След 81 г. Падна голяма морска тайна от Втората световна
След повече от 80 години търсене на потънал транспортен съд през Втората международна война, най-сетне останките му бяха открити.
Екип от откриватели откриха на дълбочина над 4 000 метра в Южнокитайско море японския транспортен съд " Монтевидео Мару ", който беше потънал от американския флот по време на Втората международна война, през 1942 година.
-->
Тази покруса се счита за най-голямата морска злополука в историята на Австралия.
Останките на плавателния съд са открити край северозападния бряг на остров Лусон, покрай Филипините, след 12 дни претърсвания на региона от водолази, наети от фондация Silentworld.
Новината беше оповестена публично от австралийското министерство на защитата. Останките няма да бъдат преместени и не се възнамерява работа по повдигането им от тази дълбочина.
Монтевидео Мару (Montevideo Maru) е японски помощен транспортен съд, потънал от американския флот през юли 1942 година. В резултат на това се удавят 1060 военнопленници и цивилни, които е трябвало да бъдат транспортирани от Рабаул до Хайнан. 979 от тях са австралийски жители (850 от тях са военнопленници).
В памет на жертвите в Австралия през годините бяха издигнати два военни мемориала - в Мелбърн и Баларат (Виктория).
Преди войната Монтевидео Мару е оперирал като пътнически и товарен транспортен съд, плаващ основно сред Япония и Бразилия, пренасящ японски имигранти.
7267-тонният транспортен съд е издигнат в корабостроителницата Mitsubishi Zosen Kakoki Kaisha в Нагасаки и е пуснат на вода през 1926 година.
С дължина 130 м и широчина 17 м, плавателният съд е оборудван с два шестцилиндрови дизелови мотора Mitsubishi-Sulzer 6ST60, разрастващи общо 4600 конски сили и осигуряващи му скорост от 26,9 км /ч.
Този транспортен съд взе участие в нахлуването в Макасар през февруари 1942 година. Изпълнявал е редица транспортни задачи преди да бъде потънал.
На 22 юни 1942 година, няколко седмици след завладяването на Рабаул от японците, доста австралийски военнопленници са качени на Монтевидео Мару. Корабът е потеглил без компаньон до китайския остров Хайнан, където е трябвало да бъде посрещнат от два разрушителя. 8 дни по-късно, на 30 юни 1942 година, той е бил видян от американската подводница " Стърджън " край северното филипинско крайбрежие.
Без да знае, че корабът транспортира съюзнически военнопленници и цивилни, „ Стърджън “ изстрелва четири торпеда по Монтевидео Мару преди зазоряване на 1 юли, които потапят кораба единствено за 11 минути.
" Във водата военнопленниците държаха дървени части, с цел да се задържат на повърхността. Пееха песни и до последно не падаха духом. Гледайки ги, научих, че австралийците имат огромно сърце ", споделя през октомври 2003 година член на екипажа на корабокрушението Йошиаки Ямаджи.
Оцелели са единствено 20 членове на екипажа на кораба и охранители.
Отне 70 години, с цел да се дефинира точният брой на жертвите.
През 2010 година австралийският министър на защитата Алън Грифин съобщи, че " няма безусловно доказан лист ".
Но през 2012 година японското държавно управление съобщи хиляди документи за военнопленниците на австралийските управляващи. Сред тях беше манифестът Монтевидео Мару, в който бяха изброени имената на всички австралийци на борда.
Екип от откриватели откриха на дълбочина над 4 000 метра в Южнокитайско море японския транспортен съд " Монтевидео Мару ", който беше потънал от американския флот по време на Втората международна война, през 1942 година.
-->
Тази покруса се счита за най-голямата морска злополука в историята на Австралия.
Останките на плавателния съд са открити край северозападния бряг на остров Лусон, покрай Филипините, след 12 дни претърсвания на региона от водолази, наети от фондация Silentworld.
Новината беше оповестена публично от австралийското министерство на защитата. Останките няма да бъдат преместени и не се възнамерява работа по повдигането им от тази дълбочина.
Монтевидео Мару (Montevideo Maru) е японски помощен транспортен съд, потънал от американския флот през юли 1942 година. В резултат на това се удавят 1060 военнопленници и цивилни, които е трябвало да бъдат транспортирани от Рабаул до Хайнан. 979 от тях са австралийски жители (850 от тях са военнопленници).
В памет на жертвите в Австралия през годините бяха издигнати два военни мемориала - в Мелбърн и Баларат (Виктория).
Преди войната Монтевидео Мару е оперирал като пътнически и товарен транспортен съд, плаващ основно сред Япония и Бразилия, пренасящ японски имигранти.
7267-тонният транспортен съд е издигнат в корабостроителницата Mitsubishi Zosen Kakoki Kaisha в Нагасаки и е пуснат на вода през 1926 година.
С дължина 130 м и широчина 17 м, плавателният съд е оборудван с два шестцилиндрови дизелови мотора Mitsubishi-Sulzer 6ST60, разрастващи общо 4600 конски сили и осигуряващи му скорост от 26,9 км /ч.
Този транспортен съд взе участие в нахлуването в Макасар през февруари 1942 година. Изпълнявал е редица транспортни задачи преди да бъде потънал.
На 22 юни 1942 година, няколко седмици след завладяването на Рабаул от японците, доста австралийски военнопленници са качени на Монтевидео Мару. Корабът е потеглил без компаньон до китайския остров Хайнан, където е трябвало да бъде посрещнат от два разрушителя. 8 дни по-късно, на 30 юни 1942 година, той е бил видян от американската подводница " Стърджън " край северното филипинско крайбрежие.
Без да знае, че корабът транспортира съюзнически военнопленници и цивилни, „ Стърджън “ изстрелва четири торпеда по Монтевидео Мару преди зазоряване на 1 юли, които потапят кораба единствено за 11 минути.
" Във водата военнопленниците държаха дървени части, с цел да се задържат на повърхността. Пееха песни и до последно не падаха духом. Гледайки ги, научих, че австралийците имат огромно сърце ", споделя през октомври 2003 година член на екипажа на корабокрушението Йошиаки Ямаджи.
Оцелели са единствено 20 членове на екипажа на кораба и охранители.
Отне 70 години, с цел да се дефинира точният брой на жертвите.
През 2010 година австралийският министър на защитата Алън Грифин съобщи, че " няма безусловно доказан лист ".
Но през 2012 година японското държавно управление съобщи хиляди документи за военнопленниците на австралийските управляващи. Сред тях беше манифестът Монтевидео Мару, в който бяха изброени имената на всички австралийци на борда.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ