След като вчера, 28 май 2020 г., Комисията по културата

След като през вчерашния ден, 28 май 2020 година, Комисията по културата и медиите в Народното събрание блокира законопроекта за въвеждане на 1/3 квота за българска музика в медиите, организацията - основател на концепцията - „ Музикаутор " излезе с позиция, че Народното събрание отхвърля поддръжка за българската музика в медиите.

В просторно писмо до медиите от „ Музикаутор " изясняват предисторията на предлагането си, импортирано като план за смяна в Закона за радио и телевизия от „ Обединени патриоти” .

Те обръщат внимание, че решението на Комисията по културата и медиите е в прорез с волята на обществото, изразена в национално-представителното проучване на „ Алфа Рисърч " съгласно което 72% от хората избират в медиите да слушат песни на български език, като желаят 6 от 10 песни да са български.

Освен това от „ Музикаутор " акцентират, че „ 80% от средствата за авторски хонорари отиват в чужбина за непознато творчество, а не остават да подтикват родните създатели . Анализът на организацията на представяните от медиите доклади сочи, че при общо употребявани в стратегиите към 49 000 музикални заглавия, едвам 8 350 са български песни, а 40 650 – задграничен репертоар.

Целта на квотите е да се подсигурява ефир за българско творчество, защото сега, съгласно наблюденията на „ Музикаутор " то е „ мощно притиснато от международните водачи в музикалната промишленост. Делът на българската музика в ефира понижава от години прогресивно и през днешния ден съставлява едвам към 20% от музикалното наличие в медиите ".

Въвеждането на квоти за национално творчество в ефира е настоящ механизъм в редица страни, измежду които Полша, Словения, Дания, Швейцария, Англия, Естония, Португалия, Белгия, Франция, Унгария, Словакия, Македония, Холандия и Украйна, показват от „ Музикаутор " и прибавят, че квотите съществуват на европейско равнище и то точно с цел да се подсигурява, че ще има среда за развиване на европейската продукция.

Освен това от „ Музикаутор " са безапелационни, че е несериозно да се счита, че 4 от 12 песни на час в едно радио биха могли да повлияят съществено на разнообразието и да нанесат вреди, както се декларира от Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори. Те обаче не крият, че нова българска музика непрестанно се основава и единствено записаните в сдружението творби са над 500 000 и обгръщат всевъзможни жанрове .

Припомняме, че в поддръжка на въвеждането на квоти се включиха стотици български създатели и реализатори, като над 1800 от тях подписаха специфична петиция . Някои от тях насочиха видео послания. Сред тях са Васил Найденов, Орлин Горанов, Милена Славова, Димитър Кърнев и Деян Каменов от Д2, Прея, Веси Бонева, Явор Велчев – Яви, Мила Роберт, Явор Янакиев – 100 кила, Славчо Николов и Атанас Пенев от Б.Т.Р., Нина Николина, Димитър Христов – диригент на оркестъра за национална музика на БНР, проф. Стефан Драгостинов и доста други.

В поддръжка на законопроекта се оповестиха и редица съюзи, креативен и бизнес организации, измежду които Съюзът на артистите в България, Асоциацията на професионалните фотографи, Съюзът на българските композитори, Филмаутор, Артистаутор, Профон, Българската музикална асоциация, Сдружението на самостоятелните създатели, музиканти и продуценти, сдружението на уредниците на концерти „ Сцена Музика “, както и Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА).

На вчерашното гласоподаване в Народното събрание се оказа, че с негативно мнение против квотите застават три съществени фактора - Българското национално радио, Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори и Съветът за електронни медии.