След посещение на Версайския дворец през 1970-те години журналисти попитали

След посещаване на Версайския замък през 1970-те години публицисти попитали Хенри Кисинджър какво е чувството във величествената Огледална зала. А той дал отговор, че е " прелестно ", тъй като е " заобиколен от гении ".

За неговите поддръжници Хенри Кисинджър в действителност е дипломатически талант, който владее изкуството да разпознава политически постижимото като никой различен. За неговите критици той е военнопрестъпник. Повечето хора слагат Кисинджър и неговото политическо завещание някъде по средата сред тези крайни избрания.

И на 100 години Кисинджър продължава да е авторитетен мъдрец

По времето, когато Кисинджър е първо външнополитически консултант, а по-късно държавен секретар при президентите Ричард Никсън и Джералд Форд, той способства за прекратяването на войната във Виетнам, за разведряването в връзките със Съветския съюз и откриването на такива с Китай. Кисинджър обаче работи и за свалянето на демократично определени водачи по света и прекрояването на границите на няколко страни. След като напуща поста, той продължава да предлага " геополитически съвещания " на десетки интернационалните лидери чрез консултантската си компания Kissinger Associates.

Роден е в еврейско семейство в баварския град Фюрт и получава името Хайнц Алфред Кисинджър. Цели 100 години по-късно той продължава да е считан за тежка категория в интернационалната външна политика, а с мнението и позициите си взе участие все по този начин интензивно в геополитическите дебати. 

Наскоро той подписа писмо, в което предизвестява за заплахите, които изкуственият разсъдък съставлява за света. Поставяйки изкуствения разсъдък наедно с заплахата от нуклеарните оръжия, той предизвестява по-младите си сътрудници, че това е " изцяло нов проблем ". Идващо от устата на човек, видял толкоз доста, това е доста съществено предизвестие.

" Целта оправдава средствата "

По мотив на съветската експанзия против Украйна Кисинджър провокира възторг предишния ноември, призовавайки за мир посредством договаряния. Той направи това в миг, когато западните съдружници на Украйна таман бяха почнали да усилват доста военната си помощ за Киев. И до момента в който Кисинджър твърдеше, че договаряния са нужни, с цел да се избегне нова опустошителна международна война, Киев го упрекна, че се пробва да " умиротвори агресора ", като му предложи елементи от Украйна.

Според Кен Либертал, който неведнъж е работил с Кисинджър през последните десетилетия, столетникът има " ясна визия за това какво би трябвало да се направи " и " по какъв начин да стигнем отсам до такава степен ". Подходът на Кисинджър изисква " несантиментална оценка на опциите ". Той е уверен последовател на действителната политика, а за споровете споделя, че " задачата оправдава средствата ".

Кисинджър е държавен секретар на Съединени американски щати в интервала 1973-1977 година.Снимка: Bob Daugherty/AP Photo/picture alliance

Критиките на Украйна оставят Кисинджър безучастен. Когато приказваме за връзки с Русия, би трябвало да отбележим, че Кисинджър, който през 1970-те години управлява американската политика на разведряване, сам е бил на ръба на войната с Русия. По-късно той разказва напъните за разведряване като " тактика за водене на спора със Съветския съюз ", която печели на двете страни време за дипломация и за отбягване на парещ спор.

Междувременно Кисинджър промени мнението си и към този момент поддържа бъдещото участие на Украйна в НАТО, тъй като е стигнал до заключението, че концепцията за неутрална Украйна при тези условия " към този момент не е смислена ".

Заради това, че не разглежда принципите на интернационалното право и човешките права като безпрекословни, а ги счита просто за фактор в процеса на вземането на политическите решения, бранителите на човешките права по света настръхват при споменаване на името му. Американският сенатор Бърни Сандърс веднъж заяви, че се гордее с това, че Хенри Кисинджър не му е другар. Той даже го назовава " най-деструктивния държавен секретар в актуалната история "  заради политиката му в Азия през 1970-те години.

Лидерството като " балансиране по въже "

Кисинджър разказва своя постоянно спорен метод към стратегическото водачество като " вървене по въже ", което е " окачено сред относителната сигурност на предишното и неизвестностите на бъдещето ".

Кисинджър е писал доста за процеса на взимане на решения. Първоначално той скрива от американската общност бомбардировките над Камбоджа. Съединени американски щати целят да победят Виетконг там, само че в последна сметка разрешават възхода на Червените кхмери, които съгласно разнообразни оценки са умъртвили повече от 2 милиона души. Целта на този проект е да бъде преустановен огънят и в последна сметка да се постави завършек на войната. За него Кисинджър и северновиетнамският му сътрудник Ле Дък Тхо получиха Нобелова премия за мир, която единствено някогашният американски държавен секретар одобри. След неуспеха на мирните договаряния и рухването на Сайгон той искаше да върне премията. Решенията, които е взел, костваха живота на десетки хиляди хора във Виетнам, Камбоджа и прилежащ Лаос.

Документи от Националния списък от 1970-те години, оповестени 40 години по-късно, потвърждават, че Кисинджър е притискал Никсън да бъде свален демократично определеният чилийски президент Салвадор Алиенде през 1973 година. Той е считал, че резултатът от модела, по който се ръководи Чили, може да е неблагоприятен за Съединени американски щати и техните ползи в района. По този метод Кисинджър на процедура дава опция за възхода на чилийския деспот Аугусто Пиночет, чието държавно управление убива и изтезава хиляди хора.

Наследството на Кисинджър 

" Той постоянно е мислел за някакъв тип баланс на силите ", споделя Либертал по адрес на Кисинджър. Според него Кисинджър се е ръководел от убеждението, че " господството на една страна предизвика предприемането на съответни дейности от други страни ". Опасността от нестабилност, която сходна верижна реакция би могла да провокира, кара Кисинджър да стане медиатор на Никсън за историческото признание на Китай през 1972 година - едно политическо деяние, което и до през днешния ден продължава да принужда Съединени американски щати публично да признава, че " Тайван е част от Китай ".

Напрежението в Тайванския пролив през днешния ден и страхът от война показват какъв брой авторитетна е линията на Кисинджър в американската външна политика от седемдесетте години на предишния век до през днешния ден. Разбира се, самият Кисинджър може да твърди, че е планувал развиването на Китай и превръщането му в световна мощ и систематичен противник още преди десетилетия.

Днес, когато Кисинджър отбелязва своя 100-годишен празник, политици и учени от целия свят не престават да дебатират значението на политиките на една американска легенда, чийто акцент все още издава неговите немски корени.