Депутатско салто с контрола върху акцизния сектор
След като взривиха обществото с концепциите за отпадане на заплащането за първия ден от болничните, депутатите измислиха нова дъвка, която още веднъж постанова презумцията, че всеки втори в страната е престъпно проявен. Но този път патроните са за бизнеса.
С цел „ понижаване на сивия бранш в изискванията на равнопоставеност на всички лицензирани складодържатели “, видеонаблюдение ще се инсталира освен в акцизните хранилища в бранша на горивата, както одобри Народното събрание предходната седмица (на 21.11.2019 г.), само че и във всички останали акцизни хранилища за алкохол и тютюневи произведения.
Изненадващите промени са внесли на 20.11.2019 година група народни представители от ГЕРБ и Обединени патриоти през Законопроекта за държавния бюджет за 2020 година
„ Патриотичните “ промени ще принудят
предприятията от алкохолния и тютюневия бранш да влагат десетки милиони левове в системи за видеонаблюдение и надзор в акцизните хранилища, без да е ясно какъв ще е резултатът от тази мярка.
Бизнесмени от бранша с отвращение разясниха, че политическата чалга към този момент завърта на рулетка всяка седмица нова „ кутия, цялостна с секрети “ – на кой каквото му се падне. Само че този път може да се окаже, че националните избраници са отворили кутията на Пандора, от която ще изскочат ужасяващи недомислици, засягащи всички – производители, логистични компании, служащи и чиновници.
Опорната точка на концепцията за профилираното видеонаблюдение в тази ситуация е, че би следвало да понижи незаконния трафик на акцизни артикули, а най-големият бонус за производителите е опцията да се лимитират злоупотребите от страна на чиновници. В същото време министър председателят Борисов на всички места се хвали, че контрабандата у нас е на най-ниските равнища в Европейски Съюз.
Депутатите обаче май не помнят, че същите тези складови бази от дълго време
разполагат с внедрени ефикасни системи за надзор
а подробни доклади с данни от складовете регулярно зареждат с информация организация „ Митници “.
Сивият бранш, за който държавното управление парадоксално ту се хвали, че в България въобще го няма, ту се бие в гърдите с нови ограничения за ограничението му и увеличение на приходите в държавната хазна, въобще не се намира в складовете за акцизни артикули.
Никой огромен състезател на пазара не рискува да бъде махленски в данъчни измами, укриване на артикули и незаконно изнасяне на продукция, което може да заплаши освен репутацията му, само че и да докара до огромни наказания. Някак неловко и непатриотично е, само че би трябвало да си признаем, че секторът сивее и даже почернява най-вече в провинциалните региони, където хората освен създават за облекчаване на битовите си потребности, само че поблазнени от лесните пари и неналичието на регулация, безусловно заливат локалните заведения и семейства с ракия и вино със подозрително качество. Срещу тях обаче няма никакви ограничения, най-вероятно по популистките аргументи „ да пазим на народа ракийката “.
Освен финансовата вреда, видеокамерите имат и морална. Работодателите рискуват да бъдат затрупани със правосъдни каузи и искове за навлизане в персоналния живот на чиновниците си.
Задължителното взимане на единодушие за видеонаблюдение постоянно е трудоемко и води до доста
повече административна работа
от подписването на декларация за предпазване и обработка на персонални данни. Тук към този момент би трябвало да се има поради, че се обработват освен лична информация за лицата, имена, адреси, телефони, а техните изображения, нещо което от правна позиция обичайно е най-големият препъникамък при упражняването на видео надзор.
Отделно от това, съгласно изследвания на организационните психолози от Харвард и Оксфорд, видеонаблюдението сензитивно понижава времето за взимане на решение от страна на чиновниците, както и завишава равнището на стрес, поради потискането на желанието за другарство в колектив под наблюдаване.
С други думи – множеството хора не желаят да вземат участие в „ Биг Брадър “, най-малко не гратис и не на работното си място. Като се добави фактът, че новите „ играчки “ постановат на бизнеса вложение на крупни суми за закупуване, въвеждане, употреба, както и човешки запас за регулярен мониторинг и оценка на системите, всичко това наподобява много смущаващо. А отрицателните последствия за бизнеса са доста повече в сравнение с имагинерните изгоди за бюджета, което прави и работодателските организации скептични за резултата от предлаганите ограничения.
Още по-притеснително е, че единствено 6 дни по-рано, народните представители, измежду които са и множеството от вносителите на новите текстове, показаха единомислещо позиция, че сходна система като средство на надзор на акцизния отрасъл ще е с
неразбираем резултат за приходите в хазната
Затова, пилотно такива системи следваше да се внедрят единствено за бранша на горивата.
Депутатският пирует към този момент учуди огромна част и от техните сътрудници, още повече че няма финансова аргументация за него, нито пък разбор върху резултатите, които ще нанесе на пазара.
На назад във времето остава и въпросът за неприкосновеността на частната благосъстоятелност, персоналния живот на чиновниците в складовите бази и смяната в държанието им, която неизбежно ще настъпи, в случай че ограниченията станат факт.
Този паноптикум притеснително припомня на утопичния всевиждащ стъклен затвор на Мишел Фуко, единствено дето непростимото закононарушение на следените в тази ситуация е, че са решили да работят в България.
С цел „ понижаване на сивия бранш в изискванията на равнопоставеност на всички лицензирани складодържатели “, видеонаблюдение ще се инсталира освен в акцизните хранилища в бранша на горивата, както одобри Народното събрание предходната седмица (на 21.11.2019 г.), само че и във всички останали акцизни хранилища за алкохол и тютюневи произведения.
Изненадващите промени са внесли на 20.11.2019 година група народни представители от ГЕРБ и Обединени патриоти през Законопроекта за държавния бюджет за 2020 година
„ Патриотичните “ промени ще принудят
предприятията от алкохолния и тютюневия бранш да влагат десетки милиони левове в системи за видеонаблюдение и надзор в акцизните хранилища, без да е ясно какъв ще е резултатът от тази мярка.
Бизнесмени от бранша с отвращение разясниха, че политическата чалга към този момент завърта на рулетка всяка седмица нова „ кутия, цялостна с секрети “ – на кой каквото му се падне. Само че този път може да се окаже, че националните избраници са отворили кутията на Пандора, от която ще изскочат ужасяващи недомислици, засягащи всички – производители, логистични компании, служащи и чиновници.
Опорната точка на концепцията за профилираното видеонаблюдение в тази ситуация е, че би следвало да понижи незаконния трафик на акцизни артикули, а най-големият бонус за производителите е опцията да се лимитират злоупотребите от страна на чиновници. В същото време министър председателят Борисов на всички места се хвали, че контрабандата у нас е на най-ниските равнища в Европейски Съюз.
Депутатите обаче май не помнят, че същите тези складови бази от дълго време
разполагат с внедрени ефикасни системи за надзор
а подробни доклади с данни от складовете регулярно зареждат с информация организация „ Митници “.
Сивият бранш, за който държавното управление парадоксално ту се хвали, че в България въобще го няма, ту се бие в гърдите с нови ограничения за ограничението му и увеличение на приходите в държавната хазна, въобще не се намира в складовете за акцизни артикули.
Никой огромен състезател на пазара не рискува да бъде махленски в данъчни измами, укриване на артикули и незаконно изнасяне на продукция, което може да заплаши освен репутацията му, само че и да докара до огромни наказания. Някак неловко и непатриотично е, само че би трябвало да си признаем, че секторът сивее и даже почернява най-вече в провинциалните региони, където хората освен създават за облекчаване на битовите си потребности, само че поблазнени от лесните пари и неналичието на регулация, безусловно заливат локалните заведения и семейства с ракия и вино със подозрително качество. Срещу тях обаче няма никакви ограничения, най-вероятно по популистките аргументи „ да пазим на народа ракийката “.
Освен финансовата вреда, видеокамерите имат и морална. Работодателите рискуват да бъдат затрупани със правосъдни каузи и искове за навлизане в персоналния живот на чиновниците си.
Задължителното взимане на единодушие за видеонаблюдение постоянно е трудоемко и води до доста
повече административна работа
от подписването на декларация за предпазване и обработка на персонални данни. Тук към този момент би трябвало да се има поради, че се обработват освен лична информация за лицата, имена, адреси, телефони, а техните изображения, нещо което от правна позиция обичайно е най-големият препъникамък при упражняването на видео надзор.
Отделно от това, съгласно изследвания на организационните психолози от Харвард и Оксфорд, видеонаблюдението сензитивно понижава времето за взимане на решение от страна на чиновниците, както и завишава равнището на стрес, поради потискането на желанието за другарство в колектив под наблюдаване.
С други думи – множеството хора не желаят да вземат участие в „ Биг Брадър “, най-малко не гратис и не на работното си място. Като се добави фактът, че новите „ играчки “ постановат на бизнеса вложение на крупни суми за закупуване, въвеждане, употреба, както и човешки запас за регулярен мониторинг и оценка на системите, всичко това наподобява много смущаващо. А отрицателните последствия за бизнеса са доста повече в сравнение с имагинерните изгоди за бюджета, което прави и работодателските организации скептични за резултата от предлаганите ограничения.
Още по-притеснително е, че единствено 6 дни по-рано, народните представители, измежду които са и множеството от вносителите на новите текстове, показаха единомислещо позиция, че сходна система като средство на надзор на акцизния отрасъл ще е с
неразбираем резултат за приходите в хазната
Затова, пилотно такива системи следваше да се внедрят единствено за бранша на горивата.
Депутатският пирует към този момент учуди огромна част и от техните сътрудници, още повече че няма финансова аргументация за него, нито пък разбор върху резултатите, които ще нанесе на пазара.
На назад във времето остава и въпросът за неприкосновеността на частната благосъстоятелност, персоналния живот на чиновниците в складовите бази и смяната в държанието им, която неизбежно ще настъпи, в случай че ограниченията станат факт.
Този паноптикум притеснително припомня на утопичния всевиждащ стъклен затвор на Мишел Фуко, единствено дето непростимото закононарушение на следените в тази ситуация е, че са решили да работят в България.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ