Св. ап. и ев. Лука. Св. вмчца Злата Мъгленска
След възнесението Господне свети Лука обитавал известно време дружно с другите апостоли в Иерусалим, а след това, съгласно преданието, се завърнал в родината си Антиохия, където към този момент имало доста християни. По пътя той проповядвал в Севастия, където се намирали нетленните мощи на свети Иоан предтеча. Когато си тръгвал оттова, свети Лука изискал да вземе със себе си мощите и да ги отнесе в родината си, само че локалните християни, които старателно почитали Господния Кръстител, не му разрешили да направи това. Тогава свети Лука взел дясната му ръка, под която в миналото преклонил глава Самият Христос, приемайки кръщение от Иоана.
С това скъпо богатство той се завърнал в родината си, за огромна наслада на антиохийските християни. Той напуснал родния си град чак тогава, когато станал сателит и сподвижник на свети деятел Павел, който, съгласно преданието на някои антични писатели, даже му се падал родственик. Това, прочее, станало към този момент по време на второто апостолско странствуване на свети Павел (от 52 до 55 година след Р.Хр., бел. ред.). Заедно с апостола свети Лука тръгнал да проповядва в Гърция и бил оставен от него да утвърди и устрои Църквата в македонския град Филипи, и в течение на няколко години се трудил за разпространението на християнството в Македония (Деян. 20:6) (8).
Когато деятел Павел, в края на своето трето апостолско странствуване, още веднъж посетил Филипи, по негово предписание и по избора на всички вярващи Лука отишъл в Коринт, с цел да събере лепта за бедните християни от Палестина (9).
След като събрали лепта, свети Лука и деятел Павел се отправили в Палестина, като посещавали по пътя си църквите от архипелага, по крайбрежията на Мала Азия, във Финикия и Иудея. Когато деятел Павел бил взет под стража в палестинския град КесарияРечник, свети Лука останал с него. Той не го оставил и тогава, когато апостолът бил пратен в Рим, на съд при кесаря. Заедно с него понасял всички компликации на пътешествието по море, като се излагал се на заплаха даже да изгуби живота си (10).
Когато пристигнали в Рим, свети Лука също бил дружно с деятел Павел и Марк, Аристарх и други спътници на апостола и проповядвал Христа в тази столица на античния свят (11). В Рим свети Лука написал своето Евангелие и книгата Деяния на светите апостоли (12). В Евангелието той изобразил земния живот на нашия Господ Иисус Христос освен въз основа на това, което самичък видял и чул, само че и като вземал поради всичко, което са предали " ония, които през цялото време бяха очевидци и чиновници на словото " (Лук. 1:2) (13). Свети деятел Павел го ръководел в това дело и след това одобрил написаното от него Евангелие. Също по този начин и книгата Деяния на светите апостоли била написана, съгласно църковното поверие, по предписание на деятел Павел (14).
След две години, прекарани в римска тюрма, деятел Павел получил свободата си и оставил Рим. Той посетил някои от църквите, които основал преди. Свети Лука го съпътствал и в това пътешестване. Скоро император Нерон почнал в Рим грубо гонение срещу християните. По това време деятел Павел за повторно посетил Рим, с цел да ободри и поддържа преследваната Църква със словото и образеца си, и в случай че бъде угодно на Бога, да показа с вярващите мъченическия венец. Свети Лука и в този момент не изменил на своя преподавател, и единствено той от всички съратници на апостола бил с него в това толкоз тежко време, когато апостолът се сравнявал с жертва, обречена на заколение.
- " Защото аз към този момент ставам жертва, и времето на моето отхождане настъпи - писал апостолът на своя възпитаник Тимотей. - Побързай да дойдеш при мене скоро. Защото Димас ме остави, тъй като обикна настоящия свят, и отиде в Солун; Крискент - в Галатия, Тит - в Далмация. Само Лука е с мене. " (2Тим. 4:6, 9, 10) (15)
Много евентуално е свети Лука да е бил очевидец и на мъченическата кончина на деятел Павел в Рим. Както повествува църковното поверие, след гибелта на апостола той благовестял Христа в Италия, Далмация, Галия и изключително в Македония, където и преди се трудил няколко години, а също и в прилежаща Ахаия (16).
Вече в преклонни старини, деятел Лука подхванал странствуване в далечния Египет и тук понесъл доста писания и огорчения поради славата на светото Иисусово име. Той пристигнал в Египет, като пред това минал цяла Ливия (17) и в Тиваида, и обърнал мнозина към Христа. В Александрия той ръкоположил за свещеник Авилий, на мястото на Аниан, ръкоположен от евангелист Марко, който служил 22 години. Като се завърнал в Гърция, той още веднъж устроил тук, в региона Беотия (18), църкви, ръкополагал свещеници и дякони, изцелявал болните телесно и душевно.
Подобно на своя другар и началник деятел Павел и свети Лука се подвизавал с положителния героизъм, пътя приключил и вярата опазил. Той умрял на 84-годишна възраст в Ахаия с мъченическа гибел, повесен, заради неналичието на кръст, на едно маслинено дърво (19). Честното му тяло било заровено в Тива, основния град на Беотия. Светите му мощи, подаващи доста изцеления, се пазели там до втората половина на четвърти век, а след това били пренесени в столицата на Източната империя Константинопол.
За местонахождението на мощите на светия деятел Лука станало известно през четвърти век по изцеленията, които се правили тук. Особено доста изцеления имало за страдащите от заболявания на очите (20).
Синът на равноапостолния Константин Велики, император Констанций, научил от един ахайски свещеник, че тялото на свети Лука почива в Тива, пратил шефа на Египет Артемий (21) да придвижи мощите на свети Лука в столицата и той с огромна церемониалност извършил това (22).
По време на преместването на светите мощи от морския бряг в храма станало знамение. Един човек, на име Анатолий, евнух, лакей на царя, бил болен от неизлечима болест. Той похарчил доста пари за лекари, само че не могъл да получи излекуване, и в този момент с религия в чудодейната мощ на честните мощи на деятел Лука, почнал да моли светия за излекуване. При това той се доближил до честния ковчег на светеца и помагал да го носят, доколкото имал сили. И едвам минал няколко крачки, заболяването го оставила. После той с наслада носел ковчега до храма на светите апостоли, където мощите на свети Лука били положени под престола, дружно с мощите на светите апостоли Андрей и Тимотей (23). Тук светите мощи подавали доста чудеса и с особена обич били почитани от православните християни.
Древните църковни писатели оповестяват, че удовлетворявайки благочестивото предпочитание на първите християни, свети Лука пръв изписал с бои облика на Пресвета Богородица, държаща на ръце Предвечния Младенец, нашия Господ Иисус Христос, а след това основал и други две икони на Пресветата Божия Майка и Й ги донесъл да ги види. Тя разгледала иконите и споделила:
- Благодатта на Родилия се от Мене и Моята благосклонност да бъдат с тези икони (24).
Свети Лука изобразил на дърво и светите първовърховни апостоли Петър и Павел и с това положил началото на положително и достославно дело - изобразяването на светите икони за популярност на Бога, на света Богородица и на всички Светии, за бижу на светите църкви и за избавление на вярващите, които благочестиво ги почитат. Амин.
Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите на св. Димитрий Ростовски.
С това скъпо богатство той се завърнал в родината си, за огромна наслада на антиохийските християни. Той напуснал родния си град чак тогава, когато станал сателит и сподвижник на свети деятел Павел, който, съгласно преданието на някои антични писатели, даже му се падал родственик. Това, прочее, станало към този момент по време на второто апостолско странствуване на свети Павел (от 52 до 55 година след Р.Хр., бел. ред.). Заедно с апостола свети Лука тръгнал да проповядва в Гърция и бил оставен от него да утвърди и устрои Църквата в македонския град Филипи, и в течение на няколко години се трудил за разпространението на християнството в Македония (Деян. 20:6) (8).
Когато деятел Павел, в края на своето трето апостолско странствуване, още веднъж посетил Филипи, по негово предписание и по избора на всички вярващи Лука отишъл в Коринт, с цел да събере лепта за бедните християни от Палестина (9).
След като събрали лепта, свети Лука и деятел Павел се отправили в Палестина, като посещавали по пътя си църквите от архипелага, по крайбрежията на Мала Азия, във Финикия и Иудея. Когато деятел Павел бил взет под стража в палестинския град КесарияРечник, свети Лука останал с него. Той не го оставил и тогава, когато апостолът бил пратен в Рим, на съд при кесаря. Заедно с него понасял всички компликации на пътешествието по море, като се излагал се на заплаха даже да изгуби живота си (10).
Когато пристигнали в Рим, свети Лука също бил дружно с деятел Павел и Марк, Аристарх и други спътници на апостола и проповядвал Христа в тази столица на античния свят (11). В Рим свети Лука написал своето Евангелие и книгата Деяния на светите апостоли (12). В Евангелието той изобразил земния живот на нашия Господ Иисус Христос освен въз основа на това, което самичък видял и чул, само че и като вземал поради всичко, което са предали " ония, които през цялото време бяха очевидци и чиновници на словото " (Лук. 1:2) (13). Свети деятел Павел го ръководел в това дело и след това одобрил написаното от него Евангелие. Също по този начин и книгата Деяния на светите апостоли била написана, съгласно църковното поверие, по предписание на деятел Павел (14).
След две години, прекарани в римска тюрма, деятел Павел получил свободата си и оставил Рим. Той посетил някои от църквите, които основал преди. Свети Лука го съпътствал и в това пътешестване. Скоро император Нерон почнал в Рим грубо гонение срещу християните. По това време деятел Павел за повторно посетил Рим, с цел да ободри и поддържа преследваната Църква със словото и образеца си, и в случай че бъде угодно на Бога, да показа с вярващите мъченическия венец. Свети Лука и в този момент не изменил на своя преподавател, и единствено той от всички съратници на апостола бил с него в това толкоз тежко време, когато апостолът се сравнявал с жертва, обречена на заколение.
- " Защото аз към този момент ставам жертва, и времето на моето отхождане настъпи - писал апостолът на своя възпитаник Тимотей. - Побързай да дойдеш при мене скоро. Защото Димас ме остави, тъй като обикна настоящия свят, и отиде в Солун; Крискент - в Галатия, Тит - в Далмация. Само Лука е с мене. " (2Тим. 4:6, 9, 10) (15)
Много евентуално е свети Лука да е бил очевидец и на мъченическата кончина на деятел Павел в Рим. Както повествува църковното поверие, след гибелта на апостола той благовестял Христа в Италия, Далмация, Галия и изключително в Македония, където и преди се трудил няколко години, а също и в прилежаща Ахаия (16).
Вече в преклонни старини, деятел Лука подхванал странствуване в далечния Египет и тук понесъл доста писания и огорчения поради славата на светото Иисусово име. Той пристигнал в Египет, като пред това минал цяла Ливия (17) и в Тиваида, и обърнал мнозина към Христа. В Александрия той ръкоположил за свещеник Авилий, на мястото на Аниан, ръкоположен от евангелист Марко, който служил 22 години. Като се завърнал в Гърция, той още веднъж устроил тук, в региона Беотия (18), църкви, ръкополагал свещеници и дякони, изцелявал болните телесно и душевно.
Подобно на своя другар и началник деятел Павел и свети Лука се подвизавал с положителния героизъм, пътя приключил и вярата опазил. Той умрял на 84-годишна възраст в Ахаия с мъченическа гибел, повесен, заради неналичието на кръст, на едно маслинено дърво (19). Честното му тяло било заровено в Тива, основния град на Беотия. Светите му мощи, подаващи доста изцеления, се пазели там до втората половина на четвърти век, а след това били пренесени в столицата на Източната империя Константинопол.
За местонахождението на мощите на светия деятел Лука станало известно през четвърти век по изцеленията, които се правили тук. Особено доста изцеления имало за страдащите от заболявания на очите (20).
Синът на равноапостолния Константин Велики, император Констанций, научил от един ахайски свещеник, че тялото на свети Лука почива в Тива, пратил шефа на Египет Артемий (21) да придвижи мощите на свети Лука в столицата и той с огромна церемониалност извършил това (22).
По време на преместването на светите мощи от морския бряг в храма станало знамение. Един човек, на име Анатолий, евнух, лакей на царя, бил болен от неизлечима болест. Той похарчил доста пари за лекари, само че не могъл да получи излекуване, и в този момент с религия в чудодейната мощ на честните мощи на деятел Лука, почнал да моли светия за излекуване. При това той се доближил до честния ковчег на светеца и помагал да го носят, доколкото имал сили. И едвам минал няколко крачки, заболяването го оставила. После той с наслада носел ковчега до храма на светите апостоли, където мощите на свети Лука били положени под престола, дружно с мощите на светите апостоли Андрей и Тимотей (23). Тук светите мощи подавали доста чудеса и с особена обич били почитани от православните християни.
Древните църковни писатели оповестяват, че удовлетворявайки благочестивото предпочитание на първите християни, свети Лука пръв изписал с бои облика на Пресвета Богородица, държаща на ръце Предвечния Младенец, нашия Господ Иисус Христос, а след това основал и други две икони на Пресветата Божия Майка и Й ги донесъл да ги види. Тя разгледала иконите и споделила:
- Благодатта на Родилия се от Мене и Моята благосклонност да бъдат с тези икони (24).
Свети Лука изобразил на дърво и светите първовърховни апостоли Петър и Павел и с това положил началото на положително и достославно дело - изобразяването на светите икони за популярност на Бога, на света Богородица и на всички Светии, за бижу на светите църкви и за избавление на вярващите, които благочестиво ги почитат. Амин.
Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите на св. Димитрий Ростовски.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ