Пловдивчанин за Костадин Димитров: Този Човек е за моето „ДА“.
След формалното оповестяване на кандидатурата на Костадин Димитров за кмет на Пловдив от партия ГЕРБ фейсбук безусловно завря от споделяния на фотографията на сегашния кмет на „ Тракия “ и пожелания за триумфи. Един от постовете е на Красимир Каракашев, който е началник в Доброволно формирование „ Мейдей “ България. Plovdiv24.bg разгласява неговият пост без редакторска интервенция:
Винаги съм се опитвал да погледна личността, за която ще гласоподавам. Марионетка ли е, има ли нещо, за което да се захвана. Заслужава ли си да кажа: „ Да “ за този човек или е следващото „ Не “.
Мисля си, че този Човек е за моето „ ДА “.
Преди много години (повече от 10г.) имах работа в кметството на „ Тракия “. Вместо да си потегли с псувни и следващата загуба на време, аз излезнах от там, цъкайки с уста: „ Ейй, можело значи. Можело някой да си прави работата. “
Изминаха години. Улиците в „ Тракия “ тук-таме с дупки. Магазини, хипермаркети. Бе, да и в този момент се строи едно към гьотере, но там е някак си по-малко.
Парк „ Лаута “ – беше буренище. Вечер да те е боязън да минеш около него, камо ли през парка. Да, има какво да се желае още, но пари трябват, единствено с готовност не става. Ама то и пари да има – виждате барбекютата. Колко пъти се ремонтират поради това, че някой келеш трябвало да се направи на мъж.
Бе, тракийци си знаят кмета, но е хубаво и от другите квартали да го погледнат. Защото един квартал да е като хората – спретнат и да се поддържа, то някой би трябвало да следи за това и да го изисква надолу по веригата.
Преди години имаше сериозен дъжд. Часа беше след 20.00. Не беше единствено в „ Тракия “. „ Христо Ботев “, „ Кукленско шосе “, „ Вапцаров “, „ Найчо Цанов “…… Централна гара, Скобелева майка – всичко под вода.
Един кмет обикаляше града вир-вода. Спря колата си, пристигна до нас и сподели. „ Здрасти момчета, имате ли потребност от нещо? “
Защо го помня ли, тъй като е необичайност и до тогава не беше се случвало.
Помня и февруари тази година. Търсехме си превоз. За Турция, с цел да идем да помогнем. Един кмет ни даде бус. Бус не на кметството, не на общината, а на федерацията, част от която е той. Тук отново си пролича човещината.
Костадин Димитров, борбата ще е тежка. Пожелавам Ви триумф.
Малко хора са разбрали една простичка сентенция, само че една дребна истина – „ По делата ще ги познаете. “
Дано повече хора се замислят върху тази сентенция, а не заложат бъдещето на град Пловдив за 50-ина гроша на калпак.
Винаги съм се опитвал да погледна личността, за която ще гласоподавам. Марионетка ли е, има ли нещо, за което да се захвана. Заслужава ли си да кажа: „ Да “ за този човек или е следващото „ Не “.
Мисля си, че този Човек е за моето „ ДА “.
Преди много години (повече от 10г.) имах работа в кметството на „ Тракия “. Вместо да си потегли с псувни и следващата загуба на време, аз излезнах от там, цъкайки с уста: „ Ейй, можело значи. Можело някой да си прави работата. “
Изминаха години. Улиците в „ Тракия “ тук-таме с дупки. Магазини, хипермаркети. Бе, да и в този момент се строи едно към гьотере, но там е някак си по-малко.
Парк „ Лаута “ – беше буренище. Вечер да те е боязън да минеш около него, камо ли през парка. Да, има какво да се желае още, но пари трябват, единствено с готовност не става. Ама то и пари да има – виждате барбекютата. Колко пъти се ремонтират поради това, че някой келеш трябвало да се направи на мъж.
Бе, тракийци си знаят кмета, но е хубаво и от другите квартали да го погледнат. Защото един квартал да е като хората – спретнат и да се поддържа, то някой би трябвало да следи за това и да го изисква надолу по веригата.
Преди години имаше сериозен дъжд. Часа беше след 20.00. Не беше единствено в „ Тракия “. „ Христо Ботев “, „ Кукленско шосе “, „ Вапцаров “, „ Найчо Цанов “…… Централна гара, Скобелева майка – всичко под вода.
Един кмет обикаляше града вир-вода. Спря колата си, пристигна до нас и сподели. „ Здрасти момчета, имате ли потребност от нещо? “
Защо го помня ли, тъй като е необичайност и до тогава не беше се случвало.
Помня и февруари тази година. Търсехме си превоз. За Турция, с цел да идем да помогнем. Един кмет ни даде бус. Бус не на кметството, не на общината, а на федерацията, част от която е той. Тук отново си пролича човещината.
Костадин Димитров, борбата ще е тежка. Пожелавам Ви триумф.
Малко хора са разбрали една простичка сентенция, само че една дребна истина – „ По делата ще ги познаете. “
Дано повече хора се замислят върху тази сентенция, а не заложат бъдещето на град Пловдив за 50-ина гроша на калпак.
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ