Унгария върху многогодишния бюджет на Съюза поради обвързването на еврофондовете със спазването на правовата страна, Рейндерс изясни, че целта на немското председателство, което управлява договарянията, е реализиране на съглашение сред 27-те страни членки, т.е. и Полша и Унгария да се подпишат под 7-годишната финансова рамка и проекта за възобновяване от коронакризата.
" Но в случай че не успеем да реализираме съглашение, всички варианти са вероятни, включително и сделка сред 25 страни членки, т.е. да продължим без Унгария и Полша. Правили сме го преди – през междуправителствени съглашения или в границите на така наречен засилено съдействие ", сподели още еврокомисарят.
" Започваме разискване с българските управляващи, с цел да забележим какъв ще е графикът за използване на този проект за промени. Нашата цел е да помогнем на България в този развой. Например, отправихме забележки във връзка с ролята на основния прокурор и неговото въздействие върху всички членове на прокуратурата. Да, показан е проект и това е доста добре. Това, което следва, са дейности, които да дават отговор на стандартите и правилата, заложени в европейските контракти ", обясни Рейндерс.
По думите му, е значимо да има необятен спор с присъединяване на всички страни в българското общество и този спор да послужи като основа за готвените промени. " Що се отнася до забележките на Венецианската комисия – несъмнено, ние ще ги вземем поради и ще се опитаме да спомагаме на българското държавно управление и парламент да приспособява другите законодателни текстове, тъй че да се съобрази с тези забележки ", добави еврокомисарят.
Той разясни, че годишният отчет за правовата държава е нов механизъм за предварителна защита, който ще продължи да се ползва за всички страни членки. " Ние към този момент приготвяме идващия отчет, който ще бъде оповестен следващата година ", сподели Рейндерс.
По отношение на Механизма за съдействие и инспекция, който беше въведен за България и Румъния, съгласно него той разрешава да се види дали са изпълнени нужните промени, с цел да дават отговор страните на критериите на Съюза. " Ще продължим наблюдението по него, до момента в който не забележим, че промените в действителност са приложени. Нямаме дата за повдигането на мониторинга върху България, тъй като Комисията би трябвало да се съветва с Европейския парламент и със Съвета. Но когато той бъде анулиран, ще продължим съдействието си със София в границите на Годишния отчет за върховенството на закона. Можем да заключим, обаче, че щом този Механизъм към момента е в действие, той не е бил задоволително ефикасен – всяка година заключенията в отчетите са сходни, държавните управления дават обещание да подхващат промени, а в последна сметка те остават или козметични, или неприложени ", добави Рейндерс.
Новият отчет на Еврокомисията се концентрира за първи път и върху плурализма и свободата на медиите. По думите на еврокомисаря по правосъдието на всички места в Европейски Съюз са тревожни заплахите и офанзивите против публицисти, от време на време посредством убийства като в Малта и в Словакия. " Трябва да внимаваме доста и за различен вид офанзиви като правосъдни преследвания против публицисти и ограничавания в обществените мрежи. Конкретно за България най-вече ни тревожи неналичието на бистрота за медийната благосъстоятелност. Тя би трябвало да се подсигурява, тъй като е изискване за медийния плурализъм – в случай че не се знае кои са притежателите на медии, това явно основава проблеми. Ще приказваме и по тази тематика и с държавното управление, и с Народното събрание. И защото следим от близко протичащото се в страните членки, несъмнено, следим и митингите в България, тъй като пазиме свободата на изложение и на събиранията и с цел да чуем какви са недоволствата на жителите ", разясни еврокомисарят.
По мотив ветото, което постановиха Полша и Унгария върху многогодишния бюджет на Съюза поради обвързването на еврофондовете със спазването на правовата страна, Рейндерс изясни, че целта на немското председателство, което управлява договарянията, е реализиране на съглашение сред 27-те страни членки, т.е. и Полша и Унгария да се подпишат под 7-годишната финансова рамка и проекта за възобновяване от коронакризата.
" Но в случай че не успеем да реализираме съглашение, всички варианти са вероятни, включително и сделка сред 25 страни членки, т.е. да продължим без Унгария и Полша. Правили сме го преди – през междуправителствени съглашения или в границите на така наречен засилено съдействие ", сподели още еврокомисарят.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ