Инвеститорите пак се присламчиха към долара
След като се "поразходиха " измежду финансовите активи, пазарните играчи още веднъж заложиха на несъмнено и насочиха парите си към щатския $ - най-реномираното към този момент леговище при рецесии.
От една страна става все по-ясно, че пандемията от COVID-19 няма да се съобщи толкоз елементарно и ще тревожи политици и икономисти най-малко още две години. Така най-малко считат учени от Харвард, които предлагат общественото разграничаване да продължи и през 2022-а, до момента в който се усили потенциала на лечебните заведения или пък се откри ефикасна ваксина или лекуване на болестта. Те считат, че е реалистично инфекцията да се завърне след повдигането на защитните ограничения и че вирусът по-скоро ще се трансформира в грипна зараза.
Не по-малка паника буди прогнозата на МВФ за най-малко 3% стопански спад на световното стопанство през тази година с преобладаващи низходящи опасности за по-дълбока криза, която ще споходи най-вече развития свят и ще е по-благосклонна към разрастващите се пазари.
На трето място са възродените паники за цените на черното злато и изгледите описаната като "историческа " петролна договорка от края на предходната седмица да се окаже исторически неуспех. Просто тъй като пандемията пресуши потреблението на горива и в композиция с великодушния рандеман през последния месец изпълни всички вероятни складове за суровината.
Равносметката е, че след траялото четири дни последователно поевтиняване на зелените пари, подбудено от вярата за последователно отпадане на ограничаващите ограничения и стигнало до съответствие 1.099 щ. $ за едно евро, американската валута още веднъж потегли нагоре и в следобедната търговия на 15 април котировките се движеха наоколо до 1.0860 $ за едно евро. Най-значим е растежът към по-рисковите парични единици като английския паунд и еврото, както и към подвластните от износа на недопечен нефт норвежка крона и канадски $. Те паднаха внезапно (кроната загуби 2%, а канадският $ - съвсем 1% от оценката си към американската валута). Доларът се увеличи и по отношение на швейцарския франк, и към японската йена.
Повече от ясно е, че при проточването на пандемията във времето ще се наложи нов кръг от парични тласъци. Което тревожи значително специалисти. Сред тях е Джаред Дилиън - капиталов пълководец във компанията за капиталови съвещания Mauldin Economics, който счита, че
хвърлянето на трилиони долари в борбата против COVID-19 подронва доверието към валутите и парите губят цената си.
Стратегията "да се направи всичко допустимо ", с цел да се избави световното стопанство от пандемичния гърмеж, коства доста пари. Индекс на организация "Блумбърг ", който следи паричния елемент М2 за 12 огромни международни стопанства, сред които Съединени американски щати, Китай, Еврозоната и Япония демонстрира, че общото им парично предложение към този момент е двойно по-високо - 80 трлн. щ. $ - по отношение на нивото им преди финансовата рецесия през 2008-2009-а. Числата са толкоз шокиращо огромни, че към този момент съвсем нямат смисъл най-малко от позиция на концепцията за парите.
Според Дилиън доларът няма действителна стойност и е подсилен само от сляпо доверие и от заемите на Белия дом. За разлика от златото, което е справедлив "пазител " на цената . И когато металът нараства в доларово изражение, това може да се интерпретира по различен метод - че доларът поевтинява, съотнесен към скъпоценния метал.
Ако има прекомерно огромно количество долари в обращение, монетаристите биха споделили, че цената им е паднала и това може да докара до инфлационен напън. Тази доктрина не работи през последното десетилетие, просто тъй като множеството държавни управления харчат разточително в името на положителните планове да оказват помощ за възраждането на националните стопанства.
В случая с $, до момента в който Федералният запас продължава да монетаризира държавните заеми като купува дълговите излъчвания за финансиране на федералните разноски, щатската администрация може да харчи безотговорно. И най-после да докара сметката до 10 трлн. щ. $ единствено в границите на една година - в името на спасението от COVID-19.
Това сигурно няма да докара до хиперинфлацията, до която стигна примерно Венецуела, където хората безусловно късаха банкнотите в боливари. Но пък когато насам натам се хвърлят трилиони долари, хората стартират да мислят, че това просто е един огромен анекдот.
От една страна става все по-ясно, че пандемията от COVID-19 няма да се съобщи толкоз елементарно и ще тревожи политици и икономисти най-малко още две години. Така най-малко считат учени от Харвард, които предлагат общественото разграничаване да продължи и през 2022-а, до момента в който се усили потенциала на лечебните заведения или пък се откри ефикасна ваксина или лекуване на болестта. Те считат, че е реалистично инфекцията да се завърне след повдигането на защитните ограничения и че вирусът по-скоро ще се трансформира в грипна зараза.
Не по-малка паника буди прогнозата на МВФ за най-малко 3% стопански спад на световното стопанство през тази година с преобладаващи низходящи опасности за по-дълбока криза, която ще споходи най-вече развития свят и ще е по-благосклонна към разрастващите се пазари.
На трето място са възродените паники за цените на черното злато и изгледите описаната като "историческа " петролна договорка от края на предходната седмица да се окаже исторически неуспех. Просто тъй като пандемията пресуши потреблението на горива и в композиция с великодушния рандеман през последния месец изпълни всички вероятни складове за суровината.
Равносметката е, че след траялото четири дни последователно поевтиняване на зелените пари, подбудено от вярата за последователно отпадане на ограничаващите ограничения и стигнало до съответствие 1.099 щ. $ за едно евро, американската валута още веднъж потегли нагоре и в следобедната търговия на 15 април котировките се движеха наоколо до 1.0860 $ за едно евро. Най-значим е растежът към по-рисковите парични единици като английския паунд и еврото, както и към подвластните от износа на недопечен нефт норвежка крона и канадски $. Те паднаха внезапно (кроната загуби 2%, а канадският $ - съвсем 1% от оценката си към американската валута). Доларът се увеличи и по отношение на швейцарския франк, и към японската йена.
Повече от ясно е, че при проточването на пандемията във времето ще се наложи нов кръг от парични тласъци. Което тревожи значително специалисти. Сред тях е Джаред Дилиън - капиталов пълководец във компанията за капиталови съвещания Mauldin Economics, който счита, че
хвърлянето на трилиони долари в борбата против COVID-19 подронва доверието към валутите и парите губят цената си.
Стратегията "да се направи всичко допустимо ", с цел да се избави световното стопанство от пандемичния гърмеж, коства доста пари. Индекс на организация "Блумбърг ", който следи паричния елемент М2 за 12 огромни международни стопанства, сред които Съединени американски щати, Китай, Еврозоната и Япония демонстрира, че общото им парично предложение към този момент е двойно по-високо - 80 трлн. щ. $ - по отношение на нивото им преди финансовата рецесия през 2008-2009-а. Числата са толкоз шокиращо огромни, че към този момент съвсем нямат смисъл най-малко от позиция на концепцията за парите.
Според Дилиън доларът няма действителна стойност и е подсилен само от сляпо доверие и от заемите на Белия дом. За разлика от златото, което е справедлив "пазител " на цената . И когато металът нараства в доларово изражение, това може да се интерпретира по различен метод - че доларът поевтинява, съотнесен към скъпоценния метал.
Ако има прекомерно огромно количество долари в обращение, монетаристите биха споделили, че цената им е паднала и това може да докара до инфлационен напън. Тази доктрина не работи през последното десетилетие, просто тъй като множеството държавни управления харчат разточително в името на положителните планове да оказват помощ за възраждането на националните стопанства.
В случая с $, до момента в който Федералният запас продължава да монетаризира държавните заеми като купува дълговите излъчвания за финансиране на федералните разноски, щатската администрация може да харчи безотговорно. И най-после да докара сметката до 10 трлн. щ. $ единствено в границите на една година - в името на спасението от COVID-19.
Това сигурно няма да докара до хиперинфлацията, до която стигна примерно Венецуела, където хората безусловно късаха банкнотите в боливари. Но пък когато насам натам се хвърлят трилиони долари, хората стартират да мислят, че това просто е един огромен анекдот.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ