След падането на комунизма в началото на 90-те години на

След рухването на комунизма при започване на 90-те години на предишния век Генералният щаб на Българската войска стартира секретна военна интервенция в софийското село Царичина. Високопоставени офицери, ръководени от ясновидка, стартират да копаят дупка в търсене на тайнствен артефакт, който ще донесе окончателния успех на България. За наличието на униформените в село Царичина знаят единствено локалните, Генщабът и неколцина от ръководещите политици. Къде е митът и къде е истината в тази история от зората на прехода, която разкрива и парадоксите на близкото минало на границата сред комунизма и демокрацията.

За събитията от преди 35 години в село Царичина свидетелства единствено огромен камък с надпис “Дупката ”, като че ли като знак освен на това по какъв начин Българската войска се впусна да копае за извънземен разсъдък, само че и на българското общество, което се лута сред вярата и суеверията и търси да се опре на нещо, даже в случай че това са извънземни и би трябвало да копае надълбоко, с цел да се свърже с тях. 

Дупката в Царичина въодушеви режисьорския тандем Кристина Грозева и Петър Вълчанов да снимат кино лентата " Триумф ", чиято национална премиера бе през март на Международния кинофестивал " София филм фест. " Съсценарист на кино лентата, определян като черна комедия, е Дечо Таралежков, прочут като съсценарист на филмите „ Слава “ и „ Бащата “ на режисьорите Петър Вълчанов и Кристина Грозева, както и на детския сериал „ Островът на сините птици ".

" Триумф " победи с пет награди на 42-рия Фестивал на българското кино " Златна роза " през септември 2024 година " Триумф " получи огромната премия за най-хубав филм, наградите за сюжет и най-хубава женска роля, поделена сред Маргита Гошева и Мария Бакалова, както и премията на публиката и тази на Съюза на българските кино дейци. Лентата беше и българското предложение за премията " Оскар " за най-хубав задграничен филм. 

Lupa.bg беседва с Дечо Таралежков за предизвикването да бъде сценарист на " Триумф ", както и на кино лентата " Диви ягоди ", който също имаше своята премиера на София филм фест. Нюйоркчанка с български корени се среща с трагичната история на рода си в Родопите и това е опцията да преоткрие самата себе си. Разговорът ни с Дечо Таралежков метафорично мина под надслова " Триумфът на дивите ягоди ".



 

- Дечо, филмът „ Триумф “ е въодушевен от мистерията „ Царичина ” – история от началото на 90-те, която мощно вълнуваше хората. Филмът е и последната част от кино трилогията, която включва „ Урок “ и „ Слава “. Защо решихте митът към Дупката край Царичина да оживее и на екрана?

- Аз съм един от тези хора, които не бяха чували за тази военна „ интервенция “, до момента в който през 2017 година Пепи Вълчанов, с който пътувахме по фестивали, с цел да представяме „ Слава “, не ми я описа. Двамата с Криси Грозева неизвестно заради каква причина се колебаеха дали това да бъде финалът на трилогията, или друга някаква история. За мен обаче нямаше алтернатива – „ Триумф ” отвред звучеше като огромния филм на нашето време, гръмовния край на трилогията. Той в действителност капсулира цялата простотия на това време и по едно и също време с това мощно резонира с сегашното, в което се вихри някаква очевидно необуздаема цивилизационна регресия. Криси и Пепи ме поканиха да стана съсценарист на „ Триумф “ и аз се влюбих в тематиката, тъй като тя е толкоз плодородна.

- Колко време ви лиши да напишете взаимно сюжета? Предполагам, че сте чели много изявления за тази история и за времето, когато през 1990 година по заповед на Генералния щаб на Българската войска стартират разкопки в село Царичина поради информация, получена от извънземна цивилизация, че там се намира гробницата на първото създание, живяло в миналото на Земята.

- Дали има непокътната публична документи в архива на Министерство на защитата не е ясно. Операцията е с гриф „ строго секретно “, който има отминалост 70 години. Нашата персонална догадка, която не е обект на кино лентата е, че даже да е имало някаква документи по случая „ Царичина ”, държавното управление най-вероятно се е отървало от нея още със запечатването на самата Дупка.

В един от ранните разновидности на сюжета имаше даже такава сцена, в която всичко се изхвърля в Дупката и от горната страна се изливат тонове бетон. Ние развиваме този план от 2017 година, само че успяхме да го снимахме чак 2022 година, тъй като пандемията ни забави с две години. Подготовката на материала и изследването лиши три години. По време на пандемията материалът отлежаваше и узряваше, след това го ревизирахме, включихме външен наблюдаващ – шведската сценарна консултантка Мариета декор Баумгартен, която даде извънредно потребни насоки по какъв начин да уплътним персонажите и споровете, от което се роди финалната версия на сюжета, по която заснехме кино лентата.



Героите на Юлиан Вергов, Маргита Гошева, Иван Савов и Станислав Ганчев търсят богатство, което ще докара България до успех

- По-трудно ли е да се написа сюжет по действителни събития, имайки поради, че феновете имат някаква визия за събитията и упования за историята, която ще видят на екрана?

- В „ Триумф “ не става въпрос за Царичина, колкото и да става въпрос за Царичина. (смее се) Нито мястото е това, нито хората са тези, нито имената, нито случките, колкото и да са заимствани неща, които сме чули или чели, че са се случили, или които някои от самите участници са описали в свои изявления.

В този смисъл методът на Пепи и на Криси още от „ Урок “ е да стъпват на действителни случки, само че да вършат лична интерпретация на тези действителни случки, без рекламация за историчност. Да ги употребяват безусловно единствено като ентусиазъм за напълно нова история, за събирателно наблюдаване върху това, което се случва към нас и в нас. Макар и да имаме прототипи, което си е общоприет писателски прийом, в последна сметка се занимаваме с измислени герои. Това е доста освобождаващо.

- Търсили ли сте военни и екстрасенси, които са взели участие в тази секретна интервенция в търсене на нещо свръхестествено?

- Екстрасенси съзнателно не сме търсили, тъй като митотворчеството към тази история е обществено налично и искахме да избегнем спомагателна сугестия.

Срещали сме се с военни, които са били незадълбочено забъркани в случката. Някои споделят: „ Боже, това беше такава простотия “, до момента в който други резервират загадъчна несигурност: „ Ходих там, имаше някакви неща, но не знам, аз не мога да кажа… “ (смее се) Затова не сме се свързвали с никого от дейния екип, а и множеството военни, взели участие в тази интервенция, към този момент ги няма измежду нас.

Така или другояче, ние овреме знаехме каква история желаеме да разкажем и не сме ровили доста във вътрешността, с цел да не се объркаме.

- Да не се калибрирате прекомерно доста.

- Ха-ха, да.



Сценаристът по време на фотосите на " Триумф "

- Вие сте участвали на фотосите на „ Триумф ”. Как актьорите възприеха историята и функциите си?

- Да, аз бях изпълнителен продуцент и бях всекидневно на терен. За всички това начинание беше огромна забава. Например Маргита Гошева, с цел да се приготви за тази роля, нагази много в езотериката. В един миг дори започнахме да я усещаме, че има вяра, че тук има съществени неща. (смее се) Станислав Ганчев, който играе майор Чернев, особено върви в Генералния щаб да търси военни, които да му опишат нещо за този случай.

Първо го бяха приели общително, само че откакто разбрали, че ще взе участие в подобен филм, го изгонили. Някакъв офицер му споделил: „ Не се занимавай с тази Дупка, в нея има единствено надолу, няма нагоре. “ Станислав беше доста впечатлен от тази среща.

Иван Бърнев да вземем за пример беше през цялото време съпричастен към този план – овреме се знаеше, че Маргита, неговата спътница в живота, ще има основна роля. Той беше пъклен въодушевен, че ще снимаме този филм, доста преди да знае, че самият той също ще има присъединяване. После, като се яви за фотоси, тъй като ролята му е дребна и имаше единствено два снимачни дни, завари една вихреща се полуда и се гмурна в нея безусловно и с самоувереност.

Ролята на полк. Платников пък пасна брилятно на Юли Вергов. Аз персонално не съм виждал до момента да прави подобен облик. Криси и Пепи му се обадиха в относително късен стадий на подготовка и общо взето му трябваше да чуе две фрази, с цел да каже: „ Идвам “. Явно от дълго време беше имал желанието да работи с тях и незабавно прегърна тази опция.



Мария Бакалова в ролята на Слава

Най-голямото достижение беше обаче, че успяхме да осигурим присъединяване на Мария Бакалова. Тя се познаваше с Пепи и Криси, които са ѝ преподавали в НАТФИЗ, беше имала малко присъединяване в „ Бащата ” и като цяло сред тях от дълго време съществуваше желанието да работят по-сериозно дружно.

Към този миг обаче тя към този момент беше доста труднодостъпна. Въпреки че в персонален диалог се беше към този момент съгласила да взе участие в „ Триумф “, и то също сходно на Юли Вергов без потребност от увещание, целият развой трябваше да мине през тежки договаряния с нейните сътрудници и американската актьорска колегия, над което тя нямаше никакъв надзор.

Това беше един от най-трудните моменти в подготовката ни: през деня правехме стратегия, организирахме екип, оглеждахме местоположения, а нощем – когато в Лос Анджелис настъпваше денят – се впускахме в изнурителни задокеански договаряния. Както е известно, Мария и Юли Костов имат продуцентско присъединяване във кино лентата. Юли оказа помощ доста медиаторски договарянията с сътрудниците на Мария Бакалова да завършат с триумф.



Героините на Маргита Гошева и Мария Бакалова са надарени с паранормални качества

- Името на героинята на Мария Бакалова в „ Триумф “ е Слава. Това обвързвано ли е с кодовото название на втория стадий на секретната интервенция в Царичина, която се е наричала „ Слава “? Първият стадий е носел кодовото наименование „ Слънчев лъч “.

- Да, има връзка. Взаимствали сме някои детайли – едното е това, а другото е, че по някакъв метод вършим отпратка и към кино лентата „ Слава “. Всичко се сплотява в един тематичен свят.

- Вие по какъв начин бихте определели „ Триумф “, с изключение на черна комедия? Като фотография на нашето съвремие?

- Със сигурност отразява нещо, което продължаваме да следим и през днешния ден. Тези процеси са напълно живи и са свързани с изконни характерности на човешкото схващане. Те са толкоз дълбинни, а в съвремието ни осведомителният поток се дефинира от логаритми, които работят на база това какво ти бърка в най-несъзнаваното. Впрочем, в случай че историята с Дупката в Царичина се случи през днешния ден, това ще е тотална Тик-Ток сензация. Всички нон стоп ще предават онлайн от Дупката, нищо че отново ще се води „ строго-секретно “.



Докато копаят за извънземен разсъдък военните се въодушевяват, повтаряйки девиза на секретната интервенция: „ Всеки ден е успех! “

- За вас всеки ден ли е успех?

- Да. (усмихва се) Разбира се има дни, в които забравяш за това, само че почтено казано от едно известно време стигнах до тази позиция, в която в действителност виждам всеки ден като успех. Триумф на живота. Всичко е толкоз живо и толкоз многообразно, непрекъснато в течение и в смяна, че някак си това е успех единствено по себе си. Триумф на Вселената.

- Вече представихте „ Триумф “ на няколко кинофестивала в чужбина. Каква беше реакцията на задграничните фенове към кино лентата и към тази българска реалност?

- Имах удоволствието да виждам „ Триумф “ на международната премиера в Торонто, което беше и първата обществена прожекция. Бях гледал вид на кино лентата, който не беше финалният, и въпреки и да бях квалифициран, че има съществени промени, изненадата отново си беше налице. Преди това го бях гледал в уединението на дома си, до момента в който правех британските надписи, и тогава го бях възприел на порции, не изцяло и не изключително прочувствено. Когато бях с публиката в залата, беше напълно друго. С Юли Костов, който седеше до мен, се съсипахме от смях. При мен го има и моментът, че аз си припомням съответната обстановка, в която сме снимали всяка сцена, което ми носи чисто вътрешнозаводска приятност.

Но пък публиката реагира на безусловно същите места и по същия метод, както и аз. През цялото време имаше страхотни реакции, както на смях, по този начин и на потрес. (спойлер!) Примерно, когато Слава шибва редника по главата, цялата зала ахна. И това беше ужасно прекарване. Имаше, несъмнено, българи в залата, в Торонто живеят много българи. Дойдоха и други източноевропейци – група сърби на по двайсет и няколко, които са раждани и живеят там. Те ни споделиха, че им е било доста забавно да гледат кино лентата, разбирали са доста от българския и като цяло облиците и обстановките са им доста близки. Дойдоха особено да ни поздравят за кино лентата.

Тези срещи с разчувствани фенове постоянно носят огромно задоволство – тогава разбираш за какво в действителност се занимаваш с тая работа.



Юлиан Вергов като полк. Платников  и Маргита Гошева в ролята на лейтенант Пирина Няголова - екстрасенска към Генщаба

- Щастлив ли сте, че „ Триумф “ беше българското предложение за „ Оскар “?

- Разбира се, по какъв начин може да не съм благополучен. Това е доста комплицирана конкуренция. Страхотно е, че филмът получи шанса да бъде показан на Американската кино академия. Трудността на този развой обаче се състои в това да достигнеш до верните хора, т.е. до тези, които биха го оценили високо, тъй като имаш интерес от високи оценки, а не от всевъзможни оценки. Медийното показване на кино лентата също има голямо значение, с цел да може членовете на Академията да схванат за него и да го гледат.

В категория „ Най-добър интернационален филм “ има най-вече филми – над 90 – и гласуващите членове няма по какъв начин да гледат всичко. Всеки филм се разпределя на избран брой хора, които наложително би трябвало да го гледат, само че тази численост е двуцифрена, до момента в който гласуващите членове въобще са близо 10 хиляди. Ясно е по какъв начин филмът ти може да се изгуби изцяло, в случай че не разполага със сериозен запас за таргетирана промоция.

С „ Триумф “ нямах това благополучие, само че със „ Слава “, който също беше Оскарово предложение, имах опцията да отида до Лос Анджелис дружно с Пепи Вълчанов. Този еднократен опит с представянето на кино лентата пред членове на Академията беше пъклен трогателен.

- Гледат те строго?

- Не, тъкмо противоположното. Те са най-отворените хора. Макар че са авторитетни персони на междинна възраст 70+, у тях няма никаква придирчивост, нищо че примерно имат в биографията си „ Оскар “. Изключително отворени, любопитни хора, които горят в киното. В това отношение американците са много разнообразни от нас. Поне тези в кино сферата.



Режисьорът Татяна Пандурска дружно със съсценариста Дечо Таралежков на снимачния терен на " Диви ягоди "

- Да погледнем към един различен филм, на който също сте сценарист – „ Диви ягоди “. Действието се развива в магичните Родопи, а филмът е въодушевен от книгата на Екатерина Томова „ Забравените от небето “, в която са събрани документални разкази за столетници от Родопите. Докато писахте сюжета ходихте ли в планината да почерпите още ентусиазъм?

- Не, почтено казано в Родопите отидохме за пръв път, когато започнахме да търсим местоположения за кино лентата. Преди това по време на процеса на писане – не. Това за мен не е належащо изискване – мога така и така. Освен това съм ходил в Родопите и мога да си показва къде сме. В последна сметка значимото е какво се случва сред героите във кино лентата и кои са те.

- Къде снимахте?

- Снимахме в Смолян и в село Полковник Серафимово, което се намира на 20 минути от Смолян.

- Много красиво място.

- Да, беше безусловно наложително да снимаме в Родопите. Като правиш филм за Родопите, снимаш там.



" Диви ягоди " е сниман в Родопите

- Кое беше най-голямото предизвикателство при основаването на сюжета по тези документални разкази за столетници?

- Режисьорът и продуцент Татяна Пандурска от дълго време е имала концепция да направи филм, въодушевен от тези разкази и от великолепието на Родопите. Екатерина Томова ѝ е персонална другарка и от дълго време ѝ беше предостъпила правата за екранизация.

Когато Татяна ме предложения да се включа в плана, отправната точка ѝ беше това да е история за една модерна жена в търсене на произхода си, който да е привързан с тези места и тези столетници. За мен най-голямото предизвикателство беше не толкоз кои детайли от разказите да втъка в сюжета, едвам видя през какво минава тази жена в персоналната си история.

Първият вид на сюжета, с който планът завоюва дотация от НФЦ, беше може би една от най-трудните задания, с които съм се сблъсквал като сценарист. В мен имаше някаква опозиция, текстът излизаше мъчно, не бях уверен в него, по-скоро бях уверен, че не става. За мен беше същинска изненада, че получи поддръжка от НФЦ. Това обаче катализира нещо в мен, нещо щракна и внезапно усетих какво би трябвало да направя, по какъв начин да развия сюжета.

Чисто на подсъзнателен принцип, някакви извънредно въздействащи картини, облици и случки от разнообразни разкази в този алманах започнаха да се наместват, било то в предисторията на бащата на нашата основна героиня, нюйоркската архитектка Дафни Бело, било то в историята на баба ѝ, която нашата героиня в никакъв случай не е познавала, било то в лицето на столетниците, които също виждаме на екрана.

Например в ранния вид на сюжета героят на Иван Юруков – братовчедът на основната героиня Орлин – го нямаше въобще. Той се появи на втори стадий и беше ключът към цялата история. Преди това сюжетът беше много безконфликтен, героинята минаваше през места и ѝ се случваха всякакви неща. С появяването на Орлин всичко се намести. И по-късно детайлите от книгата почнаха да изскачат и да се подреждат като пъзел. Когато се чудиш по какъв начин тъкмо да свържеш историята, която се базира на документални разкази, просто остави текста самичък да ти подскаже.



Екипът на " Диви ягоди " по време на премиерата на кино лентата на София филм фест на 19 март т.г.

- Има ли конфликт в сюжетната линия сред Новия и Стария свят?

- Това е претекст, който е умишлено издирван. Ние имаме освен Стария и Новия свят, само че и Изтока и Запада, разнообразни светове се събират на едно място. И генерационно, и като генезис, и като просвета, и като нрав.

- Във кино лентата чергите изобразяват хора, които са си отишли от този свят. Тези ръчно изтъкани килими са като че ли тяхна ретро фотография.

- Това е страховит знак, взет от един от разказите. Героинята на описа, която във кино лентата се споделя баба Дафина, улавя душите на мъртвите си родственици и ги съживява на стана си. Това е толкоз хубав облик. Като се замислиш, че е имало такава жена и е правила тъкмо това, си казваш – ето това е магия.

- Кога се чака „ Диви ягоди “ да тръгне по кината?

- Планираме есенна премиера, само че към момента не сме се спряли на дистрибутор.

- Вероятно ще търсите и интервал, в който няма да има министър председатели по едно и също време на 20 български кино лентата.

- Това евентуално е обвързвано с пандемията, защото доста планове бяха отсрочени и в този момент има скупчване на заглавия и всички би трябвало да излязат. Не е загадка за никого, че дълги години съществуваше порочната процедура множеството филми, които се вършат, да не се популяризират по кината. Сега обаче, за положително или за неприятно, всички към този момент го вършат. Все още няма построена пазарна тактика от страна на забърканите играчи да знаят по кое време, какво, по какъв начин да синхронизират прозорци на разпространяване, календари и така нататък Това е едно ноу-хау, което до момента на българския пропагандатор не се е налагало да развие. И в този момент би трябвало малко по малко да стартира.



Стела Ганчева, Ванина Кондова и Иван Юруков извършват основните функции в " Диви ягоди "

- Дечо, за какво изоставихте социологията, която сте учили в Германия и се насочихте към драматургията в НАТФИЗ?

- Социологията беше неточност от неведение какво ми се прави. Завършил съм Немската гимназия в София в една от двете паралелки, в които преподават немци по тяхната просветителна система, вследствие на което завършваш с немска тапия за приблизително обучение. Някак се подразбираше, че по-късно ще отпътуваме да следваме в Германия.

Ако би трябвало да бъда напълно почтен, това, което ме накара да отпътува, е една вяра за обич. Социологията беше на свободен банкет в Мюнхен, където въпросната вяра си беше набелязала нещо, и по този начин взех и се записах и аз. Надеждата скоро се реалокира в Берлин и на втората година от следването ми към този момент ми беше ясно, че нито Мюнхен, нито социологията са ми по размер.

Върнах се в България, като насам ме задърпаха нова една обич и нова музикална група, която в това време бяхме основали. Сърцето ми беше в тези неща. От 14-годишен се занимавам с музика много интензивно, сега съм в креативна пауза, тъй като киното зае доста място. Така или другояче, музиката в никакъв случай не ми е била сфера за трудова реализация и в никакъв случай не съм си правил илюзии по въпроса. Иначе, кино обичам от дребен. У нас постоянно се е гледало доста кино. Не съм имал ограничаване какво да виждам. И от доста дребен, дружно с родителите ми, съм гледал всевъзможен вид кино.

От много ранна възраст са ме формирали филми като „ Туйн Пийкс “, „ Имало едно време на Запад “, всичките филми с Ален Делон и Белмондо, които се излъчваха по Канал 1 и прочие Първоначалната ми упоритост беше да последвам постановка.

Тогава имах непосредствен другар, който беше приключил постановка в НАТФИЗ, и той ми сподели: „ Недей, няма смисъл, тази школа единствено ще те скапе. Виж, драматургията е добра школа, от там има какво да вземеш. “ Той беше решил, че ми се отдава да пиша, въпреки че тогава имах единствено незадълбочен опит с лирика и с писане на текстове на песни. Той в действителност си имаше задната мисъл, че като се изуча, ще съм му драматург, пък той ще е режисьор.

Тази колаборация не се получи, само че в последна сметка аз усетих, че писането на сюжет е нещо, което интуитивно разбирам. Мен цялостен живот ме води интуицията, не премислям прекомерно рационално кое, какво, по какъв начин ще се отрази и какви дивиденти ще ми донесе. Кандидатствах драматургия в НАТФИЗ и ме одобриха. И по този начин приключих драматургия при проф. доктор Станислав Семерджиев, който от самото начало мощно ме насърчаваше.



Никола Пашов и Ванина Кондова в кадър от " Диви ягоди "

- И се гмурнахте в киното.

- Още през 2010 – 2011 година заработих по специалността си като сценарист и за малко дори бях на трудов контракт към една компания, обвързвана с bTV. Работих по планове, от които за жалост нито един не се реализира. Там се срещнах с Криси Грозева, а с Пепи Вълчанов се познавахме от по-рано. Те ме каниха да стана съсценарист и на „ Урок “, и на предходния им ефирен филм „ Аварийно кацане “, само че все по този начин ставаше, че ни се разминаваха графиците.

Същевременно разформироваха компанията, в която работех, редуцираха ни и се озовах в един малко ялов интервал в живота ми. Тогава се развързаха и други възли, на които им беше време да се развържат. В тази ниска точка си споделих, че професионалната ми реализация като сценарист очевидно няма да я бъде, и тъй като такава опция се отвори, отидох да работя в рекламна организация, при все това се бях клел в никакъв случай да не го върша, тъй като мразя тази промишленост. Но в последна сметка поработих и в нея известно време.

И тъкмо тогава Петър и Кристина ми се обадиха с покана да стана съсценарист на кино лентата „ Слава “, което аз без никакво съмнение одобрих. Те към този момент имаха написан сюжет, само че желаеха да го преработят, а наближаваше срокът да стартират фотоси. Имахме натоварен двумесечен интервал, в който трябваше да унищожим миналата версия на историята и да сътворим нова. И по този начин с помощта на тях аз влязох в киноиндустрията и заработих като сценарист в началото по техните планове, след това и по други.

- През 2022 година бяхте член на Художествената комисия на Националния кино център, която отхвърли да финансира игралния филм за Гунди на продуцентите Иван Христов и Андрей Арнаудов. Вие, както и други членове на комисията, поставихте ниски оценки на плана, само че също по този начин аргументирайки своята оценка за сюжета, погребахте сценариста на кино лентата Емил Бонев, който за благополучие е жив. Как се стигна до този гаф, който е противен и за двете страни?

- Само, който е минал през оценяването на планове за НФЦ знае какъв брой тежка и изнурителна процедура е това. Бяха кандидатствали 120 плана, които ние, оценителите, трябваше да изчетем за едно много малко време. Ако искаш да четеш задълбочено и отговорно, а не да претупваш, можеш да прочетеш и аргументирано да оцениш не повече от два плана дневно. И по този начин в един миг в мозъка ми се е получило късо съединяване. Без да се усети, съзнанието ми е подменило облика на господин Бонев с различен сътрудник, който беше умрял неотдавна, защото сред него и господин Бонев има редица паралели.

Още тогава желаех да поднеса персонално извиненията си на господин Бонев, с който не се познавам персонално, само че не получих този късмет. Явно огорчението му е било прекомерно мощно и той не пожела да приказва с мен, само че въпреки всичко косвено е схванал, че скърбя. И това е изцяло откровено. Извинение дължа и на Иван и Андрей, задето им насочих рецензия, че след „ гибелта на господин Бонев “ не са му намерили правоприемник да доразвие сюжета. Но така и така комплициране, цялостната ми оценка на плана нямаше да се промени.

Фактите са, че комисията генерално не поддържа плана с нужните точки, тъй че той да получи финансиране. Моята оценка е една от седем. Просто поради моя гаф и екзотичното ми име комфортно се трансфорах в сборен облик на всичко неприятно в НФЦ, без въобще да се посочи за незапознатата аудитория, че системата на оценяване нито е измислена от НФЦ, нито самото НФЦ прави оценяването. Този случай неотдавна отново се употребява от Иван и Андрей, единствено че този път в подтекста на последната сесия на НФЦ, на която пък новият им план за Емил Димитров не е получил поддръжка.

- Доколкото знам, в този момент не сте член на Художествената комисия към НФЦ.

- Благодаря за уточнението. Да по този начин е, само че усещането, което се основава от това, което те споделят е, че надали не отново поради мен не са получили дотация от НФЦ. Някакъв напълно чужд човек ми писа на персонално известие да ми държи сметка за какво отново не съм подкрепил Иван и Андрей. И мои другари ми звъннаха да ме попитат: „ Ти отново ли си в комисия? “ Не, не съм отново в комисия. Истината е, че в онази сесия си сътворих много врагове, позволявайки си да давам оценки, които съгласно мен са реалистични.

Има неписана спогодба в тази оценъчна процедура да не се пишат ниски оценки, а единствено приблизително високи до високи. Просто в случай че не искаш да подкрепиш даден план, даваш задоволително не високи оценки, че той да не мине, само че и задоволително не ниски, с цел да не ти се обидят. Това беше мое първо присъединяване в такава комисия. Аз си разреших да давам оценки, които съгласно мен са съответни по отношение на оценъчните критерии и съм се аргументирал за всяка една от тях.

И тогава много хора с изключение на Иван и Андрей ми се наскърбиха, даже без да съм ги погребвал. Имаше обаче и такива, които ме поздравиха, че съм имал храброст да напиша това, което в действителност мисля.

- В коя роля ви е било по-трудно – на оценяващ или на човек, който получава оценки за свои сюжети?

- Да си оценител е доста по-трудно. И то освен поради големия размер работа, само че и с цел да запазиш хладнокръвие. Тогава си споделих, че несъмнено би трябвало да минат най-малко 10 години, с цел да се почисти този неприятен усет, който ми остана. Сега си мисля, че бих влезнал още веднъж в Художествена комисия и то заради същите аргументи, заради които и тогава одобрих да се включа. Това е доста виновна работа, която постоянно се прави немарливо и даже преднамерено. При последващо мое вероятно присъединяване в такава комисия ще съм си взел записка и доста по-внимателно ще подобавам най-много с тона, който употребявам, тъй като предния път тук-там си разреших да заемам назидателна позиция, което по никакъв начин не е окей.



Дечо Таралежков и режисьорът Камен Коларов

- Над какво работите сега като сценарист и продуцент?

- Като съсценарист и продуцент взаимно с Калин Калинов и неговата компания Invictus приготвяме дебютния игрален филм на режисьора Камен Коларов, който още веднъж ще снимаме в Родопите. Пак родопска история, само че със напълно друг жанров ключ. Това е нео-уестърн за един деец снайперист от спецчастите в Близкия Изток, тежко травматизиран човек, който се е прибрал в родните си гори в Родопите с вярата да откри мир и покой, само че не ги намира и общо взето е на ръба на самоубийството.

Докато един ден не го намира остарелият горски, който го познава от дете, и безусловно го стопира да си пръсне мозъка. И този снайперист дава втори късмет на живота си като стартира работа в горското стопанство. И животът му потегля нагоре досега, в който новият кмет на селото внезапно взема решение, че локалната вековна гора към този момент не е предпазена територия и позволява сечта. Няма да издавам повече какво се случва с нашия воин.

Работното заглавие на кино лентата е „ Когато дърво падне в гората “, което идва от оня умствен опит – в случай че дърво падне в гората и няма кой да го чуе, създава ли то тон. Това е жанров филм, много мъжки филм – нещо, което в последно време не е съвременно да се прави, само че пък пътуванията ни с плана ни демонстрираха, че е назрял апетит за сходни сюжети.

Сценарият ни е подготвен за фотоси, сега върви и кастинг, планираме да стартираме да снимаме през септември. Имаме дотация от НФЦ, само че към момента сме в развой на финансиране и интензивно търсим интернационалните партньорства. Камен Коларов е мой съучастник и креативен сътрудник, с който преди две години основахме компанията „ Дистопия филмс “. Първото ни копродуцентско присъединяване в действителност е във кино лентата „ Триумф “.

Като продуценти работим и по документален план, чиито създатели са Владимир Полеганов и Виолета Радкова.

Той се занимава с креативната колаборация сред Трио „ Българка “ и международната поп рок икона Кейт Буш. Слабо прочут факт е, че Янка Рупкина, Ева Георгиева и Стоянка Бонева имат присъединяване в два албума на Кейт Буш, и тя таи дълбока респект, даже поклонение пред българските певици.

Работната ни идея е през историята на модерна млада героиня, музикантка и фенка на Кейт Буш, да разузнаем по какъв начин се е осъществила тази колаборация и къде са тези дами през днешния ден. Основателката на триото Ева Георгиева от дълго време не е сред нас, само че Янка Рупкина и Стоянка Бонева са в подготвеност да вземат участие.

Кейт Буш също към този момент знае за плана, само че тя е персона потайна, цялостен живот страни от гласност, а откакто се отдръпва от дейна креативна кариера, напълно изчезва. Да се добереш до нея е съвсем невероятно, в случай че не си Елтън Джон. Но ние сме открили връзка с американския продуцент на Трио „ Българка “ Джо Бойд, който живее в Лондон. Той точно е индивидът, който през 80-те е свързал Кейт с триото, и в този момент посредством него тя научи за нас, разреши ни да употребяваме песните, в които взе участие триото, и прати сърдечни поздрави на Янка и Стоянка. Този план към момента е в ранен стадий на развиване, само че е извънредно въодушевяващ и плодороден за копродукция.

- От един мъжки филм отивате към един дамски.

- Да. Българското работното е „ Ева, Янка, Кейт, Стоянка “, само че интернационалното заглавие е „ Thеse Women’s Work “, въодушевено от песента на Кейт Буш „ This Woman’s Work “, което е доста в задачата. С Камен настрана имаме и други игрални планове, които приготвяме за финансиране. Смея да кажа, че в никакъв случай не съм бил в толкоз деен креативен интервал.

- Значи всеки ден е успех.

- Всеки ден е успех. Абсолютно, не е смешка.