Carmina Burana – човекът като пресечна точка на съдба и инстинкти |
След всичките горчивини и отегчения, които сервира всекидневието, си споделих, че е време да си подсладя. Да разреша на мозъка да отдъхне. Да смъкна тежката броня на рационалното. Да се порее. В културния плакат открих кантатата на Карл Орф „ Кармина Бурана “. Оказа се находка. Неслучайно е едно от най-често изпълняваните музикални творби в концертните зали по света – приблизително по към 20 пъти всеки месец. Преди няколко години я слушах в Alte Oper Frankfurt. Красотата на това произведение обаче не омръзва.
„ Софийска опера и балет “ добавя кантата с танцов театър. Тази театрална версия е много по-рядко срещана по международните подиуми. Получава се охолно празненство за сетивата, без всякаква баналност… Участват балетният отбор, оркестърът и хорът на „ Софийска опера и балет “, а също по този начин Детският хор при БНР с диригент Михаела Котева. Диригент на оркестъра е Игор Богданов. Хореографията, сценографията, костюмите и режисурата са поверени на Фреди Франдзути.
Ако може да се има вяра на Шопенхауер, че „ музиката …е мелодията, чийто текст е светът “, то творбата на Карл Орф е внушително доказателство. През 1934 година ориста, която е значимо настоящо лице и в самата творба, си споделя думата. В антикварна книжарница Орф инцидентно попада на алманах, публикуван през 1847 година от Йохан Андреас Шмелер. Оказва се, че в него са събрани над 200 песни и стихове на латински, немски и френски. Записани са през 13-ти век от неизвестен създател в баварския град Беденикт Бойрен. Орф избира 24 от тях и ги трансформира в либрето, което озвучава. При избора му оказва помощ Михел Хофман - студент по право и специалист по латински. Освен на латински, са включени и текстове на феодален немски и феодален френски.
Компилацията на Орф употребява езика на средновековната искреност. В нашето притъпено от официални стеснения и политически коректности време тя рискува да звучи нецензурно. Но нали изкуството е призвано да уголемява, не да стеснява светогледа…? Защо ни е другояче? На видеостена над сцената либретото тече под формата на надписи. Средновековният човек е показан като плебей на ориста, който в същото време - осъзнал краткостта на земния си път - преодолява страха от бога в търсене на приятност. Човек от плът и кръв, носен от вихъра на изкушенията. В живота на средновековния си прародител откриваме блудност, циничност и фамилиарност. Откриваме обаче и блян към хубост, жадност за живот и поклонение пред митично-магичното.
Пълното заглавие на „ Кармина Бурана “ на латински е „ Carmina Burana: Cantiones profanæ cantoribus et choris cantandæ comitantibus instrumentis atque imaginibus magicis (Песни от Бойрен: всемирски песнопения за артисти и хорове, съпроводени с музика и вълшебен картини) “. Либретото се състои от четири елементи. Първата е отдадена на Фортуна (Съдбата). Описва непостоянството на човешкото благополучие и богатство. (Злощастната война в Украйна е следващ образец за непредвидимите превратности на съдбата…) Втората част е отдадена на Природата (Флора). С настъпването на пролетта се ускорява чувството за плодовитост, жаждата на живите същества да зачеват нов живот. Третата част е отдадена на Кръчмата. Тя е място за социализиране в тъждество. Пиянството сближава. Уеднаквява жената-благородничка и дамата от народа, духовника и рицаря. Подканяйки ги да влязат, кръчмарят съблазнява клиентите като демоничен дявол. Четвъртата част размишлява върху вариациите на Плътското наслаждение - свободната обич във всичките й форми. Духът се завръща към първичното си положение, загърбвайки публични табута и морални запрещения. На финала на спектакъла Фреди Франдзути взема решение да извади скитащите проповедници (Clerici Vagantes) от подтекста на тяхното време. Превръща ги в представители на „ ню ейдж “ поколението. С това загатва, че утопичните, идеализирани послания на „ Кармина бурана “ са оттатък времето и пространството. Мъртвият латински, на който са изречени, също способства да звучат като съдбовни откровения.
Премиерата на „ Кармина Бурана “ е на 8 юни 1937 във Франкфуртската опера. След премиерния триумф Орф написа на своя издател: „ Можете да изхвърлите всичко, което съм композирал до този миг и което Вие, за жалост, сте разгласили. „ Кармина Бурана “ е ново начало на събраните ми композиции! “
Особено внушителната встъпителна мелодия (O fortuna) е толкоз известна и разпознаваема, че е послужила за озвучаване на над 90 игрални и телевизионни кино лентата. Често звучи и в рекламата.
Да се върнем на Шопенхауер. Според него „ няма друго изкуство, което толкоз директно, толкоз надълбоко да влияе на индивида, колкото музиката – тъй като никое друго изкуство не ни оказва помощ да осъзнаем толкоз директно, толкоз надълбоко същинската същина на света. “ В друго свое изявление остарелият черноглед продължава тази своя мисъл и не скрива, че музиката му е разтуха: „ Неизразимата фамилиарност на музиката, посредством която тя минава около нас като един толкоз прочут, само че и постоянно неосъществим парадайс - толкоз разбираема и по едно и също време толкоз необяснима – се състои в това, че тя отразява всички вибрации на най-дълбоката ни същина, без да ги обвързва с действителността и нейните мъчения. “ „ Кармина Бурана “ на сцената на „ Софийска опера и балет “ реализира всичко това…
„ Софийска опера и балет “ добавя кантата с танцов театър. Тази театрална версия е много по-рядко срещана по международните подиуми. Получава се охолно празненство за сетивата, без всякаква баналност… Участват балетният отбор, оркестърът и хорът на „ Софийска опера и балет “, а също по този начин Детският хор при БНР с диригент Михаела Котева. Диригент на оркестъра е Игор Богданов. Хореографията, сценографията, костюмите и режисурата са поверени на Фреди Франдзути.
Ако може да се има вяра на Шопенхауер, че „ музиката …е мелодията, чийто текст е светът “, то творбата на Карл Орф е внушително доказателство. През 1934 година ориста, която е значимо настоящо лице и в самата творба, си споделя думата. В антикварна книжарница Орф инцидентно попада на алманах, публикуван през 1847 година от Йохан Андреас Шмелер. Оказва се, че в него са събрани над 200 песни и стихове на латински, немски и френски. Записани са през 13-ти век от неизвестен създател в баварския град Беденикт Бойрен. Орф избира 24 от тях и ги трансформира в либрето, което озвучава. При избора му оказва помощ Михел Хофман - студент по право и специалист по латински. Освен на латински, са включени и текстове на феодален немски и феодален френски.
Компилацията на Орф употребява езика на средновековната искреност. В нашето притъпено от официални стеснения и политически коректности време тя рискува да звучи нецензурно. Но нали изкуството е призвано да уголемява, не да стеснява светогледа…? Защо ни е другояче? На видеостена над сцената либретото тече под формата на надписи. Средновековният човек е показан като плебей на ориста, който в същото време - осъзнал краткостта на земния си път - преодолява страха от бога в търсене на приятност. Човек от плът и кръв, носен от вихъра на изкушенията. В живота на средновековния си прародител откриваме блудност, циничност и фамилиарност. Откриваме обаче и блян към хубост, жадност за живот и поклонение пред митично-магичното.
Пълното заглавие на „ Кармина Бурана “ на латински е „ Carmina Burana: Cantiones profanæ cantoribus et choris cantandæ comitantibus instrumentis atque imaginibus magicis (Песни от Бойрен: всемирски песнопения за артисти и хорове, съпроводени с музика и вълшебен картини) “. Либретото се състои от четири елементи. Първата е отдадена на Фортуна (Съдбата). Описва непостоянството на човешкото благополучие и богатство. (Злощастната война в Украйна е следващ образец за непредвидимите превратности на съдбата…) Втората част е отдадена на Природата (Флора). С настъпването на пролетта се ускорява чувството за плодовитост, жаждата на живите същества да зачеват нов живот. Третата част е отдадена на Кръчмата. Тя е място за социализиране в тъждество. Пиянството сближава. Уеднаквява жената-благородничка и дамата от народа, духовника и рицаря. Подканяйки ги да влязат, кръчмарят съблазнява клиентите като демоничен дявол. Четвъртата част размишлява върху вариациите на Плътското наслаждение - свободната обич във всичките й форми. Духът се завръща към първичното си положение, загърбвайки публични табута и морални запрещения. На финала на спектакъла Фреди Франдзути взема решение да извади скитащите проповедници (Clerici Vagantes) от подтекста на тяхното време. Превръща ги в представители на „ ню ейдж “ поколението. С това загатва, че утопичните, идеализирани послания на „ Кармина бурана “ са оттатък времето и пространството. Мъртвият латински, на който са изречени, също способства да звучат като съдбовни откровения.
Премиерата на „ Кармина Бурана “ е на 8 юни 1937 във Франкфуртската опера. След премиерния триумф Орф написа на своя издател: „ Можете да изхвърлите всичко, което съм композирал до този миг и което Вие, за жалост, сте разгласили. „ Кармина Бурана “ е ново начало на събраните ми композиции! “
Особено внушителната встъпителна мелодия (O fortuna) е толкоз известна и разпознаваема, че е послужила за озвучаване на над 90 игрални и телевизионни кино лентата. Често звучи и в рекламата.
Да се върнем на Шопенхауер. Според него „ няма друго изкуство, което толкоз директно, толкоз надълбоко да влияе на индивида, колкото музиката – тъй като никое друго изкуство не ни оказва помощ да осъзнаем толкоз директно, толкоз надълбоко същинската същина на света. “ В друго свое изявление остарелият черноглед продължава тази своя мисъл и не скрива, че музиката му е разтуха: „ Неизразимата фамилиарност на музиката, посредством която тя минава около нас като един толкоз прочут, само че и постоянно неосъществим парадайс - толкоз разбираема и по едно и също време толкоз необяснима – се състои в това, че тя отразява всички вибрации на най-дълбоката ни същина, без да ги обвързва с действителността и нейните мъчения. “ „ Кармина Бурана “ на сцената на „ Софийска опера и балет “ реализира всичко това…
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ