Дуел в писма Х: Добрите времена правят слаби мъже, слабите мъже правят лоши времена, лошите времена правят силни мъже
След малко празнично спиране продължава Дуелът в писма сред либерала проф. Евгений Дайнов и консерватора Тончо Краевски. В последния си текст проф. Дайнов изложи тезата, че " Ако Европейски Съюз се разпадне, войната е неизбежна ".
Ето отговора на Тончо Краевски:
Не мисля, че някой, който е с всичкия си, може още да поддържа мантрата, че Европейски Съюз предотвратява нова война в Европа. Аз имам вяра и зная, Евгений, че ти позитивно към момента си с всичкия си, по тази причина единственото пояснение, което ми остава е, че просто не си откровен. Инвестирал си прекалено много време, четене, писане, говорене - да кажем биографичен запас - в тази теза, по тази причина към този момент не можеш да се отвърнеш от нея, даже когато действителността очевидно те опровергава.
Аз се надявам в никакъв случай да не се окажа в сходна обстановка. Това чувство за престореност ми пречеше да ти напиша писмо през последния месец. То е като с любовта или музиката, в случай че не е достоверно, вършенето му се трансформира в тежест. Осъзнах обаче, че аз съм млад и имам щастието да бъда безусловно вчерашен в тези времена, когато биографията тегли хората надолу като воденичен камък, вързан за шията им. Това е моето най-голямо преимущество, най-ценното ми качество, поради което ме канят да пиша и да приказвам на всички места. Аз съм най-обогатен от нещата, които не съм. Същото е било и с теб в миналото. Дават ми думата не тъй като съм доста интелигентен, а даже и да бях, това щеше да е чисто съвпадане. Дават ми я, тъй като никой не ме познава, тъй като съм млад и укривам в себе си неограничени възможности; мога към момента да се трансформира във всичко и всеки мой благодетел се надява да стана това, което на него ще му хареса, на него ще му послужи. Е, считам в този момент да употребявам необременената си младост, с цел да приказвам откровено, тъй като след някое и друго десетилетие, когато консерватизмът победи, откри се и стартира да гние, когато неговите меркелици, юнкеровци и макроновци наложат изкуфялото си, цинично ръководство, аз може към този момент да не съм в позиция да споделям истината.
Европейският съюз не е никаква мироопазваща институция. Това е било концепцията на мъжете, които са основали Общностите първоначално - мъже като Аденауер, Шуман, Спинели и дьо Гол, които са лежали в арести, били са разпитвани и претърсвани от гестаповци, водели са държавни управления в заточение и въобще са знаели какво значи политиката. Знаели са, че истината не се отстоява, а се излежава, както споделя Солженицин. Изпитали са без да пита смъртната заплаха, която непроменяемо носи присъединяване в политиката. Няма ли заплаха за живота ти, значи това с което се занимаваш не е политика, а нещо друго. Днешните европейски политици нямат нищо общо с тези мъже. Те паразитират върху достиженията на своите прародители и кръвта на своите татковци. Шарл дьо Гол е бил последният същински политик в Европа, последният от това потомство и по тази причина последният кадърен да запълни гигантската празнота с форма на крал, която зее през днешния ден във Франция. Днешните ни европейски водачи, отгледани в мирни времена, изнежени от удобствата на икономическия прогрес и неповторимия късмет да могат да се занимават с политика без да залагат главата си за това, не могат опазят никакъв мир. Прекалено са безобидни, с цел да прибере някой сабята си, респектиран от тяхното наличие. Путин не ги взе насериозно, когато анексира Крим, британците не ги взеха насериозно когато гласоподаваха за Брекзит, а ислямските терористи никак не ги е боязън от тях. За да пазиш мира, първо би трябвало да те взимат доста насериозно.
Съюзът в този момент е една административно-съдебна псевдодържава. Казвам административно-съдебна, тъй като суверенните решения в нея се взимат от служителите и от съдиите. Чиновници проведоха незаконната Тройка - ЕЦБ, Европейска комисия и МВФ - която да договаря с Гърция за дълга (още не си ми дал отговор по какъв начин съществуването на Тройката се вписва в концепцията за господство на правото); а съдиите от Люксембург взеха решение предишния месец, че те и единствено те могат да преценяват дали Англия или друга страна в хипотезата по член 50, може да отдръпна процедурата и да се върне (същинско правосъдно нормотворчество, което не е учредено на никакъв закон, само че дава невиждана политическа власт на СЕС).
Представителите в Народното събрание имат формалната роля да гласоподават директивите и регламентите, с цел да валидират от наше име решенията на служителите и съдиите. Те всяка седмица гласоподават по безчет нови законови текстове и е невероятно някой от тях да бъде в действителност в течение със личната си работа. В течение са експерите в комисиите, генералните шефове в Европейска комисия и несъмнено - лобистите. Самите наши представители, на които сме делегирали своя скъп суверенитет, наподобяват царски регент (настойник), който окован и замаян, подписва с вързани очи указите, които му се бутат. Той е необходим на тези, които в реалност упражняват властта, единствено поради своя автограф - подписът, който утвърждава всеки “апокрифен акт на суверенитет ” и го трансформира в законен, либерален закон. В този си съдебно-административен тип, в който суверенитетът се упражнява апокрифно, в който работата на народните представители е сведена до подписването на документи на конвейер, Съюзът не е и не може да бъде мироопазваща институция. Той е просто законен конгрес, на който икономическите елити се договарят между тях, а депутатите подписват резултатите от договарянето. Днешните наши парламентьори са станали нотариуси, които с държавна мощ скрепяват покупко-продажбите сред бизнес лобитата. Френските земеделци, немските индустриалци, английските финансисти - всички употребяват нашия парламент за нотариална легализация.
Не ме разбирай неправилно, аз не им се гневя. Бизнесът би трябвало да върви, по един или различен метод това постоянно ще става. Но появи ли се чрезвичайната ситиация, която изисква политически ограничения, политически инстинкти, тази нотариална адвокатска фирма не може да отбрани интереса на европейските жители, не може да опази реда. Бакалската прозорливост няма да ни отбрани от Путин и Ердоган, нито ще ни защищити от ислямския радикализъм. Тя даже няма да ни преведе през четвъртата индустриална гражданска война, макар всичките си технократични искания (Юнкер употребява нокиа с копчета, за Бога). Тези политици освен не са пазители на реда, ами те със своята незлобивост и доверчивост, по-скоро съставляват причина за война. Да кажеш, че актуалният Европейски Съюз е поръчител за мира е като да кажеш същото за Ваймарска Германия.
“Концепциите на битка и спор ”, проповядвани от “войнствено настроени немски философи като Маркс и Шмит ” (мигар твоят обичан Хегел не е прародител на техните идеи) не са измислени за развлечение на войнолюбците, фашистите и другите кошмарни сънища на Юнкер. За разлика от Неправителствени организации учените, които “докато проучват действителността, в действителност я конструират ” (нали по този начин беше), тези философи разказват каквото виждат, без значение дали им харесва. Конфликтът и войната са неотделими от нашето съществуване. Най-опасни са тези хора, които си затварят и ни затварят очите за този факт; най-вече войни са провокирани от безволие и отсрочване на значими решения; от посредствени безобидни душици, които не са имали силата да пуснат малко кръв в точния момент.
Сега моето потомство из цяла Европа ще би трябвало да носи кръста на малодушието и кабинетната незлобивост на днешните управници. Не се притеснявай - нито ти, нито Юнкер ще би трябвало да нарамвате оръжие, когато Франция се трансформира в Босна. Tази работа ще свършат младите и те ще вкусят от горчивата загадка, която е била забравена от европейския свят след гибелта на дьо Гол.
Предишните писма можете да прочетете тук:
Дуел в писма I. Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Правилата на мускетарите
Дуел в писма II. Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Либералният план е Вавилонска кула
Дуел в писма III: Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Как да създадем по този начин, че някои хора да не решат, че са по-висши
Дуел в писма IV: Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Равни ли сме в действителност?
Дуел в писма V. Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Равенство има там, където няма господари
Дуел в писма VI: Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Всяко неравноправие е плод на човешката независимост
Дуел в писма VII: Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Какво е Привилегия и какво е Постижение
Дуел в писма VIII. Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Ако Европа има бъдеще, то е в Централна и Източна Европа
Дуел в писма IX: Ако Европейски Съюз се разпадне, войната е неизбежна
Ето отговора на Тончо Краевски:
Не мисля, че някой, който е с всичкия си, може още да поддържа мантрата, че Европейски Съюз предотвратява нова война в Европа. Аз имам вяра и зная, Евгений, че ти позитивно към момента си с всичкия си, по тази причина единственото пояснение, което ми остава е, че просто не си откровен. Инвестирал си прекалено много време, четене, писане, говорене - да кажем биографичен запас - в тази теза, по тази причина към този момент не можеш да се отвърнеш от нея, даже когато действителността очевидно те опровергава.
Аз се надявам в никакъв случай да не се окажа в сходна обстановка. Това чувство за престореност ми пречеше да ти напиша писмо през последния месец. То е като с любовта или музиката, в случай че не е достоверно, вършенето му се трансформира в тежест. Осъзнах обаче, че аз съм млад и имам щастието да бъда безусловно вчерашен в тези времена, когато биографията тегли хората надолу като воденичен камък, вързан за шията им. Това е моето най-голямо преимущество, най-ценното ми качество, поради което ме канят да пиша и да приказвам на всички места. Аз съм най-обогатен от нещата, които не съм. Същото е било и с теб в миналото. Дават ми думата не тъй като съм доста интелигентен, а даже и да бях, това щеше да е чисто съвпадане. Дават ми я, тъй като никой не ме познава, тъй като съм млад и укривам в себе си неограничени възможности; мога към момента да се трансформира във всичко и всеки мой благодетел се надява да стана това, което на него ще му хареса, на него ще му послужи. Е, считам в този момент да употребявам необременената си младост, с цел да приказвам откровено, тъй като след някое и друго десетилетие, когато консерватизмът победи, откри се и стартира да гние, когато неговите меркелици, юнкеровци и макроновци наложат изкуфялото си, цинично ръководство, аз може към този момент да не съм в позиция да споделям истината.
Европейският съюз не е никаква мироопазваща институция. Това е било концепцията на мъжете, които са основали Общностите първоначално - мъже като Аденауер, Шуман, Спинели и дьо Гол, които са лежали в арести, били са разпитвани и претърсвани от гестаповци, водели са държавни управления в заточение и въобще са знаели какво значи политиката. Знаели са, че истината не се отстоява, а се излежава, както споделя Солженицин. Изпитали са без да пита смъртната заплаха, която непроменяемо носи присъединяване в политиката. Няма ли заплаха за живота ти, значи това с което се занимаваш не е политика, а нещо друго. Днешните европейски политици нямат нищо общо с тези мъже. Те паразитират върху достиженията на своите прародители и кръвта на своите татковци. Шарл дьо Гол е бил последният същински политик в Европа, последният от това потомство и по тази причина последният кадърен да запълни гигантската празнота с форма на крал, която зее през днешния ден във Франция. Днешните ни европейски водачи, отгледани в мирни времена, изнежени от удобствата на икономическия прогрес и неповторимия късмет да могат да се занимават с политика без да залагат главата си за това, не могат опазят никакъв мир. Прекалено са безобидни, с цел да прибере някой сабята си, респектиран от тяхното наличие. Путин не ги взе насериозно, когато анексира Крим, британците не ги взеха насериозно когато гласоподаваха за Брекзит, а ислямските терористи никак не ги е боязън от тях. За да пазиш мира, първо би трябвало да те взимат доста насериозно.
Съюзът в този момент е една административно-съдебна псевдодържава. Казвам административно-съдебна, тъй като суверенните решения в нея се взимат от служителите и от съдиите. Чиновници проведоха незаконната Тройка - ЕЦБ, Европейска комисия и МВФ - която да договаря с Гърция за дълга (още не си ми дал отговор по какъв начин съществуването на Тройката се вписва в концепцията за господство на правото); а съдиите от Люксембург взеха решение предишния месец, че те и единствено те могат да преценяват дали Англия или друга страна в хипотезата по член 50, може да отдръпна процедурата и да се върне (същинско правосъдно нормотворчество, което не е учредено на никакъв закон, само че дава невиждана политическа власт на СЕС).
Представителите в Народното събрание имат формалната роля да гласоподават директивите и регламентите, с цел да валидират от наше име решенията на служителите и съдиите. Те всяка седмица гласоподават по безчет нови законови текстове и е невероятно някой от тях да бъде в действителност в течение със личната си работа. В течение са експерите в комисиите, генералните шефове в Европейска комисия и несъмнено - лобистите. Самите наши представители, на които сме делегирали своя скъп суверенитет, наподобяват царски регент (настойник), който окован и замаян, подписва с вързани очи указите, които му се бутат. Той е необходим на тези, които в реалност упражняват властта, единствено поради своя автограф - подписът, който утвърждава всеки “апокрифен акт на суверенитет ” и го трансформира в законен, либерален закон. В този си съдебно-административен тип, в който суверенитетът се упражнява апокрифно, в който работата на народните представители е сведена до подписването на документи на конвейер, Съюзът не е и не може да бъде мироопазваща институция. Той е просто законен конгрес, на който икономическите елити се договарят между тях, а депутатите подписват резултатите от договарянето. Днешните наши парламентьори са станали нотариуси, които с държавна мощ скрепяват покупко-продажбите сред бизнес лобитата. Френските земеделци, немските индустриалци, английските финансисти - всички употребяват нашия парламент за нотариална легализация.
Не ме разбирай неправилно, аз не им се гневя. Бизнесът би трябвало да върви, по един или различен метод това постоянно ще става. Но появи ли се чрезвичайната ситиация, която изисква политически ограничения, политически инстинкти, тази нотариална адвокатска фирма не може да отбрани интереса на европейските жители, не може да опази реда. Бакалската прозорливост няма да ни отбрани от Путин и Ердоган, нито ще ни защищити от ислямския радикализъм. Тя даже няма да ни преведе през четвъртата индустриална гражданска война, макар всичките си технократични искания (Юнкер употребява нокиа с копчета, за Бога). Тези политици освен не са пазители на реда, ами те със своята незлобивост и доверчивост, по-скоро съставляват причина за война. Да кажеш, че актуалният Европейски Съюз е поръчител за мира е като да кажеш същото за Ваймарска Германия.
“Концепциите на битка и спор ”, проповядвани от “войнствено настроени немски философи като Маркс и Шмит ” (мигар твоят обичан Хегел не е прародител на техните идеи) не са измислени за развлечение на войнолюбците, фашистите и другите кошмарни сънища на Юнкер. За разлика от Неправителствени организации учените, които “докато проучват действителността, в действителност я конструират ” (нали по този начин беше), тези философи разказват каквото виждат, без значение дали им харесва. Конфликтът и войната са неотделими от нашето съществуване. Най-опасни са тези хора, които си затварят и ни затварят очите за този факт; най-вече войни са провокирани от безволие и отсрочване на значими решения; от посредствени безобидни душици, които не са имали силата да пуснат малко кръв в точния момент.
Сега моето потомство из цяла Европа ще би трябвало да носи кръста на малодушието и кабинетната незлобивост на днешните управници. Не се притеснявай - нито ти, нито Юнкер ще би трябвало да нарамвате оръжие, когато Франция се трансформира в Босна. Tази работа ще свършат младите и те ще вкусят от горчивата загадка, която е била забравена от европейския свят след гибелта на дьо Гол.
Предишните писма можете да прочетете тук:
Дуел в писма I. Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Правилата на мускетарите
Дуел в писма II. Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Либералният план е Вавилонска кула
Дуел в писма III: Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Как да създадем по този начин, че някои хора да не решат, че са по-висши
Дуел в писма IV: Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Равни ли сме в действителност?
Дуел в писма V. Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Равенство има там, където няма господари
Дуел в писма VI: Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Всяко неравноправие е плод на човешката независимост
Дуел в писма VII: Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Какво е Привилегия и какво е Постижение
Дуел в писма VIII. Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Ако Европа има бъдеще, то е в Централна и Източна Европа
Дуел в писма IX: Ако Европейски Съюз се разпадне, войната е неизбежна
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ