Юлиан Вергов с подробен коментар за инцидента с Диана Димитрова: „Никога не съм я удрял“
След няколкомесечни спекулации Юлиан Вергов за първи път разяснява случая с побоя над колежката си Диана Димитрова .
В просторно изказване, изпратено до медиите, 52-годишният актьор заявява: „ Никога не съм удрял Диана Димитрова. Единственият спор, който съм имал с нея, е бил чисто вербален. Tова се случи пред част от екипа на сериала . “
Вергов разяснява, че това се е случило в опит да отбрани своята щерка, 20-годишната Алена , която по това време към момента е била младеж. „ Поводът беше видяни от мен (в телефона на щерка ми) текстови и гласови известия от Диана Димитрова, чието наличие не поисквам на никой родител да види и чуе в телефона на 15-годишното си дете. Повярвайте ми, не желаете да знаете какво видях там “, обяснява той.
Коментарът на артиста идва ден след като стана ясно, че прокуратурата е отказала да образува дело за принуждение по тъжба на Димитрова, оповестяват от. Мотивът e, че не са събрани задоволително доказателства за осъществено закононарушение.
На 28 ноември 2022 година 31-годишната актриса разпространи фотоси, на които се виждат следи от физическо принуждение по лицето и ръцете ѝ . Тя твърди, че са правени преди пет години и че е потърпевша след посягане от сътрудник. Въпреки че по този начин и не назова обществено името на насилника си, от нейни участия в медиите беше намекнато, че става въпрос за сътрудника ѝ от хитовия сериал „ Откраднат живот “ Юлиан Вергов.
Ето и цялостният текст на позицията му, оповестен от :
„ Що се отнася до случая, който се раздуха, мога да кажа следното:
До този миг не взимах отношение по тематиката по няколко аргументи. Първо. Умишлено на никое място не бе упоменато моето име, т.е. нямаше съответно обвиняване към мен.
Второ. Аз считам, че когато човек е почтен, е извънредно унизително да стартира да се оправдава. Единственото, което се прави в такива случаи е да се въоръжиш с самообладание и да изчакаш (или направиш всичко възможно) истината да излезе нескрито, което постоянно се случва по един или различен метод.
Трето. Както допускам всеки родител на мое място би направил, избрах да спестя на детето и фамилията си последствията от каквото и да било мое появяване в медиите по този мотив. Независимо по какъв начин се отрази това върху мен и какво ми костваше.
А и защото течеше предварителна инспекция, не считам, че беше редно да се манипулира публичното мнение по какъвто и да било метод. Друг е въпросът, че други го направиха и с помощта на подмятания и внушения, манипулираха освен публичното мнение, а даже и самата прокуратура, която се самосезира. Затова изчаках прокуратурата да излезе със умозаключение, както е редно да се направи. Това стана и всички знаем резултата.
А в този момент за протокола:
Запознах се с Диана Димитрова на фотосите на сериала „ Откраднат живот “. Имахме близки другарски и професионални взаимоотношения. Единственият спор, който съм имал с нея, е бил чисто вербален. Tова се случи пред част от екипа на сериала.
Поводът беше видяни от мен (в телефона на щерка ми) текстови и гласови известия от Диана Димитрова, чието наличие не поисквам на никой родител да види и чуе в телефона на петнадесет годишното си дете. Повярвайте ми, не желаете да знаете какво видях там. И все пак държа да заявя напълно ясно, че аз в никакъв случай не съм удрял Диана Димитрова, нито е имало каквато и да било форма на физическо принуждение от моя страна.
Всеки, който твърди противоположното, е чисто и просто измамник.
Всеки, който твърди, че над тридесет души – снимачен екип от изключителни експерти, са станали очевидци на непочтено отношение по отношение на жена и нито един от тях не е реагирал, е измамник.
Тогава, единствената причина да не повдигна обвиняване против Диана Димитрова за безчинство над малолетна, беше с цел да защитя щерка си и да не ѝ предизвиквам, всичко, което щеше да последва. А с цел да предпазваш или защитаваш някого, който обичаш, от време на време се постанова да изтърпяваш неща, които са свързани с несправедливост или огорчение. С неистини. Макар, да ти идва да крещиш.
Но желая да обърна внимание на нещо доста по-голямо и значимо. Нещо доста по-сериозно от персоналния ми живот и име. Борбата против насилието над дами - идея, в която аз безусловно имам вяра и поддържам. Това е една болна и незадоволително осветена територия от живота ни, която е толкоз сензитивна, че всяка корист с нея е равна на закононарушение. Изхождайки обаче от този случай, в който индиректно и аз бях забъркан, и който закупи, за жалост необятен публичен отзив, разбрах следното: Когато един човек излъже, че е станал жертва на принуждение, и това стане притежание на всички, следствията са съдбовни.
Доверието към всяка последваща същинска жертва на каквото и да било принуждение, ще бъде подкопано и подозрението, че това може би не е истина, постоянно ще остане.
Това е безусловно неприемлива обстановка, с която би трябвало да се оправим оптимално бързо, с цел да не се получи резултатът на снежната топка. Не би трябвало да позволяваме от една неистина да пострадат хиляди действителни жертви, тъй като никой към този момент може би няма да им повярва.
И в този момент желая да кажа нещо доста значимо:
Психическия тормоз Е принуждение.
Набеждаването на почтен човек Е принуждение.
Лъжливите вести СА принуждение.
Злонамереното уронването на престижа (на който и да било) Е принуждение.
Клеветата Е принуждение.
Внушенията без споменаване на име СА принуждение.
Всяка опасност над детето ти Е принуждение.
Задължително е, да сме непримирими към насилието и то във всичките му форми. И би трябвало да се борим против него всеки ден. Всеки ден.
Видно е по какъв начин всеки един човек може да бъде оклеветен тъкмо по този метод. А известните лица (поради естеството на специалността им) са най-лесните цели. Дадох си сметка, че известността е доста уязвима позиция и с нея върви огромният риск - да се откри някой недобронамерен, който да употребява твоята популярност за недобри цели. При корист с името на известна персона, лъжата се предава мълниеносно на всички места, с голяма скорост и периметър на разпространяване. Пораженията от нея са големи, а излъганите - стотици хиляди. Защото това е цената известността. И за положително, и за неприятно.
В този смисъл би трябвало да се научим да сме по-внимателни на какво имаме вяра и на какво – не. И постоянно да позволяваме, че има и друга история, и друга гледна точка… преди да съдим. Доколкото съм осведомен, в чужбина има закони в тази посока.
Мили хора, пазете си децата!
Не знаете от кое място, с какво и кой може да ги заплаши.
В просторно изказване, изпратено до медиите, 52-годишният актьор заявява: „ Никога не съм удрял Диана Димитрова. Единственият спор, който съм имал с нея, е бил чисто вербален. Tова се случи пред част от екипа на сериала . “
Вергов разяснява, че това се е случило в опит да отбрани своята щерка, 20-годишната Алена , която по това време към момента е била младеж. „ Поводът беше видяни от мен (в телефона на щерка ми) текстови и гласови известия от Диана Димитрова, чието наличие не поисквам на никой родител да види и чуе в телефона на 15-годишното си дете. Повярвайте ми, не желаете да знаете какво видях там “, обяснява той.
Коментарът на артиста идва ден след като стана ясно, че прокуратурата е отказала да образува дело за принуждение по тъжба на Димитрова, оповестяват от. Мотивът e, че не са събрани задоволително доказателства за осъществено закононарушение.
На 28 ноември 2022 година 31-годишната актриса разпространи фотоси, на които се виждат следи от физическо принуждение по лицето и ръцете ѝ . Тя твърди, че са правени преди пет години и че е потърпевша след посягане от сътрудник. Въпреки че по този начин и не назова обществено името на насилника си, от нейни участия в медиите беше намекнато, че става въпрос за сътрудника ѝ от хитовия сериал „ Откраднат живот “ Юлиан Вергов.
Ето и цялостният текст на позицията му, оповестен от :
„ Що се отнася до случая, който се раздуха, мога да кажа следното:
До този миг не взимах отношение по тематиката по няколко аргументи. Първо. Умишлено на никое място не бе упоменато моето име, т.е. нямаше съответно обвиняване към мен.
Второ. Аз считам, че когато човек е почтен, е извънредно унизително да стартира да се оправдава. Единственото, което се прави в такива случаи е да се въоръжиш с самообладание и да изчакаш (или направиш всичко възможно) истината да излезе нескрито, което постоянно се случва по един или различен метод.
Трето. Както допускам всеки родител на мое място би направил, избрах да спестя на детето и фамилията си последствията от каквото и да било мое появяване в медиите по този мотив. Независимо по какъв начин се отрази това върху мен и какво ми костваше.
А и защото течеше предварителна инспекция, не считам, че беше редно да се манипулира публичното мнение по какъвто и да било метод. Друг е въпросът, че други го направиха и с помощта на подмятания и внушения, манипулираха освен публичното мнение, а даже и самата прокуратура, която се самосезира. Затова изчаках прокуратурата да излезе със умозаключение, както е редно да се направи. Това стана и всички знаем резултата.
А в този момент за протокола:
Запознах се с Диана Димитрова на фотосите на сериала „ Откраднат живот “. Имахме близки другарски и професионални взаимоотношения. Единственият спор, който съм имал с нея, е бил чисто вербален. Tова се случи пред част от екипа на сериала.
Поводът беше видяни от мен (в телефона на щерка ми) текстови и гласови известия от Диана Димитрова, чието наличие не поисквам на никой родител да види и чуе в телефона на петнадесет годишното си дете. Повярвайте ми, не желаете да знаете какво видях там. И все пак държа да заявя напълно ясно, че аз в никакъв случай не съм удрял Диана Димитрова, нито е имало каквато и да било форма на физическо принуждение от моя страна.
Всеки, който твърди противоположното, е чисто и просто измамник.
Всеки, който твърди, че над тридесет души – снимачен екип от изключителни експерти, са станали очевидци на непочтено отношение по отношение на жена и нито един от тях не е реагирал, е измамник.
Тогава, единствената причина да не повдигна обвиняване против Диана Димитрова за безчинство над малолетна, беше с цел да защитя щерка си и да не ѝ предизвиквам, всичко, което щеше да последва. А с цел да предпазваш или защитаваш някого, който обичаш, от време на време се постанова да изтърпяваш неща, които са свързани с несправедливост или огорчение. С неистини. Макар, да ти идва да крещиш.
Но желая да обърна внимание на нещо доста по-голямо и значимо. Нещо доста по-сериозно от персоналния ми живот и име. Борбата против насилието над дами - идея, в която аз безусловно имам вяра и поддържам. Това е една болна и незадоволително осветена територия от живота ни, която е толкоз сензитивна, че всяка корист с нея е равна на закононарушение. Изхождайки обаче от този случай, в който индиректно и аз бях забъркан, и който закупи, за жалост необятен публичен отзив, разбрах следното: Когато един човек излъже, че е станал жертва на принуждение, и това стане притежание на всички, следствията са съдбовни.
Доверието към всяка последваща същинска жертва на каквото и да било принуждение, ще бъде подкопано и подозрението, че това може би не е истина, постоянно ще остане.
Това е безусловно неприемлива обстановка, с която би трябвало да се оправим оптимално бързо, с цел да не се получи резултатът на снежната топка. Не би трябвало да позволяваме от една неистина да пострадат хиляди действителни жертви, тъй като никой към този момент може би няма да им повярва.
И в този момент желая да кажа нещо доста значимо:
Психическия тормоз Е принуждение.
Набеждаването на почтен човек Е принуждение.
Лъжливите вести СА принуждение.
Злонамереното уронването на престижа (на който и да било) Е принуждение.
Клеветата Е принуждение.
Внушенията без споменаване на име СА принуждение.
Всяка опасност над детето ти Е принуждение.
Задължително е, да сме непримирими към насилието и то във всичките му форми. И би трябвало да се борим против него всеки ден. Всеки ден.
Видно е по какъв начин всеки един човек може да бъде оклеветен тъкмо по този метод. А известните лица (поради естеството на специалността им) са най-лесните цели. Дадох си сметка, че известността е доста уязвима позиция и с нея върви огромният риск - да се откри някой недобронамерен, който да употребява твоята популярност за недобри цели. При корист с името на известна персона, лъжата се предава мълниеносно на всички места, с голяма скорост и периметър на разпространяване. Пораженията от нея са големи, а излъганите - стотици хиляди. Защото това е цената известността. И за положително, и за неприятно.
В този смисъл би трябвало да се научим да сме по-внимателни на какво имаме вяра и на какво – не. И постоянно да позволяваме, че има и друга история, и друга гледна точка… преди да съдим. Доколкото съм осведомен, в чужбина има закони в тази посока.
Мили хора, пазете си децата!
Не знаете от кое място, с какво и кой може да ги заплаши.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ